Решение № 11897 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3683/2009 г.

Решение № 11897 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3683/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност . Образувано е по касационна жалба на Иво Панайотов Христов, ЕГН **********, от гр. София, ж. к. "Дружба", бл. 59, вх. Б, ет. 6, ап. 17, против Решение от 12.12.2008 година по адм. д. 5144/2008 година по описа на Административен съд - София - град, I-во отделение, 2-ри състав с твърдение за наличие на касационните основания нарушение на материалния закон и необоснованост по т. 3 на чл. 209 от АПК и искане за отмяна на решението, както и на Заповед № з-7635 от 30.05.2008 година на Директора на Столична дирекция "Полиция" при МВР. Наличието на касационното основание нарушение на материалния закон е основано на твърдение за налагане на принудителната мярка при отсъствието на което и да било от четирите кумулативно предвидени изисквания за налагането й по чл. 75, т. 5 ЗБДС - парично задължение от публичен ред; с размер над 5 хил. лв.; установено с влязъл в сила акт на компетентен орган или по съдебен ред и лицето, спрямо което се упражнява принудителната административна мярка да е член на контролен или управителен орган на дружеството длъжник. В жалбата се настоява на задължението на административния орган да изследва наличието на влезли в сила актове, установяващи ликвидни и изискуеми публични задължения в размер над 5 хил. лв., което не е изпълнено в административното производство. Неправилни са според жалбоподателя изводите на съда за качеството му на член на съвета на директорите на дружеството - длъжник, несъобразени с представените писмени доказателства, установяващи освобождаването му с решение на Общото събрание на дружеството, предхождащо издаването на оспорения акт. Изложени са съображения за необоснованост на обжалваното решение, което не извършва преценка за наличието на актове, установяващи задължение към държавата над 5 хил. лв., не разграничава хипотезата на "влязъл в сила акт" от тази на "подлежащ на принудително изпълнение". Още повече, при неточната формулировка на акта, която не позволява еднозначен извод относно задълженото лице - дали това е дружеството или физическото лице - жалбоподател. Необоснован според жалбоподателя е и извода на съда, че органът е обсъдил възраженията срещу наложената мярка, за което не се съдържат доказателства по делото. От характера на оспорения акт, ограничаващ правото на адресата на свободно придвижване, следва задължението на органа да изложи фактическите си и правни съображения при постановяването му. Това задължение не е изпълнено, поради което е опорочен извода на първоинстанционния съд за наличие на предвидените от закона елементи на фактическия състав на основанието за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата предвид постановяване на обжалваното решение при спазване на материалния и процесуален закони. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - София град отхвърля жалбата на Иво Панайотов Христов против Заповед № з-7635 от 30.05.2008 година на Директора на Столична дирекция "Полиция" при МВР, с която му е наложена принудителна административна мярка - забрана да напуска страната до погасяване или пълно обезпечаване на вземането по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Преценявайки събраните доказателства първоинстанционният съд приема за установено, че началника на сектор "БДС" при СДП е сезиран от публичен изпълнител при РД на АДВ София с писмо от 05.03.2008 година на основание чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" ДОПК вр. чл. 75, т. 5 от ЗБДС, с искане да бъде наложена административна принуда по отношение на жалбоподателя в качеството му на член на съвета на директорите на "Билгигруп" АД. Дружеството е длъжник по изпълнително дело № 41956/04 г по описа на РД на АДВ гр. София за задължения в размер на 8 444 559.49 лв. главница и 2 794 172.67 лв. лихви, за които по изпълнителното дело не е представено обезпечение. Жалбоподателя е уведомен за откритото административно производство, като представя възражение, че като член на съвета на директорите, в качеството му на представител на работниците и служителите, не е имал представителна власт при вземане на решения, още повече - с решение на Общото събрание на дружеството от 08.10.2007 година е освободен от състава на съвета и това обстоятелство е заявено за вписване пред Софийски окръжен съд на 13.12.2007 година. С решение на Общото събрание по т. 4 от 08.10.2007 година той е освободен от отговорност като член на съвета за дейността му през 2003, 2004, 2005 и 2006 година. Според решението, възраженията на жалбоподателя са обсъдени при изготвяне на предложението за налагане на административната мярка. При проверката за законосъобразност на оспорения акт съдът приема, че той е издаден от компетентен орган, на основание искане от оправомощен за това орган по смисъла на чл. 221, ал. 6, т. 1 от ДОПК - публичен изпълнител, по повод образувано изпълнително производство, което съдържа всички елементи на фактическия състав на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ДОПК за налагане на мярката по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Предвидената за органа обвързана компетентност с нормата на чл. 75, т. 5 ЗБДС го задължава според първоинстанционния съд да се произнесе по налагане на мярката, без да преценява наличието на задължение. Органът не притежава правомощия да преценява валидността на актовете, въз основа на които е направено искането за налагане на принудителната административна мярка. Обоснованите с оглед безспорно установените факти по делото изводи в обжалваното решение са съобразени с приложимия закон. При постановяването на