Решение № 8263 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2017 г.

Решение № 8263 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на З. Д. П. от [населено място], [улица], [адрес], за отмяна на влязло в сила Решение № 1898/20.08.2014 г., постановено по административно дело № 3212/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 199/9.01.2017 г. по административно дело № 13750/2014 г. на Върховния административен съд. В молбата се сочи основанието по чл. 239, т. 1 АПК, като се твърди, че са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които страната не е могла да разполага при разглеждане на делото, тъй като се намирали при счетоводителя на предприятието. Представят се трудов договор № 24/30.07.2006 г. и длъжностна характеристика на продавач – консултант, като се твърди, че тези документи установяват, че трудовото правоотношение с лицето В. П. е възникнало на 30.07.2006 г., а не от началото на ревизирания период, който е 2005 г. Според молителя това било от значение, тъй като съдът приел, че това лице е подписвало спорните фактури, което било невъзможно през 2005 г. и част от 2006 г., а и след това, тъй като според длъжностната му характеристика работното място на лицето било в обект "Златни пясъци", докато стоката по спорните фактури е получавана в гр. [населено място]. По тези съображения и с оглед представените документи се иска отмяна на посоченото решение, след което да се отмени ревизионния акт, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив. На проведеното открито съдебно заседание по делото, молителят и ответникът по молбата – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, редовно призовани, не се явяват. От ответника чрез главен юрисконсулт П. Г. е постъпило писмено възражение, в което се изразява становище са неоснователност на искането за отмяна и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането, приложените писмени доказателства и събраните в хода на редовното съдебно производство доказателства, достигна до следните правни изводи: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК и от страна по делото, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен, но разгледано по същество е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на З. Д. П. против Ревизионен акт № 161202518/29.06.2012 г., с който са установени публични задължения за подоходен данък за периода 2005 г. – 2010 г. и за задължителни осигурителни вноски. След касационна проверка на решението, Върховният административен съд е отменил решението в една част, вместо което е отменил ревизионния акт в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.); за внасяне: 2005 г. над 795, 53 лева и лихви над 600, 65 лева; за 2006 г. данък над 21 725, 34 лева и лихви над 13 660, 86 лева; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. над 47 640, 97 лева и лихви над 23 266, 86 лева; за 2008 г. данък над 3 770, 57 лева и лихви над 396, 53 лева; за 2009 г. данък над 1 772, ЗЗ лева и лихви над 396, 53 лева; за 2010 г. – данък над 115, 70 лева и лихви над 14, 30 лева; определени са вноски за ДОО - 15 276, 77 лева и лихви, вноски за ДЗПО – УПФ – 3 944,37 лева с лихви и вноски за ЗО – 5 735, 55 лева с лихви, а в останалата оспорена част решението на Административен съд – Пловдив е оставено в сила. Представените нови доказателства, които обосновават искането за отмяна на решението представляват трудов договор от 30.07.2006 г., сключен между [фирма], представляван от З. Д. П. като работодател и В. Д. П. като работник и длъжностна характеристика на продавач – консултант, подписана от работника и утвърдена от работодателя. В трудовия договор като място на работа е посочен гр. [населено място], магазин за дрехи – централни хали, а в длъжностната характеристика не е посочено твърдяното в молбата място на работа в обект "Златни пясъци". Настоящият съдебен състав счита, че тези документи не могат да се квалифицират като нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази непълнота обаче следва да произхожда от причина, независеща от съда или страната, тоест да не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност, проявена от страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Задължителна предпоставка за приложението на тази норма е новото писмено доказателство да е от съществено значение за делото, тоест ако е било предоставено на вниманието на съда, съдебният акт вероятно би бил с различно съдържание. В конкретния случай от посочените три предпоставки за да се определят представените документи като нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, не са налице две от тях, а именно: Няма как да се приеме, че страната не е знаела за съществуването на трудовия договор и характеристика, след като и двата документа са подписани от нея. Дори и да се приеме за вярно твърдението, че документите са се намирали в счетоводителя на предприятието, който ги бил предоставил едва през март 2017 г. /за което твърдение не се сочат никакви доказателства/, страната е разполагала с процесуална възможност в хода на редовните съдебни производства да ги изиска от това лице по реда на чл. 192 ГПК, което не е сторено. Освен това тези документи, дори и да бяха приети като доказателства по делото, не биха били от съществено значение за решаване на правния спор. Същите не променят значимите по делото факти, тъй като отразеното в тях не съответства на останалите събрани по делото доказателства /ведомости за работни заплати, отчетни форми, справки за приети и върнати уведомления в ТП на НОИ и др./, които установяват, че лицето В. Д. П. е работило в предприятието през целия ревизиран период, а освен това в негова полза е издадено и пълномощно да представлява З. Д. П., която е негова съпруга. По изложените съображения, които сочат на отсъствие на хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд – Пловдив, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, в полза на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, при съобразяване с разпоредбата на чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 9, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,