Решение № 1297 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2017 г.

Решение № 1297 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община В., подадена чрез процесуалния му представител юрк. П. Ц., срещу решение № 858 от 17 май 2017 г., постановено по адм. дело № 738/2017 г. по описа на Административен съд В., с което е обявена за нищожна негова заповед № 0595/08 март 2017 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Л. М. Н., чрез пълномощника му адв. И. Р., в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на Л. М. Н. срещу заповед № 0595/08 март 2017 г. на кмета на община В., с която на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отменено разрешение за поставяне № 34/07 октомври 2015 г. на кмета на община В.. Съдът е приел, че заповедта е нищожна поради липса на материална компетентност на органа, който я е издал. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че с разрешение за поставяне № 34/07 октомври 2015 г., кметът на община В. е разрешил на Л. М. Н. да разположи 2 бр. преместваеми обекти по см. на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на обща площ от 30.00 кв. м. на адрес град В., Приморски парк, м-ст "Салтанат" в ПИ с идентификатор 10135.536.68. Разрешението е издадено за срок от 07 октомври 2015 г. до 06 октомври 2020 г. и същото е влязло в сила. При извършена на 06 март 2017 г. от контролни органи при община В. проверка е установено, че е поставен 1 бр. преместваем обект на площ от 31.50 кв. м. Въз основа на констатираното, кметът на община В. е приел, че е допуснато нарушение на чл. 23, т. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 2 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти, поради което с обжалваната в производството заповед № 0595/08 март 2017 г. е отменил разрешението за поставяне. При тези данни, правилен се явява изводът на административния съд, че кметът на община В. не е разполагал с материалната компетентност да отмени влязлото в сила разрешение за поставяне. Последното правилно е прието от съда като стабилен индивидуален административен акт, който би могъл да бъде преразгледан единствено по реда и при наличието на основанията, визирани в разпоредбата на чл. 99 и сл. от АПК, Г. седма, която процедура в настоящия случай безспорно не е била иницирана и провеждана. Правилен и обоснован се явява и изводът на съда, че в случай, че разположеният преместваем обект не съответства на издаденото за него разрешение за поставяне, то административният орган разполага с възможността да издаде заповед за неговото премахване по чл. 57а от ЗУТ, каквато в случая настоящата безспорно не е и подобно основание не може да бъде изведено от съдържанието й. Ето защо, изводът на първоинстанционният съд, че в случая за кмета на община В. не са били налице материалните предпоставки за издаване на заповед за отмяна на влязлото в сила разрешение за поставяне на преместваем обект е обоснован и съответен на материалния закон, като правилно административният акт е прогласен за нищожен от съда. С оглед горното и предвид липсата на релевираното от касатора основание за отмяна, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,