Решение № 5431 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2016 г.

Решение № 5431 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 5632 от 12.08.2016 г., постановено по адм. дело № 8452/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2051309311/20.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 1181/1.07.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" в частта, с която на "П." ЕООД за д. периоди м. 05. и м. 06.2013 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "П. ММ" ЕООД и са начислени следващите се лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Сочи, че не е доказана възможността на доставчика да извърши фактурираните услуги, изискващи специална техника и квалификация. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "П." ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и релевира искане за присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд С.- град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 2051309311/20.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 1181/1.07.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" в частта, с която за д. периоди м. 05. и м. 06.2013 г. на "П." ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "П. ММ" ЕООД и са начислени следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: В хода на ревизионното производство е констатирано, че основната дейност на "П." ЕООД е свързана с производство на различни видове полимерни и каучукови изделия - рекламни табели, маркери за незрящи, уплътнителни ленти и др. В СД за данъчен период м. 05.2013 г. от ревизираното дружество са включени 3 бр. фактури, издадени от "П. ММ" ЕООД, с предмет на доставките- "изработка на щанци за производство на месингови и алуминиеви детайли", "изработка на матрици за вулканизация на каучукови детайли" и "проучване за изработка на полимерни материали и изделия за железния път на "М." АД". При извършената насрещна проверка от доставчика са представени фискални бонове, приемо - предавателни протоколи и консултантски договор. В СД за данъчен период м. 06.2013 г. от ревизираното дружество са отразени още 3 бр. фактури, издадени от "П. ММ" ЕООД, с предмет на доставките - "консултации за извършване на реклама на полимерни материали за железния път на "М." АД, проучване за изработка на полимерни материали и изделия за железния път на "М." АД и транспортни услуги от 01.04. до 31.05.2013 г." Към фактурите са представени фискални бонове, консултантски договори и 2 бр. товарителници за превоз на 7 тона каучукови смеси с автомобил марка Мерцедес с рег. № СС8570 АК и сер. М № 123028 от 16.05.2013 г. за превоз на 4 тона каучукови детайли с автомобил марка Мерцедес с рег. № СС2151ЕВ. След извършена проверка в информационната система на НАП, приходните органи са установили, че в периода на издаване на спорните фактури "П. ММ" ЕООД е декларирало два броя трудови договори с лица, заемащи длъжностите: финансов директор и техник - инвеститорски контрол. След съвкупен анализ на събраните доказателства ревизиращите са приели, че те не установяват действителното извършване на процесните доставки. Този извод е мотивиран с липсата на кадрова и техническа обезпеченост за извършване на консултантските и транспортните услуги, както и за изработката на щанци и матрици. В хода на съдебното производството е проведена ССчЕ, основното и допълнително заключение по която са кредитирани от решаващия състав като обективно и компетентно дадени. Вещото лице е констатирало, че "П. ММ" ЕООД надлежно е отразило приходите по спорните фактури. При формирането на себестойността на последващите продажби "П." ЕООД е отчело разходи за услуги по производство на щанци, матрици, консултантски услуги и превоз от "П. ММ" ЕООД. Първоинстанционният съд е кредитирал като непротиворечиви обясненията на свидетеля Б. К. Г. - управител на "П." ЕООД във връзка със спорните доставки и е приел, че те подкрепят извода за действителното им извършване. Анализирайки събраните доказателства решаващият състав е счел, че те установяват реалното осъществяване на доставките по спорните фактури. Този извод е обоснован с представените приемо - предавателни протоколи, осчетоводяването на последващи доставки със същия предмет, фискалните бонове, договорите, обясненията на законния управител на ревизираното дружество и кадровата обезпеченост на доставчика с две лица по трудови договори. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че изводът на първоинстанционния съд за реално извършване на спорните услуги не се подкрепя от ангажираните доказателства. Действително, в своята практика СЕС многократно е подчертавал, че не е допустимо правото на приспадане на данъчен кредит да бъде отказано поради констатирани нередности при доставчика, но същевременно е уточнявал, че националният съдия е този, който следва да осъществи преценка на събраните доказателства съобразно приложимите националноправни норми. По аргумент от чл. 180 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК частните документи не обвързват съда с материална доказателствена сила, а тяхната вярност следва да бъде преценена след съвкупният им анализ с останалите относими доказателства. В случая необосновано решаващият състав е кредитирал като верни представените приемо- предавателни протоколи и 2 бр. товарителници, без да съобрази естеството на спорните услуги по изработка на щанци за производство на месингови и алуминиеви детайли и на матрици за вулканизация на каучукови детайли. Тяхното извършване предполага тясно специализиран процес, изискващ както съответното оборудване, така и квалификация на изпълнителя, конкретизация на размерите и видът им, техническите им характеристики и условия за експлоатация. При липсата на ангажирани доказателства в тази връзка и фактическата неустановеност на резултата от услугите при получателя не би могло да се приеме, че съдържанието на представените приемо- предавателни протоколи се подкрепя от други относими доказателства. Решаващият състав не е съобразил, че представеният приемо- предавателен протокол за предаването на 6 бр. матрици не кореспондира с вида на услугата, посочен във фактурата от същата дата. Същевременно, протоколът от 22.04.2013 г. не може да се обвърже с фактурата от 8.05.2013 г. тъй като не е налице съответствие в количеството на фактурираните и изработените щанци. При тези несъответствия и липсата на други относими доказателства, които да подкрепят верността на съставените приемо- предавателни протоколи не би могло да се приеме, че те достатъчно убедително мотивират извода, че услугите са действително извършени и резултатът от тях е предаден от доставчика на получателя. Същото заключение следва и спрямо доставките с предмет консултански услуги. Съгласно представените консултански договори, страните са уговорили съответната консултацията да бъде предадена на хартиен и магнитен носител. Доказателства за изпълнението на това задължение обаче не са представени, нито е установено какво точно проучване е извършено, от кого и въз основа на каква специална квалификация, с която ревизираното дружество не разполага. След като основната му дейност е свързана с производство на различни видове полимерни и каучукови изделия, то осъществяването й предполага както проучването на полимерите, така и възможност за изработването и рекламирането им. При липсата на други относими доказателства, подкрепящи изявленията в съставените приемо-предавателни протоколи, първоинстанционният съд необосновано е кредитирал същите. Те не мотивират с необходимата степен на убедителност извода, че консултациите са извършени и резултатът от тях е предаден на получателя. Спрямо фактурата с предмет - "транспортни услуги" първоинстанционният съд не е изложил никакви доводи, обосноваващи заключението, че доставката е реално извършена. При необходима товароподемност от 7 тона и неустановеност на регистрирани товарни МПС на "П. ММ" ЕООД или наети такива, верността на представените товарителници не се подкрепя от други относими кореспондиращи доказателства. Друго не следва от изслушаните обяснения на законния представител на ревизираното дружество относно благоприятни за него факти, които не се подкрепят от останалите доказателства по делото. В своята съвкупност те сочат, че доставките по спорните фактури са абсолютно симулативни, като услугите са извършени от самото ревизирано лице и впоследствие използвани за икономическата му дейност. При фактурирането на привидни доставки получателят не е можел да не знае, че те не са действително извършени, поради което законосъобразно с РА му е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Като е достигнал до противоположния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо общо на сумата от 1 451.06 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение