Решение № 10810 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2020 г.

Решение № 10810 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. В. срещу Решение № 34/25.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10/2020 г. по описа на Административен съд – Р., с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 1012-16-77/1 от 19.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Р. и потвърденото с него Разпореждане № 3107-16-31 от 31.10.2019 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване относно прекратяване на наследствената й пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Наведените в жалбата възражения досежно неправилно приложение на нормите на чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО във вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Р., в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1012-16-77/1 от 19.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Р. и потвърденото с него Разпореждане № 3107-16-31 от 31.10.2019 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО е прекратена от 13.09.2019 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. В.. Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства Уверение от Технически университет – В. № 753 от 10.10.2019 г. и писмо от Технически университет – В. с изх. № 4264 от 11.10.2019 г., първоинстанционният съд приема за установено, че през учебната 2017 г. /2018 г. жалбоподателката е завършила семестриално обучението си за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност Индустриален мениджмънт. На 16.05.2019 г. е подала заявление за отлагане на явяването на редовна сесия за държавен изпит през м. юни 2019 г. и за допускане до поправителната сесия на 12.09.2019 г., което се счита за първо явяване. На поправителната сесия на 12.09.2019 г. не е успяла да вземе успешно държавния изпит, като й предстои второ явяване на редовна сесия за държавен изпит през м. юни 2020 г. Първоинстанционният съд извежда, че условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия са уредени в чл. 82 КСО, който препраща към наредбата по чл. 106, респ. Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно чл. 34, ал. 3 НПОС лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че жалбоподателката е в последния курс на обучение по специалността си на образователно-квалификационната степен "бакалавър", при което се счита за учаща до края на първата редовна поправителна сесия за дипломиране на курса на 12.09.2019 г. За нея това е било първо явяване, но за курса на обучение, който е приключил през 2017 г./2018 г., е втора поправителна сесия. С оглед на изложеното е формиран решаващ мотив, съобразно който е прието за отпаднало основанието за получаване на наследствената пенсия и правилно в съответствие с чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО изплащането й е било прекратено, считано от 12.09.2019 г. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Р., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 34, ал. 3 НПОС, за учащи след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, се считат и лицата, завършващи последния курс на обучение, до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. Следователно разпоредбата свързва загубването на статута на "учащ" с настъпването на две самостоятелни събития - дипломирането или края на втората сесия за дипломиране на курса. Предвид изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че релевантния за случая правопогасяващ юридически факт е края на втората сесия за дипломиране на курса, респ. 12.09.2019 г. Обосновано първоинстанционният съд отхвърля като неоснователни доводите на оспорващата досежно приложението на нормата на чл. 34, ал. 2 НПОС, която включва в кръга на лицата с право на наследствена пенсия учащите се, които са прекъснали обучението си поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, но общо за не повече от 2 години. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за висшето образование правото на прекъсване на обучението се упражнява при условия и по ред, регламентирани в правилниците на висшето училище. Липсват доказателства жалбоподателката да е поискала прекъсване на обучението поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете, и това да й е било разрешено със съответен акт по правилата на Технически университет – В.. От данните по преписката е видно, че е подадено заявление единствено за отлагане на явяването на редовната сесия и за допускане до поправителната на 12.09.2019 г. Представеното в касационното производство Уверение № 774/04.03.2020 г., издадено от Секретар при Технически университет – В. не опровергава констатациите на административния орган. В същото се установява, че лицето е завършило през учебната 2017 г. /2018 г., като се изразява становище, че първо явяване на държавен изпит се счита 12.09.2019 г., при което поради неуспешното му полагане лицето има право на второ явяване, а съгласно структурата на учебната 2019 г. /2020 г. следващият е през месец юни 2020 г. С горното Уверение не се доказа твърдяното от касатора правно относимо обстоятелство за прекъсване на обучението. Изразеното становище по тълкуване и прилагане на материалния закон от длъжностното лице е ирелевантно. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване по чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, обуславящи разпоредените правни последици. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,