Решение № 5999 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12288/2019 г.

Решение № 5999 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12288/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Павлов против решение № 3160/13.05.2019 г. по адм. дело № 12506/2018 г. на Административен съд София – град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 429/01.11.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и съдът не е отговорил на основният въпрос – укривала ли е ответната община в продължение на години информация за адресите на които може да бъде открит и за наложени запори. Иска се настоящата инстанция да му отговори на поставените в касационната жалба въпроси. Не претендира разноски. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация в писмено становище, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на административният съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – кмет на Район Искър, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Ответницата Р. Игнатова, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. При анализиране на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД и § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. съдът е приел, че от страна на ответниците кметът на район "Искър" на Столична община и Р. Игнатова, в качеството й на началник отдел "Правно нормативно обслужване" не е осъществена пряка или непряка дискриминация по отношение на Т. Павлов по признаците "обществено положение", "лично положение" и "убеждения". Съдът е изложил съображения, че твърдяното по - неблагоприятно третиране в сравнение с други длъжници на Столична община и и в частност на район "Искър" са напълно недоказани. Споделил е и изводите на КЗД за липсата на осъществена дискриминация спрямо жалбоподателя по признак "убеждения" с мотиви, че администрацията на район "Искър" - СО е отговаряла на всички молби, жалби и писма, подадени от него в срок и не са налице данни за осъществена дискриминация. В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на решението, представляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като при извършената проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на комисията и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на първонистанционният съд за съответствие на решението с материалния закон, е направен при правилно тълкуване на приложимите норми и се споделя напълно от настоящата инстанция. В жалбата си до Комисия за защита от дискриминация и допълнения към нея, касатора твърди, че главния юрисконсулт и кметът на соченият столичен район го дискриминират и тормозят, налагайки му запори и възбрани заради дължими 100 лева – присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено по - неблагоприятно третиране на касатора на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства. В производството пред КЗД не са изложени конкретни твърдения и не са ангажирани доказателства за по - неблагоприятно третиране на жалбоподателя по признаците "обществено положение", "лично положение" и "убеждения" от други лица при сравними сходни белези. За да е налице осъществен състав на нарушение на Закона за защита от дискриминация трябва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличието на пряка - причинно следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак от изброените по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по - неблагоприятно третиране на лицето, а следва да се докаже също така, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в цитираната законова норма. Правилни и съответни на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. са изводите на КЗД, които са споделени и от първоинстанционният съд, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, за това служители на Район "Искър" са го поставили в по - неблагоприятно положение в сравнение с други лица, намиращи се в сходно негово положение. Не всяко укорително или засягащо индивида поведение е дискриминационно проявление. Жалбоподателят навежда твърдения за упражнен спрямо него тормоз от страна на ответниците свързани с предприети действия за събиране на дължими от него суми. Определението на понятието "тормоз" изисква нежеланото поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Трябва да се установи различно третиране на определено лице в конкретен случай, както и че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него. Съответен на доказателствата по делото и закона е правният извод, че спрямо Павлов не е установено съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвика обидна или застрашителна среда. Както правилно е установила КЗД и впоследствие първоинстанционният съд, служителите на СО - район "Искър" не са осъществили тормоз по отношение на Павлов. Твърденията на жалбоподателя, че изпратените до частен съдебен изпълнител писма съдържат неистини би могло да се тълкува като неизпълнение на служебните задължения и нарушаване на служебните правомощия от страна на издателя на писмото, срещу което жалбоподателят разполага с други средства за защита. Този отговор не може да обуслови наличие на дискриминация, тъй като по делото не са ангажирани каквито й да е доказателства за установено дискриминационно третиране на жалбоподателя, спрямо други лица, както и обективно наличен противоправен резултат за него при упражняване на някаква дейност или при неизвършването на определена дейност и то именно заради наличен негов признак или няколко признаци по подробно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая както органът, така и съдът са извършили пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на неравно третиране не е нарушено. В обжалваното решение са изложени съответни на закона правни съображения, обосноваващи постановения резултат, които се споделят напълно от настоящата инстанция. В касационната жалба се съдържа искане за отговори на конкретни въпроси, на които касационната инстанция счита, че е отговорила в мотивите на настоящото решение при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед предмета на правния спор. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при точно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение