Решение № 306 от 27.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1001/2012 г.

Решение № 306 от 27.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1001/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения Р. Д. Н. за възобновяване на внохд № 500/11 г. по описа на Окръжен съд Ловеч и отменяване на постановеното по него решение № 14/2012 г., с което е потвърдена присъда № 44/05.10.2011 г. по нохд № 778/2010 г. на Троянския районен съд.

В искането се поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, постановен е при липса на доказателства и е произнесен от незаконен състав.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Не са допуснати визираните в искането нарушения.

Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

С горната присъда Троянският районен съд е признал подсъдимия Р. Д. Н. за ВИНОВЕН в това, че през нощта на 09.09.2009г/10.09.2009 г. в гр. Ябланица, обл. Ловешка, кв. Девеття дола, в близост до трафопост № 5 и до жилищен дом № 20, в съучастие с Т. В. С., като съизвършител, при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство и МПС - л. а. "Рено" с ДК № *****, собственост на Г. Л. Ч. е отнел чужди движими вещи-медни проводници на обща стойност 453.60 лева собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД гр. София и електрически кабел ПВО на обща стойност 607.20 лева собственост на Община-Ябланица и е направил опит да отнеме ел. меден проводник на стойност на обща стойност 324.00 лева собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД гр. София от владението на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 29 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА което да изтърпи при СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.

На основание чл. 70, ал. 7 НК съдът е ПОСТАНОВИЛ подс. Н. ДА ИЗТЪРПИ и неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода по присъда по нохд № 68/1995 г. по описа на ОС-Кюстендил влязла в сила на 04.06.1999 г., а именно ПЕТ ГОДИНИ, ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ДВАНАДЕСЕТ ДНИ, постановено предсрочно условно освобождаване с определение по чнд№ 862/2006 г. по описа на ОС гр. Кюстендил в сила от 08.11.2006 г., което за се изтърпи при СТРОГ режим в затвор или общежитие от ЗАКРИТ ТИП.

Искането е процесуално допустимо, подадено от легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО:

Оплакването за нарушение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото.

Изводът на съдебните инстанции за извършено от подсъдимия деяние съставомерно по повдигнатото обвинение е законосъобразен, обоснован и почива на доказателствата по делото.

Участието на подсъдимия в инкриминираните кражби е установено от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът не е кредитирал защитната позиция на Н., че по време на кражбите на ел. проводници от ел. стълбовете е спял в колата и не е знаел за извършеното от св. С.. Изложил е съображения, подробно аргументирани, които са споделени от въззивния Ловешки окръжен съд. Анализирани са и показанията на Р. П., Вл. Г., Цв. Ц. В. Т., Пл. Ф. служители на полицията в РУ на МВР гр. Ябланица, които след сигнал за спрял ток отишли в местността "Девеття дола" на гр. Ябланица и установили липсващите медни проводници от междустълбията, както и проводници, които висяли на земята. Свидетелите Т. и Ф. забелязали и лек автомобил тъмен на цвят, чийто регистрационни номера започвали с буквите КН. След като дали сигнал за спиране, автомобилът включил фаровете, увеличил скоростта и продължил в посока с. Равнище. Свидетелите видяли силуетите на две лица-едното шофирало, а другото било седнало на седалката до шофьора. Проследили автомобила, но последият навлязъл в черен път, с образувал се коловоз и се изгубил от погледа им. Сутринта около 7.55 часа на около километър разстояние от гр. Роман, автомобилът е бил спрян от свидетелите Кр. К. и Ив. И. служители на РУ на МВР - гр. Роман. При проверката е установено, че автомобилът е бил управляван от Т. С., а на седалката до него бил седнал подсъдимия Н.. При извършената проверка в багажника на автомобила били намерени чанти с багаж и найлонов чувал с поставени в него черен кабел-рекордоман и три чувала с медни проводници в купето на автомобила, зад предните седалки. От показанията на св. К. е установено, че провел разговор с подсъдимия, който на въпроса "защо момчета правите така и крадете жици" подсъдимият отговорил, че нямат работа, в тежко финансово състояние са и затова са дошли в този район.

Показанията на св. С., които подкрепят заявеното от подсъдимия Н., не са кредитирани по делото. Съдът е изложил мотиви, които съответстват на данните по делото. Т. С. е бил осъден по споразумение при условията на чл. 384, ал. 3 НПК и е изтърпял наложеното му наказание. В диспозитива на споразумението, с което подс. С. се съгласил, изрично е посочено, че кражбата е извършена от него, в съучастие с Р. Д. Н.. Първоначално той е поел сам вината за извършената кражба, след което е признал, че кражбата е извършил заедно с подс. Н., и после отново е заел първоначалната позиция. Въззивната инстанция подробно на л. 56-57 е обсъдила показанията на свидетелите Вл. Г., Пл. Ф., В. Т., Кр. К.. Свидетелите които посетили мястото на деянието са чули шум от бягащи повече от едно лице, "Бягане, а не "от сам човек". Изводът, че в кражбата е участвал и подс. Н. е също така логически изведен от обективните данни. Отнемането на жиците е станало бързо предвид своевременното пристигане на полицейските служители на мястото на деянието, след получения сигнал за спрял в района ток. Това означава, че обяснението на Т. С., че той сам се качил на стълбовете, срязал жиците с ножицата намерена в автомобила, слязъл на земята, след това ги намотал и прибрал в автомобила, след което се качил на следващия стълб и извършил същите действия, са неправдоподобни. Обвинителната теза, че не е бил сам, се потвърждава от показанията на пристигналия на местодеянието св. К. К. служител на полицията, който съобщил "...че жиците от трафопоста са отрязани и има лица, които се крият в храсталака". С оглед обясненията на С., че подсъдимият Н. е бил с него, изводът, че последният е лицето съучастник в кражбата при обстоятелствата, описани в обвинителния акт, е обоснован.

При така установените по делото фактически положения, които не могат да бъдат преобсъждани от настоящата инстанция, преценката на двете редовни инстанции, че подс. Н. е участвал в кражбата при условията на чл. 20, ал. 2 НК е законосъобразна.

Като е потвърдил присъдата в тази част въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.

Неоснователен е довода за явна несправедливост на наказанието. Последното е наложено в минималния предвиден в закона размер. Основание да бъде намалено това наказание, което е възможно единствено при извод за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, не е налице. Видно е, че Н. е бил освободен условно предсрочно по реда на чл. 70 НПК, като в рамките на изпитателния срок е извършил настоящето деяние. Изложеното сочи на високата му степен на обществена опасност, което наред с високата степен на обществена опасност на този вид престъпления, изключва възможността за наказание под предвидения минимум на чл. 196, ал. 1, т. 2 НК.

На последно място при постановяване на решението, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 вр. с ал. 1, т. 2 НПК.

Възражението, че съдиите А. М. и Ем. Д. са участвали в състав на съда по други дела относно мярка за неотклонение на подсъдимия, не се потвърждава.

От приложените материали по движение на жалби срещу мярка за неотклонение "задържане под стража" е видно:

1. Вчнд № 36/2010 г. е образувано по жалба на Т. В. С. срещу мярката за неотклонение "зад. под стража" по нохд № 12/2010 г. на РС-Тетевен. Настоящето първоинстанционно дело е номер 778/2010 г. образувано от Троянския районен съд.

2.Внчд № 511/2009 г. е образувано по жалба на Т. В. С. срещу взета мярка за неотклонение "зад. под стража" по първоинстанционно нак. дело № 367/2009 г. на РС-гр. Тетевен, а не по нохд № 778/2010 г. по описа на РС-Троян. В постановеното определение № 252/18.09.2009 г. съдия А. Д. М. не е участвала в състава.

От изложеното е видно, че решението на Ловешкия окръжен съд, който е потвърдил присъдата на Троянския районен съд е постановен от законен състав. Не е допуснато твърдяното в искането на това основание процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 29, ал. 1, т. 1, б. "г" НПК.

Предвид горните мотиви тъй като не са допуснати съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1 НПК нарушения, искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение

Воден от тези мотиви, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение