Решение № 8456 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6102/2017 г.

Решение № 8456 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6102/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на кмета на община К. против решение № 59 от 24.04.2017 г., постановено по адм. дело № 40/2017 г. по описа на Административен съд- К., с което отменена негова заповед № РД-00-657/17.06.2015 г. за премахване на незаконен строеж "Масивен гараж", изграден в УПИ I-75, кв. 11 по плана на с. Б.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. О. В. Г. Г. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна с оглед търпимостта на строежа като допустим по действащите към момента на извършването му подробен градоустройствен план и устройствените правила и нормативи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и неоспорено от страните заключение на вещо лице, административният съд е установил правнозначимите факти и е обосновал правилни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Видът и характеристиките на строежа съответстват на посоченото в КА и заповедта. Правилно представеното копие на разрешение за строеж не е ценено с оглед оборване на истинността му. Верни са изводите на съда за наличието на условията по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за търпимост на строежа, което изключва публичното право за премахването му. Процесният гараж е изграден през 1969 г. и е допустим съгласно действащите тогава Строителни правила и норми за изграждане на населените места. Наличието на тези условия определят строежа като търпим и неподлежащ на премахване, както правилно приема и решаващият съд. Недопустимостта му по действащия ПУП, одобрен през 1970 г. ( след изграждане на строежа), както и несъответствието му с нормата на чл. 41, ал. 1 ЗУТ не изключват търпимостта на строежа, защото за нея е достатъчна допустимостта по ПУП и действащите към момента на извършването му правила и нормативи. Освен това, по делото е установено, че действащият регулационен план от 1970 г. не е приложен по отношение на уличната регулация в частта, засягаща имота, в който е изграден гаража. Затова изводът на административния орган, че част от него попада в улицата е необоснован и неправилен. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,