Решение № 5250 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2016 г.

Решение № 5250 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуален представител - А., ст. юрисконсулт против решение № 243 от 27.06.2016 г., постановено по адм. д. № 67/2016 г., по описа на Административен съд - П., с което е отменено решение на комисията № 441/17.11.2015 г., постановено по преписка № 192/2014 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му и постановяването на друго решение, с което жалбата на Р. Б. М. от село Н., община Радомир срещу решение № 481/08.05.2014 на КЗД. Ответникът - Р. Б. М., оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител - юрк. Р., не оспорва касационната жалба. Останалите ответници - Председателят на Управителния съвет на сдружение с нестопанска цел "МИГ - Р. - К.-З." и Д. фонд "Земеделие" - не се ангажират със становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна имаща право и интерес от оспорване. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил по жалба на Р. Б. М. Решение № 441/17.11.2015 г. на КЗД, с което е установено, че Председателят на СНЦ "МИГ - Р. - К.-З.", Министърът на земеделието и храните и ДФ "Земеделие" - не са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ - по признаци "гражданство" и "лично положение" по отношение на М. За да постанови оспореният съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено следното: Производството пред КЗД е образувано по жалба с вх. № 44-00-1837/16.04.2014 г., подадена от Р. Б. М., като управител на ЕТ "М. Х. - Р. М.", срещу Стратегия за местно развитие на СНЦ "Местна инициативна група "Р. - К.-З.", с оплаквания за осъществена непряка дискриминация на сочените по-горе признаци. Твърди, че нейно проектно предложение не е разгледано и отхвърлено, защото адресът й на седалище и адрес на управление на ЕТ - "М. Х. Р. М." е в село В., О. Р., с действие по териториален обхват на "МИГ - Р. - К.-З.", но ако е развила дейността си на територията на друг МИГ "Б.", "Б. Д.", "К." и "Тетевен" при сочените от нея параметри предложението й - нямало да бъде отхвърлено на етап "административна оценка" - защото предложението й не надвишава максималния размер на общо допустимите разходи за проект - 200 000 евро. Твърди, че дискриминация е налице при прилагането на различни правила при сходни положения или при прилагането на едни и същи правила към различни положения. Затова принципът в равенството в третирането изисква еднаквите случаи да бъдат третирани по един и същи начин и забранява сходното третиране по различни начини. С разпореждане № 481/08.05.2014 г. на Председателя на КЗД е образувана преписка № 192/2014 г.; конституирана са като страни - Р. Б. М., в качеството на жалбоподател и като ответници - Председателят на УС на СНЦ "МИГ Р. - К.-З.", В. Т.; Министърът на земеделието и храните и Д. фонд "Земеделие" и са дадени указания за разпределението на доказателствената тежест, съгласно нормата на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/. В изпълнение на чл. 55 и сл. ЗЗДискр КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството, описани и обсъдени в атакувания административен акт. В изпълнение на чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали. Съобразно чл. 60 - чл. 63 ЗЗДискр е насрочено и проведено открито заседание, за участие в което страните са редовно призовани. След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, комисията е стигнала до извод, че Председателят на УС на СНЦ "МИГ Р. - К.- З." - Радомир, Министърът на земеделието и храните и ДФ "Земеделие" - не са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, във вр. с чл. 4, ал. 1 с. з, във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр по признаци "гражданство" и "лично положение" по отношение на Р. Б. М. от с. Н., О. Р. Съдът е приел, че постановеното от КЗД решение е постановени при допуснати нарушения на административно производствените правила, което се е отразило върху неговата законосъобразност. На първо място - според съда административният орган неправилно е конституирал страните. Не е съобразен фактът, че М. е действала не като физическо лице, а като управител на ЕТ, поради което не е изяснен в какво качество е дискриминирано лицето. Също така, липсва конкретика относно твърдения период на дискриминация; както и, че КЗД не е успяла да постигне пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по преписката, в нарушение на чл. 55, ал. 1 ЗЗДискр. Въз основа на тези установявания съдът, без да разглежда спора по същество, отменил оспорения административен акт, връщайки преписката на КЗД за ново произнасяне. Несъмнено, административните актове следва да бъдат мотивирани. Тези мотиви могат да се съдържат освен в самия акт, така и в доказателствата в административната преписка. В конкретния спор - КЗД е постановила решението си в административно производство, по което са проведени четири заседания, събрани са огромен обем доказателства, съдържащи се в приложените към решението три броя класьори и осем броя папки. Първоинстанционният съд без обсъждане на събраните в административното производство доказателствата и възприемане на фактическа обстановка въз основа на тях - лаконично е приел, че липсват: конкретика относно твърдения период на дискриминация, че не е постигнато пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по преписката. Касаторът оспорва тези изводи на съда и твърди, че в административната преписка се съдържат конкретни доказателства, свързани с възприето от КЗД решение. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора не е възприета от първоинстанционния съд. При липса на указания по чл. 171 от АПК за събиране на доказателства и забраната за фактически установявания от касационната инстанция, решението на Административен съд - П. следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение