Решение № 193 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10509/2012 г.

Решение № 193 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10509/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Столична община, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Захари Сръндев, и Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез юрисконсулт Димитър Грозданов, срещу Решение № 3564 от 26.06.2012 г. по адм. д. № 6796/2011 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което са отхвърлени като неоснователни жалбата им, подадени срещу Решение № 115/22.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр.) Иска се отмяната му с оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Ответникът - Фондация "Център за надежда", чрез своя процесуален представител, оспорва касационните жалба и намира същите за неоснователни. Ответниците - "Метрополитен" ЕАД и Людмил Бориславов Велчев не изразяват становище по основателността на жалбата. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването. Разгледани по същество са неоснователна. Обжалваното пред първата съдебна инстанция Решение № 115/22.06.2011 г. на КЗДискр. е издадено по преписка № 223/2009 г. на КЗДискр., обективираща образувано по сигнал на Фондация "Център за надежда", административно производство по Глава четвърта от ЗЗДискр. С административния акт е установено, че с бездействието си през 2009 г. Столична община е допуснала изграждането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на публични места, представляващо нарушение съгласно чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и пряка дискриминация по признак "увреждане", съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., като на касатора Столична община са наложени на осн. чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. имуществени санкции в размер по 2 500 лв. и на осн. чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. са дадени задължителни предписания да се представи в двумесечен срок от постановяване на решението в КЗДискр. на нарочна програма с мерки за осигуряване на необходимата достъпност до съществуващите метростанции на територията на Столична община. Със същото решение № 115/22.06.2011 г. на КЗДискр. е установено, че с бездействието си през 2009 г. при издаване на разрешение за ползване № СТ-05-1047 от 04.09.2009 г. за метростанция "СУ св. Климент Охридски" на възложителя Столична община, като не е извършила цялостна проверка на действията на общинската администрация и на участниците в строителния процес, ДНСК е допуснала изграждането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, представляващо нарушение съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., като на касатора Дирекция за национален строителен контрол е наложена на осн. чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. имуществена санкция в размер по 2 500 лв. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че изводът на специализирания орган за извършена от юридическите лица дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. е обоснован и в съответствие със събраните в административното производство доказателства, които касаторите не са оборили с допустимите доказателствени средства. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и специалния материалния закон. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Предмет на обжалване са единствено правните изводи на АССГ за наличие на допуснато от Столична община и ДНСК нарушение съгласно чл. 5 ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", съгласно чл. 4 ЗЗДискр. Нормата на чл. 4 от ЗЗДиср. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. се смята за дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда" съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (изд. от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 54 от 14.07.2009 г.), е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. От друга страна, съгласно чл. 32 Закона за интеграция на хората с увреждания на държавните органи и органите на местното самоуправление е възложено да организират устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението, включително за хората с увреждания, при условия и по ред, определени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Най-сетне, на основание чл. 169, ал. 2 от ЗУТ строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а посочените изисквания несъмнено се отнасят и към транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея - мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др., част от която служи за предоставянето на транспортни услуги на метрополитена в гр. София. В случая между страните не се спори, че на метростанция "Жолио Кюри" липсват тактилни ивици (за информация и за внимание, контрастни на цвета на съседната настилка) в съответствие с изискванията на чл. 7 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г., а наред с това не са изградени достъпни входове на подлези на метростанции (метростанция "СУ св. Климент Охридски"), респ. еднакво достъпни входове или входове с достъпен маршрут. Правилно АССГ е приел, че с бездействието си Столична община е допуснала да бъде поддържана архитектурна среда, който затруднява достъпа на лица до публични места и обществени съоръжения, което правилно е квалифицирано като пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 5 от ЗЗДискр. Неоснователен е единственият довод в касационната жалба на Столична община, че определеният от административния орган срок за изпълнение на задължителното предписание по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. е недостатъчен. Омисивното нарушение (нарушение извършвано чрез бездействие), е осъществявано през продължителен период от време, липсват данни за предприети действия от задължения общински орган, а доколкото същото засяга условията и гаранциите за равнопоставеност и социална интеграция на хората с увреждания, настоящият касационен състав приема, че преценката на решаващият съд за законосъобразност на административния акт, в тази му част, е правилна. Доводите в касационната жалба на ДНСК са неоснователни. ДНСК е специализирана административна структура, осъществяваща контрол в пределите на чл. 222 от ЗУТ, като съобразно своята компетентност е длъжна да следи за спазване на нормите на ЗУТ и подзаконовите актове (в това число и изискванията на Наредба № 4 от 1.07.2009 г.) по прилагането му при проектиране и строителство, вкл. като държавен орган е длъжен на осн. чл. 10 от ЗЗДискр. да предприеме всички възможни и необходими мерки за постигане целите на ЗЗДискр. Още повече, това е така, доколкото като специализиран държавен орган (назначаващ държавните приемателни комисии - в случая по искане на възложителя Столична община) осъществява контрол на строежите, действията на общинската администрация и на участниците в строителния процес. ДНСК следва при издаване на разрешение за ползване на всеки отделен строителен обект да проверява дали същият отговаря на изискванията за достъпна архитектурна среда. Следователно, с издаването на разрешение за ползване № СТ-05-1047 от 04.09.2009 г. за метростанция "СУ св. Климент Охридски", като не е извършила цялостна проверка на действията на възложителя и на изпълнителя, ДНСК е допуснала изграждането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, което правилно АССГ е приел за бездействие, субсумиращо състава на чл. 5 от ЗЗДискр. и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. При определяне на размера на наложените санкции правилно решаващият съд е приел, че са отчетени правнозначимите факти - продължителният период от време, в което се извършва нарушението, значителната степен на засягане на защитените блага, както и постигане на целите на административното наказание. Наказанието е определено в предвидения от чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. размер и е индивидуализирано при общите правила по чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 84, ал. 3 от ЗЗДискр., като при отчитане на тези фактически данни законосъобразно е определено наказание в максимален размер. Предвид изложеното, при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебният акт, касационната жалба се явява неоснователна и петчленният състав на Втора колегия, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК