Решение № 7194 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2021 г.

Решение № 7194 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2021 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. В., гр. Търговище, срещу Решение № 134 от 25.11.2020 г. на Административен съд, гр. Търговище по адм. дело № 236/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу отказ № 1993 р-2716 от 04.02.2020 г. на началника на Районно управление (РУ), гр. Търговище, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно, въпреки изготвените две експертизи и въпреки всички представени по делото писмени доказателства, взема предвид единствено изказване на вещото лице, продиктувано от неговия професионализъм, а не от обективни факти и обстоятелства. Административният орган обосновава отказа си единствено с наличната епикриза, като други медицински данни за заболяване не са налични. С двете експертизи, изготвени от вещото лице, диагнозата посочена в епикризата, е категорично отхвърлена. Вещото лице посочва и конкретна диагноза с оглед на констатациите в тази епикриза, и сочи, че с оглед на констатациите в същата, не са удовлетворени критериите за поставяне на диагноза "[диагноза]". Сочи, че макар в мотивите на решението да се отразени всички факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е взел предвид единствено едно хипотетично и неизпълнимо становище на вещото лице, което не се основава на никакви факти и обстоятелства по делото, а и от обективната действителност. Твърди, че всички събрани доказателства водят към извода, че не страда от психично заболяване. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Е. Н., Адвокатска колегия, гр. Търговище. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление – Търговище в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Търговище, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 07.01.2020 г. З. В. подава до началника на Районно управление – Търговище заявление за издаване на разрешение за придобиване на 1 брой дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за ловни цели на основание чл. 77, ал. 2 ЗОБВВПИ. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 76 и чл. 77, ал. 2 ЗОБВВПИ документи. На 03.02.2020 г. полицейски орган уведомява началника на Районно управление - Търговище, че при извършена проверка в регистрите на Психиатрично отделение в МБАЛ "Търговище" е установено, че В. е лекуван еднократно в периода 28.02.2008 г. – 07.03.2008 г. от заболяване "[диагноза]". Предложено е на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ да не бъде издадено разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие. На 04.02.2020 г., с Отказ № 1993 р-2716, издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ, началникът на Районно управление – Търговище, отказва на В. издаването на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие. В хода на съдебното производство съдът е допуснал изготвянето на съдебнопсихиатрична експертиза – основна и допълнителна. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приема, че събраните по делото доказателства не изключват по категоричен начин фактическата констатация за наличие на [заболяване] у жалбоподателя. Проведеното от жалбоподателя доказване по делото, че не страда от [заболяване], предвид събраната медицинска документация по делото, е непълно. Обосновава извод, че предвид естеството на заболяването не е изключено бъдещо обостряне и проявяване на характерната симптоматика. Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорения отказ и отхвърля жалбата. Решението е правилно. При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания спорът по делото е за приложението на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия не се издава на лице, което страда от психическо разстройство. Законодателят не е дал легално определение на употребеното понятие, поради което и с оглед на чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.07.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове смисълът му е съответен на този, които има в общоупотребимия български език. В общоупотребимия български език [заболяване] е психично заболяване. Кога е налице психично заболяване са компетентни да определят съответните специалисти. Член чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ определя отрицателните предпоставки, при наличието на които законът не разрешава носенето, употребата и съхранението на огнестрелно оръжие. Нормата е ограничителна и тълкуването й може да бъде само senso stricto още повече, че става въпрос за разрешаване на дейност, източник на определена степен на обществена опасност за обществото. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая, самият факт на установено [заболяване] – "[диагноза]", което включва фази на обостряне и ремисия, съставлява основание за отказ за издаване на исканото разрешение, без оглед на моментното клинично състояние. Споделят се изводите на съда, че въведените правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие са насочени към елиминиране и максимално ограничаване на възможността за увреждане на трети лица или самонараняване. Съдът правилно е анализирал приетите съдебно-психиатрични експертизи, като обосновано е приел, че заключенията на вещото лице не създават сигурно убеждение, че лицето не страда от психично заболяване, а само вероятност това да е така. Съгласно Международната класификация на болестите (МКБ-10) биполярното афективно разстройство е "психично разстройство, което се характеризира с два или повече епизода, при които настроението и равнището на активност на пациента са съществено нарушени. Тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението и увеличена енергия и активност (хипомания или мания), а в други - в понижаване на настроението и намалена енергия и активност (депресия). " Различните форми на [диагноза] са класифицирани в МКБ-10. В конкретния случай по делото са представени доказателства - епикриза на жалбоподателя от 2008 г., издадена от МБАЛ – Търговище, от която се установява, че лицето е лекувано еднократно от 28.02.2008 г. до 07.03.2008 г. с диагноза "[диагноза]", което според Международната класификация на болестите е [заболяване]. Самият факт на установено [заболяване], включващо фази на обостряне и ремисия, представлява основание за отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Специалният ЗОБВВПИ регулира обществени отношения свързани с дейности носещи висок риск от възникване на опасности при тяхното осъществяване, поради което дори само лекуваното до тук психическо разстройство от касатора обосновава законосъобразността на постановеното отнемане на разрешението. С оглед спецификата на заболяването, дори да се приеме, че по настоящем и в близко бъдеще не се очаква активиране на конкретна симптоматика, подобен риск не може да бъде изключен като потенциална възможност за застрашаване на обществените интереси. Поради тази причина законодателят императивно е предвидил психическото разстройство като правоизключващ юридически факт относно възможността за извършване на дейности под режима на ЗОБВВПИ. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, обосновал фактическите си и правни изводи и приложил правилно материалния закон. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд