Решение № 7263 от 30.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3711/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. К. И., гражданка на Доминиканска Република лично и като законен представител на Е. Й. Р. малолетна, подадена чрез адв. Д. Радославова, срещу Решение 4878/13.02.2025 г. постановено по адм. дело 11498/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р. К. И., гражданка на Доминиканска Република лично и като законен представител на Е. Й. Р. - малолетна, срещу Решение 11195 от 28.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което по чл. 75, ал. 1, т.2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отказано да им бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението е постановено в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като изложените мотиви, се базират само на част от обстоятелствата по делото и на фрагментирана преценка на правни норми и положения, заложени във вътрешното право и международни нормативни актове. Счита за неправилно разбирането на първоннстанционният състав, че процесният случай касае проблем от битов и криминален характер. От проведеното интервю се установява, че лицето е било обект на неколкократни нападения от страна на членове на криминална група, като е било задържано за кратко и след това освободено. Според касатора в процесния случай е приложим чл. 9 от ЗУБ. Намира за неправилни и необосновани аргументите на съда, че в процесния случай липсват данни за реална опасност от тежки посегателства при евентуално връщане на молителката и детето й в Доминиканска Република по смисъла на чл. 2, б. е , вр. чл.15, б. а и б. б от Директива 2011/95. За неправилен счита и извода на първоинстанционния съд, че при произнасянето от административния орган по молбата на касаторката е съобразен принципа за висшия интерес на детето . Позовава се на чл. 6а от ЗУБ, който въвеждащ във вътрешното законодателство Директива 2011/95/ЕС и Директива 2013/32/ЕС, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/. По време на административното производство не е имало изготвен социален доклад за детето. В преписката има единствено приложено уведомително писмо от ДАБ до Директора на Дирекция Социално подпомагане Сердика, но реална среща на социален работник с детето и майката не е осъществявана и преценката на социалния работник не е взета в предвид при постановяване на процесното административно решение. Посещение и контакт на социален работник е осъществен едва на съдебна фаза преди заседанието в АССГ. По време на изслушване на социалния работник от Дирекция Социално подпомагане Сердика в съдебното заседание пред първоинстанционният съд заключението му е било, че в най-добрия интерес на детето е то да остане с майка си на територията на България, където има подкрепяща среда и защита, като всяка рязка смяна на ситуацията на детето и майката ще са увреждащи. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде отменен административния акт и пореписката бъде върната на органа за ново произнасяне. Ответникът Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. К. И., гражданка на Доминиканска Република лично и като законен представител на Е. Й. Р. малолетна, срещу Решение 11195 от 28.10.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, с което по чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отказано да им бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Установил е, че жалбоподателката, чрез законния си представител, е подала молба за международна закрила. Установено е, че с Р. К. И. е проведено интервю, обективирано в протокол рег. УП-16802/26.09.2024 г. (л. 22 от делото). Видно от същото, чужденката е напуснала легално Доминиканската Република, с туристическа виза за Турция. Пътувала е с полет от родината си, с прекачване в Колумбия и е кацнала в гр. Истанбул, Турция. Пътувала е заедно със съпруга си, като целта на пътуването им е била да достигнат до Франция, където живеела майката на съпруга й. След двуседмичен престой в Турция, решили да отидат в испанското посолство, за да си извадят документи за пътуване (лични карти), но когато минали границата с България, с автобус, граничните власти им казали, че документите са им фалшиви и ги задържали. Съпругът й бил върнат в Турция, а тя останала в Република България. Чужденката е заявила, че със съпруга й са имали проблеми с представители на местна банда крадци. Разказала е, че един от членовете им е нахлул в дома им, с цел да ги ограби, като те се опитали да го изгонят, но той се държал надменно. За друг случай е посочила, че отново същите лица от тази банда са наръгали с нож мъжът й. Последните се заяждали с нея, а съпругът й се опитал да я защити, но те се държали надменно, защото имали пистолети. Твърди, че са подавали четири жалби в полицията срещу членовете на бандата, но те продължавали с това поведение. Последните били задържани от полицията за един месец, но в последствие били освободени. Молителката е родена в град Санто Доминго, Доминиканска Република, където е завършила средно образование и има собствен бизнес като маникюристка. Именно там е останал да живее три годишният им син - Д. Х. Р., за който се грижи майка й. Във връзка с образуваното административно производство е уведомена Държавна агенция за закрила на детето. По делото не е било спорно, че в административното производство не е бил изработен социален доклад, но такъв е направен пред АССГ. Представена е справка за актуалното състояние на страната по произход на чужденката. Административния съд, а и административния орган изключително подробно са изложили информация за проведени производства по реда на ЗУБ по отношение на чужденката и малолетната й дъщеря. При тази фактическа установеност административният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в това число и на твърдените нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК и материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателката лично и в качеството й на законен представител на малолетната й дъщеря, обстоятелства от бежанската им история и обосновано е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставянето им на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е изложил мотиви, че представители на местна банда крадци в страната си по произход не могат да бъдат квалифицирани по посочените разпоредби на закона. Според съда допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че и към настоящия момент нейната майка живее там с три годишният й син. При анализа на бежанската история е посочено, че може да се направи извод, че тя и съпругът й доброволно са взели решение да напуснат легално и организирано страната си по произход, поради личните финансови затруднения на семейството, които обстоятелства са стоящи извън основанията на закрила по ЗУБ. АССГ е приел, че лицето е мигрант по смисъла на пар. 62 от Наръчника на ВКБООН за процедурите и критериите за определяне на статут на бежанец. Съобразена е обществената обстановка в Доминиканската Република, като съдът е приел, че при връщане на чуждата гражданка и дъщеря й в страната същите не биха били подложени на тежки посегателства дефинирани в чл. 15, б. в от Квалификационна директива на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Съдът е посочил, че Доминиканските закони предвиждат свобода на вътрешното движение, пътуването в чужбина, емиграцията и репатрирането и правителството като цяло зачита тези права. Властите в Доменикана си сътрудничат в ограничена степен с ВКБООН, както и с редица местни и международни организации като цяло действат без правителствени ограничения и имат възможност да наблюдават и разследват условията и случаите на правата на човека и да публикуват своите констатации. АССГ не е споделил оплакването на лицето, че административният орган не е уведомил социален работник, тъй като от представеното по делото на л. 32 доказателство, е видно че от страна на ДАБ е изпратено писмо до Директор на Дирекция Социално подпомагане - Сердика и до Председател на Държавна Агенция за закрила на детето. Съдът е приел, че е налице нарушение на административния орган, че не е приобщил социален доклад в административното производство, но е посочил, че то не е съществено. В съдебното производство представител на ДСП Сердика е дал устно становище, че в интерес на детето и майката е, да бъдат в сигурна и безопасна страна, както и детето да бъде с майка си. Посочено е, че в България майката има приятели, които биха могли да й помогнат, поради което е изразено мнение, че страната тук е сигурна среда. Дадено е становище, че при евентуалното връщане в Доминиканската Република, ако лицето се чувства застрашено в страната си по произход, това би й повлияло негативно. Въпреки даденото становище от социалния работник, АССГ е изложил съображения, че с оглед най-добрите интереси малолетното дете, в интерес на молителите е да се завърнат в страната си по произход. За да направи този извод съдът е посочил, че детето и майка му в момента живеят в самостоятелна стая в РПЦ [наименование ] . С оглед възрастта на детето не предполага да има изградена връзка с България. Детето не посещава определено заведение - ясла или градина, а и това няма как да се осъществи тъй като, в момента детето е едва на 5 месеца. Освен това майката също е едва от няколко месеца в България и ползва преводач т.е. не се е адаптирала към езиковата среда. Направен е извод, че детето в страната си по произход има безплатно и достъпно образование, както и здравеопазване и животът на майката и детето няма да е застрашен при връщането им в страната по произход, където молителката може да разчита на подкрепа на своята майка и други нейни близки, още повече, че там се намира и три годишният й син. При липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК, съдът е приел подадената жалба за неоснователна и я отхвърлил. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съгласно чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая съдът правилно е приел, че в процесното решение на председателя на ДАБ при МС се съдържат обосновани изводи и твърдения, подкрепени от доказателствата по делото. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай въз основа събраните по делото данни, административният орган и съдът са извършили правилна преценка за общото положение в Доминиканската Република и вземайки предвид проведеното интервю са стигнали до обоснован извод за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, доколкото чужденката се е позовала единствено на несигурност в страната по произход, тъй като с мъжът й са имали проблеми с криминална групировка. Правилно е прието от АССГ, че по отношение на молителката и малолетната й дъщеря не се установява съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността й. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като административния съд е подходил формално при разглеждането на висшия интерес на детето. По силата на чл. 6а от ЗУБ, въвеждащ във вътрешното ни законодателство Директива 2011/95/ЕС и Директива 2013/32/ЕС, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗкД. По аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Вложеният от законодателя смисъл на цитираното понятие предполага не просто формалното изпълнение на предвидените в чл. 15 от ЗЗкД процедурни изисквания при участието на дете в административни и/или съдебни процедури чрез предоставянето, както в разглеждания случай на социален доклад, съдържащ принципни заключения, относими към всяко едно дете, а извършването на задълбочена и индивидуална преценка на благоденствието на конкретно засегнатото дете. Понятието за най-добрия интерес на детето, идентично по смисъл с възприетото в международното и европейското право понятие за висш интерес на детето, не е абстрактно, като налага на всеки орган, оправомощен с вземането на решение, касаещо дете, да съхрани неговото благоденствие и да гарантира социалното му развитие съобразно посочените в § 1, т. 5 ДР на ЗЗкД критерии. Приложимите в случая разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, уреждащи в националното ни право основанията за предоставяне на дете на статут на бежанец или на хуманитарен статут, както и законовите основания за отказ от предоставянето на закрила, трябва да бъдат тълкувани и прилагани в светлината на посочените по-горе европейски правни норми, гарантиращи охраната на висшия интерес на детето, като основополагаща ценност, прокламираната в Конвенцията за правата на детето. В тази връзка съставът намира за необходимо да отбележи, че когато една вътрешна правна норма попада в приложното поле на правото на ЕС, единствено прочитът й в неговия контекст може да разкрие в пълнота нейните цели, съдържание и правни последици, като съответстващото на правото на ЕС тълкуване на вътрешната правна норма в неговия обхват е определящо за прилагането на тази норма. Предвид така очертаната нормативна уредба, регламентираща охраната на висшия интерес на детето на международно, европейско и вътрешно ниво, приложена и тълкувана в контекста на установените по делото факти, настоящият съдебен състав счита, че висшият интерес на детето Е. Й. Р., която към момента на издаване на атакувания административен акт е малолетна е взет предвид от страна на административния орган и АССГ. По делото не е било спорно обстоятелството, че детето е родено в Република България на 14.08.2024 г., като в актът за раждане е записано като гражданин на Доминиканската република. Приобщените по делото доказателства и формулираните от първостепенния съд мотиви сочат, че предвидените в чл. 15 от ЗЗкД изисквания във връзка с чл. 6а от ЗУБ са спазени. Касаторката и нейната малолетна дъщеря разполагат с други възможности да останат в Република България, като чужденци но същите не отговорят на условията по чл.8 и чл.9 ЗУБ, въз основа на които може да им бъде предоставен статут на бежанци или хуманитарен статут. Поради всичко изложено, като е приел решението на Председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение,