Решение № 7701 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 703/2010 г.

Решение № 7701 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 703/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1816/2.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1665/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен РА № 180001075/14.03.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 196/07.05.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определени задължения на "Екотракс" ЕООД за корпоративен данък за внасяне за 2003 г. в размер на 13 165,92 лв. и лихви в размер на 6 828,12 лв. към 14.03.2008 г. Макар, че касатора изрично сочи само едно от основанията по чл. 209, т. 3 АПК - непривално прилагане на материалния закон, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с обсъждане на събраните по делото доказателства и неизпълнение на указанията, дадени в отменителното решение № 8293/22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 3054/2009 г. на ВАС, Iа отделение. Според касатора установено е по делото, че заемодателите не са разполагали с парични средства в размерите по договорите и към датите на предоставянето им, поради което съгласно чл. 26 ЗЗД тези договори са нищожни. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на "Екотракс" ЕООД и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът "Екотракс" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Павлов я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение с всички произтичащи от това последици, тъй като правилно първоинстанционният съд е приел, че изводите на органа по приходите относно сумата за внесените с ПКО № 89А суми в размер на 77 314,80 лв. не представлява приходи от търговска дейност. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като процесните суми не представляват приход за дружеството съобразно НСС-18 (отм.) и не формират финансовия резултат. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователно по следните съображения: За да отмени РА № 180001075/14.03.2008 г. за определени задължения на "Екотракс" ЕООД за корпоративен данък за внасяне за 2003 г. в размер на 13 165,92 лв. и лихви в размер на 6 828,12 лв. към 14.03.2008 г., Варненският административен съд е приел за незаконсъобразни констатациите на органа по приходите, че внесените суми по ПКО № 89А/15.10.2003 г. и по ВКПО № 1/30.11.2003 г. в общ размер от 77 314,80 лв. от Жулиен Таушанов в качеството му на физическо лице са приход от търговска дейност, а че са предоставени от едноличния собственик на дружеството като заем и затова са били осчетоводени по кредита на с/ка 499 "Други кредитори". В тази връзка съдът е обсъдил представените по делото договори за заем с физически лица, наименовани като договори за финансова помощ и е направил извод, че правните последици от сключените договори с правно основание чл. 240 ЗЗД (договори за заем) настъпват с предаване на сумите на заемателя. С оглед мотивите на отменително решение № 8293/22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 3054/2009 г. на ВАС, IА отделение, се приема, че в договорите за заем се съдържат и самите разписки за предаване на паричните суми с оглед клаузата, че същите представляват разписка за предаване и приемане на сумите, поради което обстоятелството дали действително заемните средства са предадени на Жулиен Таушанов е безспорно установено. За безспорен факт по делото е приет от съда и внасянето от Жулиен Таушанов на получените в заем суми в касата на дружеството в общ размер от 77 314,80 лв., което е в изпълнение на решение на Общото събрание на дружеството № 16/01.09.2003 г. Относно произходът на сумите, дадени в заем съдът е счел, че той е без значение, след като реално общата сума по тях е постъпила в дружеството и е осчетоводена съобразно изискванията на действащия към оня момент Национален сметкоплан. Наред с това съдът е изложил и мотиви и относно притежаването на доходи от заемодателите в едната им част. Като се има предвид, че констатациите на ревизията са, че общата сума по получените заеми е от търговска дейност съдът е приел, че е следвало органа по приходите да изследва и да докаже, че се касае за приход от търговска дейност, като например се направи ревизия на склада, което не е направено. При постановяване на резултата по делото съдът се е съобразил и с указанията, дадени в отменителното решение № 8293/22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 3054/2009 г. на ВАС, IА отделение. Обжалваното решение е правилно. Констатациите на приходната администрация, че сумите по ПКО № 89А/15.10.2003 г. и по ВКПО № 1/30.11.2003 г. в общ размер от 77 314,80 лв. са приходи от търговска дейност са необосновани. По време на ревизията не е установено, че това е така, тъй като няма доказателства че тези суми са получени от дружеството с оглед осъществяваната от него търговска дейност от продажба на стоки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизията е следвало най-малко да извърши проверка на складовите наличности и отразеното в счетоводните регистри на дружеството и да установи, че е налице неотчетен приход (в случая е прието от ревизията, че той е в размер на 64 429 лв.), с който е намален финансовия резултат и е налице правното основание за увеличението на последния по чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) в действащата за 2003 г. редакция на тази правна норма. Като не е сторено това органа по приходите е основал констатациите на ревизионния си акт на хипотеза, а не на установени факти и обстоятелства. Пренебрегнат е от ревизията факта, че процесната сума е реално внесена в касата на дружеството и е осчетоводена по с/ка "Други кредитори". Заемните средства подлежат на връщане, поради което те не формират приход от търговска дейност, нито са част от собствения капитал на търговското дружество. Освен това неподаването на декларации по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) от страна на заемодателите не може да формира категоричен извод, че те не са притежавали дадените в заем на Таушанов суми. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено без да са допуснати визираните от касатора нарушения, които да водят до неговата отмяна и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото на ответника не се дължат разноски за касационното производство, тъй като видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ страните по него не са уговаряли възнаграждение за тази инстанция на адвокат Павлов. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,