Решение № 5329 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14277/2011 г.

Решение № 5329 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14277/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, против решение № 1118 от 04.08.2011 г. по адм. дело № 2434 по описа за 2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от касатора решение № 72 от 05.11.2010 г. на Директора на РУ "СО", гр. Бургас и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Развитите съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Постъпила е и частна жалба от Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, против определение № 1957 от 05.10.2011 г., постановено по същото дело, за присъждане на разноски за водене на делото с общ размер 427.27 лв. Ответницата Теменужка Янкова Стефанова от гр. Бургас е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 72 от 05.11.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, оставящо в сила разпореждане № 18 от 30.07.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Теменужка Янкова Стефанова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, в частта за незачетения осигурителен стаж и доход за периода 01.04.2008 г. - 10.09.2009 г. при осигурител "Български недвижими имоти" ООД и за периода 10.09.2009 г. - 14.06.2010 г. при осигурител "БГ Строй" ООД. За да отмени оспорените актове, Административен съд - Бургас е стигнал до правилния краен извод за тяхната незаконосъобразност поради издаването им в нарушение на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. След преценка на събраните доказателства Административен съд - Бургас обосновано е приел, че спорният осигурителен стаж стаж е доказан по установения от закона ред. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. На основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В хода на административното производство са събрани надлежни доказателства по чл. 5, ал. 4 от КСО относно придобития от ответницата по касация осигурителен стаж. В докладната записка финансовите ревизори, извършили проверка при осигурителя "Български недвижими имоти" ООД, са констатирали сключен трудов договор за времето от 31.03.2008 г. до 10.09.2009 г. с изпратено от работодателя уведомление до ТД на НАП съгласно чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда /справка от регистъра на трудовите договори/. Съгласно заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза за същия период е подадена информация до НАП с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", която се подава на основание чл. 5, ал. 4 от КСО и отразява данните по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, вкл. дните на осигуряване и трудовото възнаграждение. В констативния протокол за проверка по разходите на ДОО на "БГ Строй" ООД, извършена от контролни органи на Столично управление "Социално осигуряване", е констатиран сключен трудов договор на 10.09.2009 г., за който е подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ на 14.09.2009 г., а в регистрите на НОИ е установена подавана информация от осигурителя с декларации обр. № 1 за периода 10.09.2009 г. - 14.06.2010 г. Трудовите досиета не са съхранени от работодателите, но служителката е представила запазените от нея екземпляри на трудовите договори. Извършените от контролните органи на НОИ проверки при осигурителите са били свързани с представените от Теменужка Янкова Стефанова документи по обр. УП-2, за които е установено, че не са издадени и подписани от управителя на дружествата. Осигурителният доход за процесните периоди следва да бъде определен при спазване на доказателствения ред, регламентиран в чл. 40, ал. 2 - 8 от НПОС. При липса на редовно оформени изплащателните ведомости следва да бъдат ползвани данните по чл. 5, ал. 4 КСО, наличните разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, както и други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния доход. Съгласно чл. 40, ал. 6 от НПОС в случаите, когато няма данни за трудовото възнаграждение, за времето след 31 декември 2002 г. в удостоверенията се посочва минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. С оглед наличните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО придобитият от лицето осигурителен стаж и осигурителен доход следва да се приеме за доказан. Оспорените административни актове, с които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при незачитане на спорния осигурителен стаж и осигурителен доход за същото време, са незаконосъобразни. Като ги е отменил и е постановил изпращане на преписката за ново произнасяне, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде оставено в сила и определението по същото дело за присъждане на разноски в размер на 472.27 лв. (100 лв. за адвокатско възнаграждение и 372.27 лв. за експертиза). При постановяване на определението не са допуснати процесуални или материалноправни нарушения, поради което частната жалба не следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,