Решение № 2121 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15624/2009 г.

Решение № 2121 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15624/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Панайот Благоев против Решение № 12789/29.10.2009 г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на дисциплинарно наказания с рег. № К-2841/27.04.09 г., издадена от Министър на вътрешните работи. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са неправилно приложения на материалния закон и необоснованост на решението. Конкретните възражения са, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 225 от ЗМВР, не била доказана виновността на жалбоподателя и облагата за трети лица, а така също се твърди от касатора, че действията му по връчване на наказателните постановления са въз основа на разпореждане на преките му началници. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение за отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски. Ответникът по касация- министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за отхвърлянето и. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, основателно е прието от съда, че в административното производство са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, както и, че правилно е приета за доказана виновността на жалбоподателя, а поведението му е подведено под приложимата правна разпоредба. Върховният административен съд, първа колегия в настоящия петчленен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от заинтересовано лице и в срока за касационно обжалване на първоинстанционното решение. Досежно основателността и съдът приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е била Заповед № К-2841 от 27.04.2009 г. на министър на вътрешните работи, с която на осн. чл. 227, ал. 1, т. 7 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на инспектор Панайот Бонев Благоев е наложено дисциплинарно наказание - уволнение, заради това, че за периода м. 11.2008 г. - м. 02.2009 г. в гр. Търговище, при изпълнение на наложени административни наказания лишаване от право за управление на МПС, издадени срещу граждански лица, извършили нарушения по Закона за движение по пътищата е вписвал в наказателните постановление по-ранна от фактическата дата на изземване на свидетелството за управление на МПС, с което неоснователно е намалявал срока на наложеното административно наказание. Това деяние е преценено като използване на служебно положение за облага на трети лица. Тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата срещу тази заповед. Прието е от съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на заповедта и при спазване на административнопроизводствените разпоредби за издаването й. Прието е, че действията на жалбоподателя за които е наказан са доказани по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство и те правилно са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение. Съдът е преценил, че квалификацията на нарушението и определянето на съответстващото му наказание при условията на обвързана компетентност са правилни. Върховният административен съд, първа колегия в настоящия петчленен състав преценява решението на тричленния състав на ВАС като правилно. Правилна е преценката на тричленния състав, че е спазен двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Основателна е преценката му, че нарушението е открито по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР от момента на предоставяне на производството на министъра на вътрешните работи като компетентен орган да наложи наказанието. Този момент правилно е свързан със становището на дисциплинарно-разследващия орган с рег. № 3079 от 31.03.2009 г. Именно в този документ се съдържат достатъчно данни относно вида на нарушението, съдържанието му, условията при които е извършено и личността на извършителя. Не би могло да се възприеме възражението на касатора, че нарушението е открито с предложение вх. № 3125/26.02.09 г. тъй като на първо място липсват данни по делото за предложение под този номер и дата. Най- ранният по дата документ, съдържащ се в преписката е докладна записка рег. № 1266 от 17.02.2009 г. до началника на районно управление на МВР - гр. Омуртаг, изготвена от началник група "ОП". За тази докладна обаче липсват данни да е достигнала до компетентния дисциплинарно- наказващ орган и на второ място, но не по значение е обстоятелството, че в нея действително се съдържа информация за открити нарушения, допуснати от инспектор Благоев, но посочените данни не са достатъчни все още за категоричен и обоснован извод относно съдържанието на нарушението и отношението на извършителя към него. Извършването на нарушението от наказаното лице, основателно е прието от първоинстанционния съд за доказано. По делото се съдържат обяснения, както на служители на районното управление, така и на лицата, санкционирани с наказателните постановления лица, информацията от които сочи за извършеното деяние и личността на жалбоподателя като извършител. Недоказани са възраженията на касатора, че за извършените действия, за които е наказан е действал въз основа на разпореждане на преките му началници. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява касационната жалба като неоснователна, а обжалваното решение на тричленния състав като правилно. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд