Решение № 6434 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2016 г.

Решение № 6434 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от И. И. С., чрез пълномощника й адв. С. Н., съответно против решение № 3615 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 9522/2015 г. на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против решение № 326 от 04.09.2015 г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 66/2010 г. и против определение № 4022 от 14.07.2016 г., постановено по делото, с което е отхвърлена молбата й за изменение на решението, в частта му относно присъдените разноски. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени процесуални нарушения - необсъждане на всички доказателства по делото, както и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде постановено решение по същество, с което се отмени оспореното решение на КЗД и се признае наличие на дискриминация по посочените в жалбата признаци. В частната жалба са развити оплаквания за неправилност на постановеното определение и се иска отмяната му и да бъде намален размера на присъдените разноски в полза на ответника Д. Ц.. Ответникът по касационната и частна жалби - Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по същите. Ответникът по касационната и частна жалби - Министерството на външните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова, оспорва касационната и частна жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни по съображения, изложени в отделните писмени отговори по всяка една от тях. Представени са и подробни писмени бележки, чрез пълномощника Л. Ш.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. Ц., чрез пълномощника си адв. Фикри, оспорва в подробни писмени отговори касационната и частни жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноските за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Споделя изводите на съда за правилност на решението на КЗД и за липса на по-неблагоприятно третиране на касатора на основа по признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, против подлежащи на оспорване съдебни актове, които са неблагоприятни за нея, както и в срока по чл. 211, съответно чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, по съображения, изложени по-долу за всяка от жалбите. По касационната жалба. Предмет на контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на решение № 326 от 04.09.2015 г., постановено от КЗД по преписка № 66/2010 г., с което е прието за установено, че при осъществяване на своите правомощия като извънреден и пълномощен посланик на Р. Б. в Израел, Д. Ц., в периода 25.09.2008 г. - 30.04.2009 г., не е осъществил дискриминация под формата на "тормоз" по признаци пол, възраст, лично положение и семейно положение по чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., спрямо И. И. С.. От събраните по делото доказателства, в това число и тези, събрани в производството пред административния орган, както и показанията на разпитаните пред съда свидетели, които много подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че оспореното решение на КЗД не страда от сочените в жалбата пороци. На първо място е приел, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. От тези изводи в касационната жалба се оспорва само изводът на съда за липса на нарушение на административнопроизводствените правила - на Правилата за производство пред КЗД, като се твърди, че съдът не е обсъдил възражението, че решението на КЗД е постановено повече от една година след последното заседание за разглеждане на преписката, както и че незаконосъобразно е прекратявано и протакано. Оплакването е неоснователно. Съдът правилно е приел, че не е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателката, тъй като КЗД й е осигурила възможност да ангажира доказателства, които заедно със становището и възраженията й са обсъдени. Що се касае до по-дългия период, в който е продължило производство, поради прекратяването му, последвано от отмяна на прекратяването с влязло в сила решение на ВАС, то посоченото не е относимо към законосъобразността на акта. Осъществяването на право на оспорване на предходното, отменено произнасяне на КЗД не обосновава извод за "протакане" на производството. Същото се е развило по предвидения процесуален ред, включително и след връщане на преписката за произнасяне по същество с влязлото в сила решение на ВАС. Р. срокове за КЗД са инструктивни, в това число и този по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр., като по-дългото производството и забавеното произнасяне с крайното решение не се отразява на законосъобразността на същото. Нарушението не е съществено и не съставлява самостоятелно отменително основание за отмяна на акта. Не се подкрепя от данните по делото и възражението, че съдът е изградил изводите си само на основание гласните доказателства, които са събрани в рамките на съдебното производство. Видно от мотивите на решението, съдът подробно е обсъдил и писмените доказателства, както и гласните такива, за да изгради изводите си. По отношение сключения от касационната жалбоподателка брак, в касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил документите, съставени от Ц., в които същият я обвинява в извършване на престъпление, чрез което е осъществил дискриминация по признаците "лично положение" и "семейно положение". Възражението е неоснователно. Съдът по отношение тези факти и факта на използване за сключване на брака на медицинско свидетелство, което е издадено в България, по време, през което жалбоподателката не е била в страната, е споделил изводите на КЗД. В решението на КЗД, съответно и в решението на съда е обсъдено, че изготвените от Ц. докладни записки до Министреството на външните работи по този случай, е в резултат на изпълнение на неговите служебни задължения, и няма връзка със защитените признаци, по които С. е твърдяла, че е неравно третирана. Проверката, при която фактът на използваното медицинско свидетелство е установен не е извършена самоцелно, за да се установи нещо уличаващо жалбоподателката, а е по повод неизпълнение от нея, в качеството й на консул и съответно на длъжностно лице по гражданското състояние, на изрична резолюция на посланика по повод молба за сключване на "консулски" брак между израелски и български граждани. Проверени са всички сключени бракове в българското посолство, през посочения период, като между тях е бил и бракът, сключен от жалбоподателката. Не е изследвано гражданското състояние на останалите служители в посолството, тъй като същите не са сключили брак в проверявания период. Впрочем не е изследвано и гражданското състояние на С., а е извършена проверка по повод изпълнение на служебни задължения на консулите, което правилно е прието, че не обосновава неравно третиране и тормоз, по смисъла на ЗЗДискр. Обстоятелствено е и възражението в касационната жалба относно необоснованост на изводите на съда и КЗД относно неосъществена дискриминация и неравно третиране по повод на предоставения на С. служебен автомобил. Същото е неоснователно. Правилно административният орган и съда са приели, че в правомощията на Ц., в качеството му на посланик, е да разпределя служебните автомобили, предоставени на българското посолство, като в случая не е установено нарушение на Инструкцията за реда и начина на ползване на МПС в дипломатическите и консулските представителства на Р. Б. в чужбина, който е подзаконовият нормативен акт, уреждащ тази материя. На служителката е разпределен за ползване автомобил, (който е ползван от нея в периода преди идването на посланик Ц., с изключение на период от приблизително три месеца), като доводите, че същият не е бил в добро техническо състояние не могат да бъдат свързани с признаците "пол" "възраст" "лично положение" или "семейно положение". Посолството е имало на разположение по-малко на брой автомобили от броя на служителите, поради което С. не е била неравно третирана, тъй като е имала на разположение служебен автомобил. Неоснователни са възраженията относно преценката от съда на показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели. Съдът подробно е обосновал изводите си защо дава вяра на едни, а не приема показанията на други свидетели, като преценката му е правилна. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите К., Б. и П., тъй като същите нямат преки, лични впечатления относно установяваните факти. Следва да се отчете и заинтересоваността на свидетеля П., който е съпруг на жалбоподателката. Обсъждайки в съвкупност всички доказателства, съдът обосновано, с оглед данните по делото е приел, че липсва дискриминационно поведение от страна на посланик Ц., основано на признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., което да е намерило израз във физически действия, словесно или по друг начин и което да има за цел и/или резултат накърняване на достойнството на жалбоподателката и/или създаване на враждебна или застрашителна работна среда. С оглед тези данни съдът правилно е приложил и материалния закон, като е приел че оспореното решение на КЗД е съответно на ЗЗДискр. Не е налице дискриминация под формата на тормоз по чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По частната жалба. С оспореното определение, съдът е отхвърлил молбата на И. С. за изменение на решението, в частта му за присъдените разноски, като е отказал намаляване като прекомерно на присъденото адвокатско възнаграждение и неприсъждане на сумата за превод на представни в производството документи на чужд език. Съдът е посочил, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е направено, съдът го е обсъдил в решението си е го е отхвърлил, тъй като делото е с фактическата и правна сложност, поради което няма основание за изменение на решението в тази част. Относно разходите за превод е приел, че същите са обективно направени и са дължими на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Така постановеното определение е правилно. Понастоящем отново се релевират същите възражения, които съдът е обсъдил както при първоначалното си произнасяне с решението, в частта по разноските, така и при постановяване на оспореното определение за отхвърляне на молбата за изменение на решението, в частта му относно присъдените разноски. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед нормата, правилно съдът е приел, че претенцията за разноски е доказана по основание и такива са дължими от страната, чиято жалба е отхвърлена. Отговорността за разноски е обективна отговорност и обхваща всички направени по делото разноски. Правилно е отхвърлено възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от 760.50 лв., тъй като делото е със завишена трудност, както с оглед разглежданата материя и правна квалификация на спора, така и с оглед фактическата му сложност - голям обем на доказателствата, участие на заинтересовани страни, всяка от които е извършвала процесуални действия. Възражението в частната жалба, че продължителността на процеса не се дължи на поведението на частната жалбоподателка, а на това на ответника, който не е ангажирал навреме доказателства и е представил документи на чужд език без необходимия превод на български, с което е забавил производството не може да бъде споделено. Гласни доказателства са ангажирани от ответника след разпита на свидетелите, посочени от жалбоподателката за установяване на спорните факти и с оглед техните показания. Дължими са и заплатените суми за превод на документи, тъй като съдът е приел, че доказателствата са относими, съответно разходите са били необходими за изясняване на спора от фактическа страна и са обективно направени. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на настоящото касационно производство, в полза на ответниците по касация - Министерството на външните работи и на Д. Ц. следва да бъдат присъдени направените разноски за производството. Н. М. на външните работи следва да бъде присъдена сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, размер, определен на основание чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Д. Ц. е направил разноски в размер на 777 лева, видно от договор за правна защита и съдействие и фактура от 09.09.2016 г. за действително заплатена сума за адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,