Решение № 2965 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11867/2010 г.

Решение № 2965 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11867/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Тодоров Тодоров срещу решение № 1373 от 1.07.2010 г. по адм. дело № 1435/2010 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Ответникът - началник сектор "КАТ ПП" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, (ОД на МВР- Варна) не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като на касатора са издадени множество наказателни постановления, в резултат на което същият е загубил правоспособността да управлява моторно превозно средство и отказът на административния орган да издаде свидетелство за управление на МПС е законосъобразен. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът намери същата за основателна по същество. С обжалваното решение Административен съд - град Варна е отхвърлил жалбата на Румен Тодоров Тодоров от гр. Варна против отказ за служебно възстановяване на контролни точки, съответно за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС), по заявление № 23201 от 29.07.2009 г., обективиран в писмо изх. № 14428/05.08.2009 г. на началника на сектор "КАТ ПП" при ОД на МВР - Варна. Прието е, че производството е образувано по цитираното заявление на Румен Тодоров с искане да му бъде издадено ново свидетелство за управление на МПС заедно с контролен талон при условията на чл. 158, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Прието е за установено, че поради изтичане на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на 29.09.2005 г. жалбоподателят е върнал същото през следващия месец на същата година. Счетено е за установено от представените по делото справки на сектор "КАТ ПП" при ОД на МВР - Варна, че спрямо Румен Тодоров има издадени шест наказателни постановления с наложени наказания по ЗДвП, включително и с отнемане на контролни точки, което надхвърля техния максимален брой 39. Съдът е счел от правна страна, че жалбоподателят е загубил правоспособност да управлява МПС поради отнети 39 контролни точки след като е изтекъл срокът на валидност на издаденото свидетелство за управление на МПС и то е върнато на административния орган. Приет е за законосъобразен обжалваният отказ на основание чл. 157, ал. 5 ЗДвП, като е счетена за неприложима процедурата за служебно възстановяване на отнети контролни точки, а е прието, че жалбоподателят следва да сезира административния орган с искане да бъде допуснат до изпит за придобиване на правоспособност за водач на МПС, а не с молба за служебно възстановяване на контролни точки. Прието е, че в случая не може да се приложи чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съгласно който броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Счетено е, че макар жалбоподателят да твърди, че наказателните постановления не са му връчени лично, същият заявява, че не е подал жалби срещу тях и няма висящи съдебни производства по тяхното обжалване, поради което доводите относно начина на връчване на издадените наказателни постановления не са относими в настоящия административен процес. Съдът е приел, че последното наказателно постановление, с което са отнети две контролни точки на жалбоподателя е влязло в сила на 19.06.2009 г. и законосъобразно административният орган е отказал служебното възстановяване на максималния брой контролни точки и издаване на ново свидетелство за управление на МПС, тъй като от цитираната дата до датата на подаване на заявлението за това - 29.07.2009 г. не са изминали две години и не е изпълнено законодателното изискване на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е постановил съдебния акт, без да изясни обстоятелства от съществено значение за спора, а именно влезли ли са в сила наказателните постановления, с които на касатора са отнети максималният брой точки и същият загубил ли е правоспособността на водач на МПС на основание чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Съгласно чл. 4 от Наредба № I - 139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.) (наредбата), приложима към датата на издаване на последното цитирано в справката на сектор "КАТ ПП" при ОД на МВР - Варна наказателно постановление, а и по сега действащата наредба, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно съществен въпрос за решаването на спора е обстоятелството дали наказателните постановления, с които на касатора са отнети максималният брой контролни точки, са влезли в сила, за да се приеме, че в резултат от това същият е загубил правоспособността си на водач и следва да я възстанови като бъде допуснат до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП, след което да му се издаде свидетелство за управление на МПС, и оттам да се прецени законосъобразността на обжалваният отказ за издаване на свидетелство за управление. Административният съд неправилно не е събрал доказателства относно обстоятелствата на влизане в сила на наказателните постановления, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В хода на съдебното производство пред първата и касационната инстанция касаторът твърди, че наказателните постановления не са му връчени, поради което и същият не ги е обжалвал, поради което съдът е следвало да изиска доказателства от административния орган за връчването на наказателните постановления и датата на влизането им в сила. В справката за контролните точки на водача на МПС Румен Тодоров Тодоров, издадена от сектор "КАТ ПП" при ОД на МВР - Варна е видно, че са издадени шест наказателни постановления, с които са отнети контролни точки, с общ сбор, превишаващ сумата на максималния брой 39 съгласно наредбата, но има отразяване на датата на връчване само на последното от тях - наказателно постановление № 2129/25.08.2005 г., връчено на 11.06.2009 г. В същото време, представеното по делото копие от цитираното наказателно постановление съдържа ръкописно отразяване за датата на влизане в сила: 19.06.2009 г., но няма дата на връчване и носи подпис на нарушителя, който очевидно не съвпада с подписа на жалбоподателя, положен върху жалбата до съда. В същото време с това наказателно постановление са наложени две отделни глоби от по десет лева за две отделни нарушения на ЗДвП, поради което на основание чл. 59, ал. 3 ЗАНН, същото не подлежи на обжалване и е влязло в сила на датата на постановяването. С оглед изясняване на обстоятелството относно отнемането на максималния брой точки по делото е приложено писмо от сектор "КАТ ПП" при ОД на МВР - Варна, от което е видно, че останалите пет наказателни постановления са издадени от секторите на пътна полиция при ОД на МВР - Ловеч, ОД на МВР - Търговище, ОД на МВР - Благоевград, като две са по описа на РУ на МВР - Севлиево при ОД на МВР - Габрово и на РУ на МВР - Казанлък при ОД на МВР - Стара Загора, поради което административният орган, автор на отказа за издаване на свидетелство за правоуправление, не може да представи заверени копия от тях. При тези обстоятелства, съдът е бил длъжен да изиска служебно преписките по издаване на наказателните постановления от съответните поделения на МВР, за да установи по категоричен начин факта на влизането им в сила. Видно от справката на сектор "КАТ ПП" при ОД на МВР - Варна за наказанията на Румен Тодоров Тодоров от гр. Варна, същият има наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП за изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, наложена със заповед № 30114/02.11.2004 г. (издателят на заповедта не е посочен в справката). На настоящата инстанция е известно вследствие направената служебна справка в базата данни на Върховния административен съд за постановените съдебни актове, че цитираната заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена по административен ред с последваща Заповед № 28/29.11.2005 г. на началника на сектор "ПП - КАТ" при РДВР Варна. Това обстоятелство се установява от мотивите на определение № 5353 от 19.05.2006 г. по адм. дело № 3934/2006 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 390 от 09.02.2006 г., постановено по адм. д. № 1900/2005 г. на Варненския окръжен съд, образувано по жалба на Румен Тодоров Тодоров срещу заповед № 30114/2.11.2004 г., на началник група към сектор "ПП-КАТ" - Варна. При преценка законосъобразността на обжалвания отказ за издаване на свидетелство за управление съдът следва да вземе предвид и посоченият факт на отмяна на принудителната административна мярка, като с оглед пълното изясняване на фактите изиска копие от заповедта за налагане на мярката и копие от заповедта, с която същата е отменена по административен ред, и събере доказателства относно влизането в законна сила на отменителната заповед. Друго обстоятелство от съществено значение за спора, останало неизяснено по делото е влязло ли е в сила наказателно постановление № 68/07 от 15.02.2007 г., издадено от началника на III РПУ към ОДП - Варна, с което на касатора е наложена глоба в размер на 250 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца. На представеното по делото копие от цитираното наказателно постановление има отбелязване, че същото е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 15.01.2009 г. и е влязло в законна сила на 23.01.2009 г., откогато тече срокът на лишаване от право за управление на МПС на касатора и който изтича на 23.11.2009 г. Заявлението за издаване на свидетелство за управление на МПС по делото е от 29.07.2009 г., а обжалваният отказ е постановен на 05.08.2009 г., т. е. в периода на наложеното наказание "лишаване от право на управление на МПС", от което се обуславя и законосъобразността на отказа за издаване на свидетелство за управление на МПС. С оглед направеното твърдение в касационното производство в съдебно заседание на 24.01.2011 г. от касатора, че същият в момента обжалва наказателно постановление № 68/07 от 15.02.2007 г. съдът при новото разглеждане на делото следва да изясни това обстоятелство и да събере данни относно действителната дата на влизане в сила на цитираното наказателно постановление. Предвид изложеното, налице е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,