мярката по искане на публичен изпълнител на основание чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" ДОПК, разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС поставя като единствено условие да е налице "поискана забрана" за определените от закона лица, по посочения в него ред. Съобразен със закона е извода в обжалваното решение за обвързваща органа компетентност, задължаваща го, при отправеното искане, съдържащо данни за обстоятелствата по чл. 182, ал. 1 и 2 т. 2 ДОПК, да наложи мярката по т. 5 на чл. 75 ЗБДС. Това тълкуване на приложимата норма е съобразено с вложеното в нея съдържание. Преценката за дължимо публично парично задължение с размер надвишаващ 5 хил. лв., съобразно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 1 ЗБДС е на органа отправящ искането. Този орган има задължението да сезира органа по чл. 78а ЗБДС, когато принудителната мярка следва да бъде отменена. Тълкуването на посочената разпоредба налага извода, че органът, компетентен да постанови административната мярка не притежава правомощието за преценка доколко са се осъществили обстоятелствата по чл. 182, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ДОПК. Той е обвързан от приетото в акта на сезиращия го орган. Административен съд - София град обсъжда и отхвърля като неоснователно възражението за липса на данни за влизане в сила на визираните в заповедта ДРА, предвид изричната разпоредба на чл. 127 ДОПК, респ. чл. 110 ДПК отм., разпореждащи предварително изпълнение на РА, респ. ДРА. Приетото от съда е съобразено с разпоредбата на чл. 75, т. 5 вр. чл. 182, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ДОПК, които не съдържат изискване за наличие на влязъл в сила акт, установяващ публичното задължение надхвърлящо 5 хил. лв., както и със специалните разрешения на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, определящ с разпоредбата на ал. 2 на чл. 127 ДОПК като подлежащи на предварително изпълнение постановените ревизионни актове, освен в случаите на спиране, разпоредено от съда. Ето защо са неоснователни възраженията за недоказаност от страна на административния орган наличието на актове, установяващи публично задължение над 5 хил. лв. Те са опровергани и предвид представените по делото наказателни постановления и РА с установен размер на задълженията надхвърлящ 5 хил. лв. С решението са обсъдени и обосновано са приети за неоснователни възраженията за липса на мотиви на оспорения акт. При изричното позоваване на предхождащите акта документи, искането на публичния изпълнител рег. № 1956/2004/000141/05.03.2008 г. и писмо на същия орган от 08.05.2008 година, следва да се приеме, че мотивите на акта се съдържат в актовете, на които той изрично се позовава. Не може да бъде възприето и оплакването за накърняване правото на защита, предвид предоставената и реализирана възможност за участие в административното и съдебно производства. Обосновани с оглед събраните доказателства и законосъобразни са крайните изводи на съда за съобразяване на обжалваната заповед с кумулативно предвидените в чл. 75, т. 5 от ЗБДС предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, като е прието за безспорно установено обстоятелството, че спрямо жалбоподателя мярката е наложена в качеството му на член на съвета на директорите на дружество - длъжник; категорично установено наличието на задължение надхвърлящо 5 хил. лв., при липса на представено обезпечение. Съдът приема релевантно за спора установеното качество на лицето на член на съвета на директорите към датата на постановяване на заповедта. Решението за освобождаването на жалбоподателя като член на съвета на директорите е проявило действието си с вписването му в търговския регистър и то само за в бъдеще. Последващите промени в обстоятелствата, изпълващи съдържанието на фактическия състав на чл. 75, т. 5 от ЗБДС са без правно значение. Приетото от съда е съобразено със специалната разпоредба на ал. 4 на чл. 231 от Търговския закон, която дерогира общото правило на ал. 2 на същия член, уреждащо незабавно действие на решенията на Общото събрание на акционерното дружество и предвижда отлагане на действието на решението за освобождаване на членове на съветите на директорите до вписването му в търговския регистър. Вземането на решението на Общото събрание от 08.10.2007 година, както и депозирането на заявлението за вписването му от 03.12.2007 година са правно ирелевантни при определяне датата на освобождаването на жалбоподателя като член на съвета на директорите, поради което и доводите в жалбата настоящият състав на съда намира за неоснователни. Правните последици на решението на общото събрание от 08.10.2007 година са проявили действие след издаване на процесната заповед, поради което правилно не са взети предвид от съда. Законът предвижда принудителната административна мярка по чл. 75, т. 5 ЗБДС спрямо членовете на управителните органи на търговските дружества като изхожда от принадлежащото им право и задължение за участие в работата на управителния орган, който е отговорен за дейността на дружеството. От решенията на управителния орган, при вземането на които участва всеки от членовете, зависи и изпълнението на публичните задължения на дружеството. Представителните функции в конкретния случай са без правно значение. Изложените съображения налагат извода за недоказаност наличието на претендираните касационни основания незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Настоящият съдебен състав не установява основания за касиране на оспореното решението и при служебно извършената проверка с оглед неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, на основание ал. 2 на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, поради което то следва да бъде оставено в сила и съдът