Решение № 5598 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11106/2015 г.

Решение № 5598 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11106/2015 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Западен" - община Пловдив, чрез юрк. Мирослав Тенев, срещу решение № 1502 от 17 юли 2015 г., постановено по адм. д. № 3496/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № РД 09-407/01 декември 2014 г. на кмета на район "Западен" - община Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците - Димитър Атанасов Петров и Иванка Ангелова Петрова, чрез пълномощника им адв. Климент Темчев, е постъпил писмен отговор, в който са развити съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Димитър Атанасов Петров и Иванка Ангелова Петрова срещу заповед № РД 09-407/01 декември 2014 г. на кмета на район "Западен" - община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: "Преустройство на апартамент в УПИ II-комплексно застрояване, кв. 69 по плана на кв. "Христо Смирненски - запад 2", което се изразява в преустройство на баня в кухненски бокс - зазидан е съществуващ отвор и е направен нов отвор в стенен панел, който служи за вход на новообразувания кухненски бокс; преустройство на част от коридор в баня - зазиждане на съществуващи отвори за врати (на тоалетна и баня) и оформяне на нови отвори в стенен панел към съществуващ коридор - един за достъп до банята и втори за достъп до тоалетната". Съдът е приел, че в случая предвид разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ (в действащата към датата на постановяване на решението редакция) не е налице незаконен строеж, поради което е отменил оспорения пред него административен акт. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключенията на двете назначени и изслушани съдебно-технически експертизи е установено, че преди около 20 години в собствения на ответниците по касация апартамент е извършено описаното в оспорената заповед преустройство, при което не са засегнати общи части на жилищната сграда и не се излиза извън обема на съответното жилище. Отварянето на нови врати и зазиждането на съществуващи такива е направено в неносещи стенни панели. Преустройството не засяга конструкцията на сградата и не променя натоварванията в нея. При тези данни законосъобразен е извода на административния съд, че в случая за извършеното преустройство на апартамента на Димитър и Иванка Петрови не се е изисквало разрешение да строеж предвид разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ (в приложимата редакция на нормата - обн., ДВ, бр. 61 от 2007 г.). Съдът правилно е интерпретирал разпоредбата на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ, като обосновано е приел, че с извършеното преустройство не е променено предназначението на жилището като такова, доколкото с изменението на начина на ползване на части от жилището не се променя неговото предназначение. Отделните помещения на жилището не представляват отделни кадастрални единици и съответно нямат самостоятелни идентификационни кодове. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че за извършеното преустройство следва да бъдат издадени строителни книжа предвид нормата на чл. 154, ал. 5, във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 7 и чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Преди всичко следва да се посочи, че на такова нарушение административният орган не се е позовал в оспорената заповед, поради което въвеждането на ново обстоятелство едва в касационната жалба е недопустимо. Освен това дори и да е налице нарушението по чл. 154, ал. 2, т. 7 от ЗУТ, то по арг. от чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, това не квалифицира строежа като незаконен. Неоснователно е и възражението относно приложението на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, тъй като приложимата съгласно установеното по делото е разпоредбата на ал. 1 на цитираната правна норма. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените в тази инстанция разноски в размер общо на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,