Решение № 10569 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1777/2017 г.

Решение № 10569 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1777/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Факултетния съвет на Машиностроителния факултет на Техническия университет, гр. С., бул. "С.. К. О." №... срещу Решение № 7765 от 7.12.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 6640/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя решение по т. 1 на Протокол № 11 от 17.05.2016 г. на Факултетния съвет на Машиностроителния факултет на Техническия университет, с което не е подкрепено предложението на Научното жури за заемане от гл. ас. д-р Б. Г. Г. на академичната длъжност "доцент".

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Факултетният съвет на Машиностроителния факултет на Техническия университет, счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Съдът се е произнесъл по една недопустима жалба - подадена след срока по чл. 149, ал. 1 АПК, чл. 32 от Закона за развитие на академичния състав в Р. Б. (ЗРАСРБ), чл. 38 от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 44, ал. 1 от Правилника за условията и реда за заемане на академични длъжности в Техническия университет - С. (Правилника). Неправилно съдът приема, че са налице предпоставките за удължаване на срока за обжалване. Жалбата е недопустима и поради факта, че се оспорва не законосъобразността, а целесъобразността на акта.

Алтернативно счита за неправилен извода на съда за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На четири места съдът сочи, че в хода на процедурата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но прави абсурдното заключение, че при осъщественото тайно гласуване Факултетният съвет е длъжен да излага мотиви. Излага подробно фактите относно множеството самоотводи на членове на Научното жури, множеството възражения във връзка с работата на журито, несъответствието на внесеното предложение на Научното жури за избор на кандидат с изискванията на чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 и 3 от Правилника и чл. 27а ЗРАСРБ, за отказа на Научното жури да се съобрази с решението на Факултетния съвет относно мотивиране на предложение за избор и за двамата кандидати.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да прекрати съдебното производство, алтернативно да отхвърли оспорването. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. М. Х., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - Б. Г. Г., счита същата за неоснователна. Съдът правилно приема оспореното решение за издадено при неспазване на изискванията за форма поради липсата на мотиви. Неоснователни са доводите на касатора за обжалваемост по реда на Административнопроцесуалния кодекс на всички актове на органите на висшите училища и с оглед на това за липса на необходимост от посочване на срок за оспорване и орган, пред който решението подлежи на обжалване.

Необосновани счита доводите за оспорване на целесъобразността, а не законосъобразността на решението на Факултетния съвет. С жалбата се сочи липсата на мотиви за приетото решение и съдът правилно е установил неспазване на изискването за мотивиране на акта. Факта, че решенето на Факултетния съвет се взема с тайно гласуване не освобождава органа от необходимостта да изложи мотиви.

Счита, че в хода на конкурсната процедура са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 26 от П. А. съвет не е разгледал възражението на председателя на Научното жури. Несъответстващи на доказателствата по делото счита доводите за допуснати нарушения в работата на Научното жури. Излага подробно фактите по работата на Научното жури и счита, че в съответствие с чл. 23 от Правилника именно то е компетентно да оценява кандидатите.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответникът се представлява от адв. Е. А., Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът приема, че актът е немотивиран. От съдържанието на Протокол № 11 и цялата преписка не може да се направи извод за съображенията на Факултетния съвет за вземане на процесното решение. В самия протокол не се съдържат никакви обсъждания, мнения и други становища от членовете на Факултетния съвет.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 28.10.2015 г. с решение по Протокол № 9 Академичният съвет на Техническия университет взема решение за обявяване на конкурс за академичната длъжност "доцент" за нуждите на катедра "Инженерен дизайн" в Машиностроителния факултет по професионално направление 5.13. "Общо инженерство", научна специалност "Ергономия и промишлен дизайн".

1. На 17.11.2015 г. в Д. вестник е публикувана обява за конкурс за доценти по професионално направление 5.13. "Общо инженерство", специалност "Ергономия и промишлен дизайн" в катедра "Инженерен дизайн" в машиностроителния факултет.

1. На 13.01.2016 г. разширеният Катедрен съвет на катедра "Инженерен дизайн" избира научно жури за конкурса за академичната длъжност "доцент".

1. На 14.01.2016 г., със Заповед № ОЖ-32, ректорът на Техническия университет назначава комисия за допускане на кандидатите до участие в конкурса за академична длъжност "доцент".

1. На 18.01.2016 г. Факултетният научен съвет на Машиностроителния факултет утвърждава състава на Научното жури за конкурса за длъжността "доцент".

1. На 18.01.2016 г., със Заповед № ОЖ-67, ректорът на Техническия университет назначава Научното жури за конкурса за заемане на длъжността "доцент".

1. На 20.01.2016 г. комисията за допускане на кандидатите до участие в конкурса за академична длъжност "доцент" допуща до участие гл. ас. Д-р Б. Г. Г. и ас. д-р А. А. Р..

1. На 15.02.2016 г. разширеният Катедрен съвет на катедра "Инженерен дизайн" избира допълнителни членове на Научното жури поради направени отводи на избраните членове.

1. На 23.02.2016 г. Факултетният съвет на Машиностроителния факултет взема решение за допълване на състава на Научното жури за конкурса за академична длъжност "доцент".

1. На 26.02.2016 г., със Заповед № ОЖ-133, ректорът на Техническия университет назначава допълнителни членове на Научното жури.

1. На 20.04.2016 г. Научното жури, след обсъждане на рецензиите и становищата, с явно гласуване при резултат 7 "за", 0 "не" и 0 "въздържал се" предлага на Факултетния съвет за доцент да бъде избран гл. ас. д-р Б. Г..

1. На 28.04.2016 г. А. Р. подава възражение до ректора на Техническия университет.

1. На 10.05.2016 г. Факултетният съвет на Машиностроителния факултет приема решение по Протокол № 10 да върне материалите по процедурата за заемане на академичната длъжност "доцент" на Научното жури като то разгледа и възражението на ас. д-р А. Р..

1. На 11.05.2016 г. Научното жури провежда заседание и с решение взето със 7 "за", 0 "не" и 0 "въздържал се" предлага на Факултетния съвет да избере за доцент гл. ас. д-р Б. Г..

1. На 17.05.2016 г. Факултетният съвет на Машиностроителния факултет провежда обсъждане на предложението на Научното жури и с решение по т. 1 на Протокол № 11, взето при участието на 21 членове и с 3 "да", 3 "не" и 15 "въздържал се", не подкрепя предложението на Научното жури за избор на гл. ас. д-р Б. Г. за академичната длъжност "доцент".

1. На 18.05.2016 г. председателят на Научното жури подава възражение до ректора на Техническия университет срещу решението на Факултетния съвет на Машиностроителния факултет.

1. На 20.05.2016 г. на Б. Г. е връчен препис от решението на Факултетния съвет.

1. На 27.05.2016 г. г-жа Георгиева подава възражение срещу решението на Факултетния съвет по ректора на Техническия университет.

1. На 01.06.2016 г. Академичният съвет на Техническия университет взема решение с 13 "за", 7 "не" и 7 "въздържал се" да не се разглежда отново от Факултетния съвет на Машиностроителния факултет избора за академичната длъжност "доцент" на гл. ас. д-р Б. Г..

1. На 19.06.2016 г. препис от решението на Академичния съвет е връчен на г-жа Георгиева.

1. На 20.06.2016 г. г-жа Георгиева подава жалба до Административен съд, С. град, срещу решението на Факултетния съвет по Протокол № 11 от 17.05.2016 г.

IV. Първо инстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е прието от компетентен орган с оглед на чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ. При приемането му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но е налице нарушение на изискването за форма - в решението не са посочени фактически и правни основания. Нито от съдържанието на целия Протокол № 11, нито от придружаващата го преписка може да се направи извод за съображенията, поради които Факултетният съвет не е приел решението на Научното жури.

В протокола не се съдържат никакви обсъждания, мнения и други становища от членовете на Факултетния съвет във връзка с условията за заемане на длъжността "доцент" по отношение и на двете кандидатури, за да може да се приеме, че Факултетният съвет има някакви съображения, поради които не приема решението на научното жури. Разсъжденията на членовете на Факултетния съвет са принципни, по дейността на Научното жури, а не относно обективните критерии и показатели за оценяване на кандидатите, установени в чл. 24, ал. 1 и чл. 27, ал. 4 ЗРАСРБ и чл. 19, 20, ал. 3 и чл. 23, ал. 2 от Правилника. Съдът приема, че е налице пълна липса на мотиви.

Въз основа на това прави извод за незаконосъобразност на оспореното решение и го отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

1. По допустимостта на съдебното решение:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, понеже съдът се е произнесъл по недопустима жалба.

Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗРАСРБ всички актове на органите на висшето училище за заемането на академични длъжности могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. И. е и разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Правилника. Независимо от тази регламентация чл. 26 във вр. с чл. 17 от Правилника предвиждат специална процедура за оспорване от кандидатите и от председателя на научното жури пред Академичния съвет на решението на Факултетния съвет, с което не е избран предложеният от журито кандидат.

С оглед на така съществуващата нормативна уредба, която по специфичен начин съчетава оспорването на решението на Факултетния съвет пред Академичния съвет и пред съда в хипотеза като настоящата, когато решението на Академичния съвет не води до повторно гласуване, на оспорване пред съда подлежи решението на факултетния съвет.

Оспорването пред съда, както сочи и касаторът, е обвързано със срок - чл. 149, ал. 1 АПК. Но с оглед на осъщественото оспорване пред Академичния съвет жалбата пред съда е подадена след изчерпване на възможността за оспорване пред него и с оглед на това е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК - съобщението за решението на Академичния съвет е връчено на г-жа Г. на 19.06.2016 г., а жалбата до съда е подадена на 20.6.2017 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

С оглед на горното доводът на касатора за недопустимост на съдебното оспорване поради просрочие на жалбата на г-жа Георгиева е неоснователен.

Неоснователен е и доводът на касатора за недопустимост на оспорването поради оспорване на акта с оглед на неговата целесъобразност, а не законосъобразност. Следва да се посочи, че съгласно чл. 150, ал. 1, т. 7 АПК оспорващият трябва само да укаже в какво според него се състои незаконосъобразността на акта. Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да извърши контрол за законосъобразност на оспорения акт на посочените в чл. 146 основания, независимо от доводите на оспорващия.

Видно от изложеното доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение поради произнасянето по недопустима жалба е неоснователен. Съдът се е произнесъл по допустима жалба, при наличие на положителните процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липса на отрицателни предпоставки. Това прави решението допустимо.

1. По неправилността на съдебното решение:

Алтернативното твърдение за неправилност на обжалваното решение касаторът обоснова с неправилното приложение от съда на закона. За да отмени обжалваното решение съдът приема, че актът не съдържа фактически и правни основания. Правилни по принцип са мотивите на съда за значението на мотивирането на всеки акт. Мотивите са това, което установява връзката между едно фактическо или юридическо положение и волеизявлението на органа. Но изискването за мотиви следва да се разглежда в контекста на два порока на акта. Тогава, когато един акт няма изобщо никакви мотиви или когато има мотиви, но те са безкрайно общи и от тях не може да се установи конкретно становището на органа, е налице порока липса на изискуема от закона форма, защото формалното наличие на мотиви е елемент на законово установеното съдържание на акта, т. е. елемент на неговата форма.

Но тогава, когато органът е изложил мотиви, въпросът обосновани ли са те, съответстват ли на доказателствата по делото, е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Освен горното релевантен за преценката на мотивите на оспорения акт е и факта, че процесното решение е взето от колективен орган с тайно гласуване. Колективният орган формира единна обща воля в процеса на обсъждане и чрез механизма на гласуване. Отделно изразеното становище и отделно изразената воля на всеки от членовете няма самостоятелно правно значение. Мотивирането на колективно решение, тогава, когато се взема чрез тайно гласуване, разкрива определени специфики. Тогава, когато колективният орган чрез тайно гласуване приеме дадено предложение за мотиви на решението се приемат мотивите на предложението. Но тогава, когато колективният орган, чрез тайно гласуване не приеме дадено предложение за негови мотиви се считат изказаните отрицателни становища на членовете на колективния орган.

Какво показват мотивите на оспорения акт?

Преди всичко с решението си факултетният съвет не приема предложението на Научното жури, т. е. става въпрос за отрицателно решение. Предложението на Научното жури е комплекс от документи - рецензии, становища, представени от кандидатите документи, възражения и отговори на кандидатите, протоколи от заседанията на Научното жури. Съвкупността от тези документи е пряко относима към мотивите на оспореното решение, защото именно изложеното в тях обосновава индивидуалното решение на всеки един от членовете на Факултетния съвет.

Наред с това при оценката на мотивите на оспореното решение следва да се отчита и факта, че решението от 17.05.2016 г. е взето като продължение на проведеното на 10.05.2016 г. обсъждане на доклада на председателя на Научното жури за провеждане на процедурата и станалите в хода на това обсъждане разисквания, както и направените препоръки към журито.

Видно от протокола от заседанието на Факултетния съвет, в частта досежно обсъждането на предложението на Научното жури, от 21 участващи в гласуването членове участие в дискусията са взели участие 12 членове. Това прави повече от половината членове. Следователно, сам по себе този факт, съотнесен към предложението на Научното жури и целият комплекс документи вече обосновава наличието на мотиви, т. е. не е налице пълна липса на мотиви, за да се приеме, че актът е в нарушение на изискването за форма.

От анализа на станалите разискване е видно, че действително членовете на Факултетния съвет не са разисквали изискванията на чл. 24, ал. 1 и чл. 27, ал. 4 ЗРАСРБ по отношение на двамата кандидати. Но те са обсъждали въпроси, които са пряко свързани с дейността на Научното жури и качеството на неговата работа - изпълнението от научното жури на дадените от факултетния съвет препоръки; ролята и значението на доклада до ректора; съдържанието и качеството на протокола от заседанието на научното жури, оценката на допълнително представените от кандидатите доказателствени материали; безпристрастността в работата на журито. От разискванията е видно, че между членовете на Факултетния съвет са налице различия относно самия характер на представените от кандидатите материали, което обективно предпоставя несъгласия с оценките. Изразено е становище относно спазването на изискванията на Правилника по отношение на представените от кандидатите материали, което е поставило на различна основа тяхното оценяване.

В хода на обсъжданията членовете на Факултетния съвет са се запознали с предоставените от двамата кандидати материали. Последвалата дискусия разкрива различията между членовете на съвета по отношение на такъв важен елемент на оценката на кандидатите като наличието приложен принос.

Изказано е и становище за непълнота на протокола от заседанието на Научното жури, което обективно се явява пречка за вземането на информирано решение от Факултетния съвет.

Член на Научното жури е обяснил, че не е оценил част от представените от единия кандидат материали, защото не отговарят на изискванията на Правилника. Докато друг чл. на съвета счита представените от другия кандидат материали относими по-скоро към педагогиката и сочи, че това налага уеднаквяване на критериите, за да се извърши справедливо оценяване.

Неудовлетворение от изпълнението на поставените на Научното жури задачи за систематизиране и конкретизиране на резултатите, както и представянето на списък за изпълнените критерии за оценяване също е изрично изразено от чл. на съвета.

Последният изразил становище чл. на съвета изрично сочи, че протоколът на Научното жури не съдържа достатъчно убедителни резултати за решението и класирането, като поради работата на журито не е успял да вземе категорично решение за избор на кандидат.

Видно от горното, членовете на Факултетния съвет са провели сериозна дискусия по протокола на Научния съвет, по начина на оценяване на кандидатите и на представените от тях материали. С оглед на това не може да се приеме, че липсват мотиви на решението на Факултетния съвет или че изразените мотиви са формални, абстрактни и неотносими. Напротив. Очевидно е, че Факултетният съвет е срещнал определени предизвикателства във връзка с оценяването на кандидатите, вероятно обусловени от спецификата на научната специалност. Тези предизвикателства и различия в разбиранията и оценките на отделните членове на съвета са довели до невъзможността да се приеме не само положително решение, но да се приеме и едно отрицателно решение с ясно изразен отрицателен вот. Видно от гласуването 15 от общо 21 членове са гласували "въздържал се". Това значи, че не са били в състояние да вземат нито положително, нито отрицателно становище. Факт, който е ярко доказателство за липсата на общо разбиране за начина на оценяване на кандидатите, което е предпоставка за вземането на законосъобразно решение за класиране на кандидатите.

Изложеното сочи, че оспореното решение не само има фактически основания за приемането си от формална страна, но има и достатъчно сериозни и обосновани мотиви за вземането точно на това решение.

Съдът, като не установил наличието на мотиви и наличието на относими фактически основания постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Освен, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в искана от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, то е и материално законосъобразно - взето е на основание чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ във вр. с чл. 26 от Правилника. С оглед на това жалбата на Б. Г. следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Б. Г. Г. да заплати на Техническия университет, юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, направените по дело разноски. Същите, видно от представените по делото договор за правна помощ и защита от 6.07.2016 г. и договор за правна защита и съдействие от 15.02.2017 г., са в размер на по 1 000 лв. Ответникът по касационната жалба и в двете инстанции своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита възражението за основателно. Фактическата и правна сложност на делото, особено в контекста на идентичността на твърдяните от касатора доводи в първоинстанционното и в касационното съдебни производства, на броя на проведените съдебни заседания - по едно във всяка инстанция, но и като отчита, че приложимият материален закон е със значителни специфики и по него няма богата съдебна практика счита, че следва да намали размера на адвокатското възнаграждение на 1 500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд