Решение № 14183 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15182/2010 г.

Решение № 14183 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15182/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Космо България Мобайл" ЕАД срещу решение № 2901 от 10.09.2010 г. по адм. д. № 3532/2010 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 333/25.03.2010 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради неправилно приложение на закона и необоснованост. Ответникът представя писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Със заповед № 333/25.03.2010 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите е забранено на "Космо България Мобайл" ЕАД да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з и чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, която чрез принуда и тормоз ограничава свободата на избор на потребителя, чрез прилагане на прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правото си да прекрати договора, което води въпреки неговото нежелание до вероятността договорът му да бъде подновен многократно. Нелоялната агресивна търговска практика е посочена в мотивите на заповедта по следния начин: При прекратяване на договорите, за да упражнят това си право потребителите са принуждавани от търговеца да подават писмено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора единствено и само на място в търговски обект на мобилния оператор и то задължително на фирмена бланка - образец и това заявление на практика може да се подаде само на определена дата / единствено и само в последния ден от изтичането на договора/, поради изискването да са платени всички задължения. Подобно изискване от търговеца Глобъл не е уговорено с потребителите и не е посочено както в Общите условия на оператора, така и в сключените индивидуални договори. Посочените изисквания, които поставя оператора Глобъл, за да се приеме валидно предизвестието на потребителя обезсмислят дадената в договорите възможност за отправяне на писмено едномесечно предизвестие. Мобилният оператор създава многобройни затруднения на потребителя при прекратяването на индивидуалния договор, ограничава свободата му на избор и му налага нежелано подновяване на този договор. По този начин подновяването на договора представлява вид санкция срещу потребителя, още повече, че съгласно общите условия на договора "той се подновява автоматично за същия период и условия многократно". На практика това "автоматично многократно подновяване на договора за същия период и условия" лишава потребителите от правата им посочени в чл. 19а от Общите условия на Глобъл " едностранно да прекрати безсрочен индивидуален договор с едномесечно писмено предизвестие", тъй като техните договори винаги ще бъдат срочни - едногодишен/ двугодишен. Тези клаузи водят до обвързване на потребителите с нов срочен договор, което предполага и заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване. Прилаганата от Глобул търговска практика чрез използването на принуда и тормоз ограничава свободата на избор на потребителя, който въпреки нежеланието си е изправен пред вероятността договорът му да бъде подновен. Направен е извод, че е налице нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з и чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, тъй като "Космо България Мобайл" ЕАД използва тормоз и принуда като налага прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителите желаят да упражнят правото си да прекратят договора чрез изискванията да се подава допълнително заявление за отказ от услугата задължително по образец, само когато са платени всички задължения / което на практика означава в последния ден от изтичането на договора/ и само на място в търговски обект на оператора, само при положение, че са платени всички задължения. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че установените в административното производство факти правилно са били квалифицирани в съответствие с приложимите правни норми на чл. 68з и чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, като нелоялна агресивна търговска практика, която чрез принуда и тормоз, изразяващи се в налагането на прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правото си да прекрати договора, води въпреки неговото нежелание до вероятността договорът да бъде подновен многократно. Принуждаването на потребителите да подават писмено предизвестие единствено и само на място в търговски обект на мобилния оператор и задължително на фирмена бланка- образец са извъндоговорни пречки. Тези пречки са прекомерни и водят въпреки нежеланието на потребителя до вероятността договорът да бъде подновен многократно. Чрез предизвестието във формата на бланка- образец операторът обуславя упражняването на правото за прекратяване на договора от условия, които не само не са били уговорени между страните, но и противоречат на договореното между тях и на закона. Необходимостта от подаване на "допълнително заявление за отказ от услугата", с едновременно заплащане на всички дължими суми към момента на изтичане срока на действие на договора означава, че подаването на заявлението на практика може да стане само в последния ден на този срок. Това противоречи на договореното между страните, тъй като прекратяването на договора настъпва не по силата на подаденото едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, а по силата на "допълнително заявление за отказ от услугата", подадено до изтичане срока на действие на договора. При неподаване на допълнително заявление за отказ, подаденото предизвестие за прекратяване на договора се счита за оттеглено и автоматично се поставя в действие клаузата за подновяване на договора за същите период и условия. Предвиденото в "допълнителното заявление за отказ от услугата" задължение за заплащане на всички дължими суми като условие за настъпване прекратяването на договора, представлява съглашение, с което се уговаря предварителен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона и на основание чл. 152, предл. 2-ро от Закона за задълженията и договорите и е недействително. Прието е от съда, че поради необходимостта от подаване на "допълнително заявление за отказ от услугата" -до изтичане срока на договора, с едновременно заплащане на всички дължими суми към момента на изтичане срока на договора, КЗП е извела изводите си, че подаването на заявлението на практика може да стане само в последния ден от срока от договора. Решението е правилно. Не се спори, че съгласно чл. 19а от Общите условия на "Космо България Мобайл" ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на потребителите на мобилни телефонни услуги, потребителят има право едностранно да прекрати безсрочен или срочен индивидуален договор с едномесечно писмено предизвестие, след като е заплатил всички дължими суми, вкл. и месечната абонаментна цена за срока на предизвестието. В сключваните индивидуални договори, с определен срок на действие, се съдържа клауза, че ако един месец преди изтичането му договорът не се прекрати с писмено предизвестие, той се подновява автоматично за същия период и условия многократно. Установено е, че е наложена от търговеца търговска практика писменото предизвестие да се оформя на бланка на оператора, с предварително вписано в нея съдържание, която се предоставя и приема за подадена на място в неговите търговски обекти. В съдържанието на бланковото предизвестие е включена т. 3, съгласно която потребителят задължително трябва да подаде и "допълнително заявление за отказ от услугата" по образец на оператора, в срок до изтичане прекратяването на договора, като се платят всички дължими задължения към момента на подаването му. При неподаване на такова допълнително заявление за отказ, подаденото предизвестие за прекратяване на договора се счита за оттеглено, което автоматично поставя в действие клаузата за подновяване на договора за същите период и условия. Следователно с т. 3 от вписаните изисквания в предизвестието бланка /образец/ се въвеждат изисквания - за подаване на "допълнително заявление за отказ от услугата" и заплащането към момента на подаването му на всички дължими задължения и неблагоприятни последици за потребителя при неизпълнение на тези изисквания при което подаденото предизвестие за прекратяване на договора се счита за оттеглено, изводите на съда в този смисъл за обосновани. Действително в диспозитива на оспорената пред съда заповед не е формулирана изрично нелоялната агресивна търговска практика, която е забранено да се прилага, но тя е описана подробно в мотивите на оспорения акт и като се има предвид, че диспозитивът и мотивите са една цялост, следва да се приеме, че са посочени фактическите и правни основания за издаване на заповедта. С оглед на това са неоснователни доводите за нарушение на изискванията за издаване на административния акт по чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Твърди се от жалбоподателя, че е неправилна констатацията относно срока за подаване на писмено предизвестие за прекратяване на договора за мобилни услуги и заявлението за отказ от услуга, че липсва фиксиране от страна на оператора на единствен възможен момент за подаване на предизвестие за прекратяване на договор за мобилни услуги, а се определя единствено крайния срок, в който следва да бъде предприето посоченото действие от потребителя, подаването на допълнително заявление за отказ от услугата има за цел уреждане на финансовите взаимоотношения между Глобъл и потребителя. Настоящата инстанция намира, че предвидената в Общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на Глобъл възможност за потребителя за прекратяване на сключен с Глобул индивидуален договор след заплащане на всички дължими суми, вкл. и месечната абонаментна цена на срока за предизвестието, следва да се разбира в смисъл, че при прекратяване на договора се дължи заплащане на всички дължими суми, вкл. месечната абонаментна цена за срока на предизвестието, но не и че заплащането на тези суми е условие за прекратяване на договора. Твърдението, че дължимите от потребителите суми могат да бъдат пропорционално изчислени към момента на подаването на заявлението за отказ от услуга, а не в последния ден от изтичането на договора, не е установено като практика на мобилния оператор. Доводите, че липсва пречка допълнителното заявление да бъде подадено заедно с предизвестието за прекратяването и към този момент да бъде определена крайната дължима сума от клиента не намират основание в установената от комисията търговска практика на мобилния оператор, тъй като за да се прекрати едностранно договора се дава едномесечно предизвестие, след изтичането на което настъпва прекратяването на договора, а заявлението за отказ от услугата е предвидено като допълнително, след отправяне на предизвестието. КЗП е посочила практиката допълнителното заявление да се подава последния ден и да е непременно на бланка- образец на мобилния оператор, в която са предвидени допълнителни условия. Правилни са изводите на съда, че заповедта касае преустановяване прилагането на нелоялната търговска практика и не е в компетентността на комисията да определи друг ред за прекратяване на договорите с потребителите. В този смисъл неоснователно се твърди, че комисията е следвало да посочи какви действия следва да предприеме оператора с оглед привеждане дейността си в съответствие с нарушените законови изисквания. Не е налице необоснованост на решението като касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Мотивирано е от съда в какво се изразява прекомерността на посочените обстоятелства и несъответствието с целта на търговската практика по смисъла на чл. 68и, т. 4 от ЗЗП. Би могло да се приеме, че бланката -образец улеснява потребителите да направят писмено изявление за прекратяване на договора, но в т. 3 от съдържанието на бланката -образец на предизвестието се въвежда изискване за подаване на "допълнително заявление за отказ от услугата", което е в тежест на потребителя и изискване за заплащане към момента на подаването на допълнителното заявление на всички дължими задължения, което не намира опора в закона. Евентуалното приемане от оператора на волеизявление за прекратяване на договора в свободна форма не отменя изискването на мобилния оператор за подаване на допълнително заявление за отказ от услуги с оглед окончателно уреждане на взаимоотношенията между страните, условията в което са прекомерна и несъответстваща на целта извъндоговорна пречка, когато потребителят желае да упражни правото си да прекрати договора, както е прието от съда. Не е налице нарушение на чл. 35 АПК, административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение