Решение № 10008 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1698/2009 г.

Решение № 10008 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1698/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на Христо Димитров Костов от гр. Харманли, срещу решение № 857 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. (публ. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, област Хасково, в частта относно размера на обезщетението за отчуждените 669 кв. м от недвижим имот № 77181.05.58 по кадастралната карта на гр. Харманли, представляващ земеделска земя - нива с обща площ от 1500 кв. м. В жалбата се прави искане за назначаване на оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждения имот. Прилагат се писмени доказателства и се претендират разноски по делото. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Милошева и заинтересованите страни Национална компания "Железопътна инфраструктура", МРРБ, МТ и МФ чрез процесуалните си представители юрк. Донкова, юрк. Ананиева, юрк. Масларов и юрк. Гиздова, пледират за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, като извърши проверка на допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: В процедура по чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б ЗДС с решение № 857 на Министерския съвет от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Харманли, област Хасково, са отчуждени 0, 669 дка от поземлен имот с идентификатор 77181.05.58 по кадастралната карта на гр. Харманли, представляващ земеделска земя - нива с обща площ от 1500 кв. м. собствен на жалбоподателя и находящ се в землището на гр. Харманли. Със същото решение е определено обезщетение в размер на 662 лв. Спор относно собствеността на имота няма. По делото е назначена оценителна експертиза. Вещото лице след анализ на независимата експертна оценка, възложена на 21.07.2008 г., в която имотите са били оценени по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с допълнителен коефициент, наличните пазарни свидетелства - нот. акт № 27 от 5.03.2008 г. и оглед на място предлага оценка по 15 лв на кв. м. или общо пазарната стойност на оценявания имот 10 035 лв. Тъй като в имота са констатирани оранжерии, за премахване на съоръженията експертът предлага на съда обезщетение за премахването в размер на 14 445 лв. или общо обезщетението следва да възлезе на 24 480 лева. Експертизата с пояснения и уточнения не е оспорена от страните. Съдът счита, че следва да се приеме съдебната експертиза само в частта, в която е дадена пазарна оценка на отчуждения имот, т. е. без оценката за премахване на оранжерийните съображения. Това е така, тъй като съгласно на чл. 32, ал. 2 от ЗДС (обн. ДВ, бр. 63/2003 г.), приложим в конкретния случай, се изисква равностойното парично обезщетение да се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, като съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС пазарните цени представляват осреднени цени на сделки с имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката от административния орган и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Премахването на каквито и да било нетрайни съоръжения представлява вреда от отчуждаването, за която обезщетение следва да се търси по друг ред. Решението на административния орган, в частта, в която е определен размера на дължимото парично обезщетение, което следва да бъде заплатено на жалбоподателя, е изготвено в нарушение на чл. 32 от ЗДС, тъй като не представлява "равностойно парично обезщетение" по смисъла на закона. След като по принудителен ред от собственика се отчуждава имот за нуждите на държавата, оценката на обезщетението следва да бъде в такъв размер, какъвто собственикът най-вероятно би получил на свободния и конкурентен пазар при добра информираност за пазарните цени и липсата на принуда за извършване на продажбата. В случая има данни, макар и оскъдни, за цена на сходен имот в района и извършената сделка е изповядана при цена значително по-висока от цената определена от административния орган (един лв. на кв. м), поради което за да се спази законовото изискване обезщетението да е справедливо, то трябва да бъде изменено на 10 035 лв. за отчуждените 0, 669 дка, т. е. по заключението на вещото лице (15 лв (кв. м). Същото е изготвено обективно на базата на анализ и чрез изследване на пазара за съответната област и район. Жалбоподателят е претендирал разноски с жалбата си и такива предвид изхода на спора и на осн. чл. 143 от АПК, му се следват. По изложените съображения, Върховния административен съд, трето отделение,