Решение № 5022 от 11.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дани и Никол ООД, гр. Пловдив против решение 1927 от 01.11.2022 г. по адм. дело 1809/ 2020 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 1501 по протокол 44 от 11.07.2018 г. на общински съвет- Асеновград. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Повтаря съображенията си за нищожност на административния акт, поради липса на компетентност на издателя. Моли решението на съда да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на общинския съвет да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът общински съвет -Асеновград оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и направените разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответниците: Геопродукт АД, гр. Асеновград, Рожен- 3 ЕООД, гр. Пловдив и община Асеновград не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледани по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. В съответствие с предмета на оспорване, очертан с определение 13032/ 20.12.2021 г. по адм. дело 11087/2021 г. на Върховния административен съд, второ отделение, според което съдът следва да разгледа жалбата само в частта, в която се иска прогласяване на нищожност на решение 1501 по протокол 44 от 11.07.2018 г. на общински съвет- Асеновград, административният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело фактически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспореното решение 1501 по протокол 44 от 11.07.2018 г. на общински съвет- Асеновград не е нищожно. С административния акт е одобрено изменение на ПУП ПР за УПИ V-42 стопанска дейност, кв. 17, по плана на ПЗ Север, гр. Асеновград. Решението е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 21 ал. 7 във връзка с ал. 1 ЗОС, чл. 134, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗУТ и предвижда част от УПИ V-42 за стопанска дейност, кв. 17, представляваща I-ви пояс на санитарно- охранителната зона на сондаж 3, определена със заповед РД- 508/ 2009 г. на министъра на околната среда и водите, да се отдели в самостоятелен УПИ XVI-510.230, сондаж 3, пояс I-ви, кв. 17 и улица- тупик с о.т. 123а-о.т. 123б- о.т. 123в, която да го обслужва, съгласно графичната част на решението. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 68/17.08.2018 г. Същото е взето по предложение на заместник- кмета на община Асеновград и след положително решение на РЕСУТ. При тези факти административният съд правилно приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и не е нищожно. Законосъобразно е преценено, че в случая подробният устройствен план предвижда изграждане на обект публична общинска собственост (проектът предвижда обособяване на I-ви пояс на санитарно- охранителната зона на сондаж 3 в самостоятелно УПИ XVI-510.230, кв. 17 и изграждане на улица тупик), поради което компетентен да одобри изменение на ПУП- ПР в тази хипотеза е именно общинският съвет, независимо от обхвата на плана. В този смисъл е изричният текст на чл. 21, ал. 7 във вр. с ал. 1 ЗОС. Това мотивира и крайното заключение на административния съд, че оспореният административен акт не е нищожен, а подадената жалба е неоснователна. За пълнота следва да се посочи, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения, довели до липса на форма и съответно до нищожност. Актът е писмен и съдържа текстова и графична част, а в обстоятелствената част на заповедта са посочени правните и фактически основания за издаването й. Не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление. Изпълнени са всички етапи от процедурата по издаване на административния акт. Решението е взето при необходимия кворум и мнозинство съгласно чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА. Пропуските при уведомяването на заинтересуваните лица за проведеното административно производство, дори да са допуснати (в случая жалбоподателят придобива имота след издаване не решението на общинския съвет и неговото съобщаване) и да се приемат за съществени, биха били основание за отмяна на решението, но не и за обявяването му за нищожно. При издаване на оспореното решение не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до неговата нищожност. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени и решението е издадено на предвидено в закона основание. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Действително, мотивите на съдебния акт са доста пестеливи. Същевременно изложените от административния съд съображения са по основния довод на жалбоподателя за некомпетентност на издателя. Възражението на дружеството е обсъдено подробно, като са изложени законосъобразни аргументи, мотивиращи извода, че обжалваното решение е издадено в границите на компетентност на общински съвет-Асеновград. Поради това допуснатия от съда процесуален пропуск при мотивиране на съдебния акт в случая не е съществен, тъй като не се отразяване на законосъобразността на крайния извод по съществото на спора. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив се обосновава от доказателствата и е постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Асеновград, юридическото, лице, в чийто състав е органът, издал административния акт, сумата 600.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,