Решение № 9200 от 19.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Гюрова, Б. Цвятков и Д. Кузмов и тримата от [населено място], общ. Раковски, обл. Пловдив, чрез процесуалния им представител адв. И. Атанасов против решение 560 от 31.03.2022 г., постановено по адм.д. 845/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила. Обжалваният административен акт, страдал от редица пороци, била нарушена предвидената в ЗУТ процедура и като е приел противното, съставът на Административен съд Пловдив бил постановил порочен съдебен акт. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание пред касационната инстанция се представляват от адв. Н. Шопов, който в пледоарията си и в представени писмена защита излага доводи, идентични с тези в касационната жалба. Ответникът кмет на община Раковски, не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище от адв. М. Лесова, процесуален представител на кмета на община Раковски си излагат доводи в подкрепа на атакуваното решение, по съществото на спора и претендира разноски. Ответникът М. Вълчева, чрез особения си представител адв. С. Карагьозова, с писмена молба иска отмяна на съдебното решение, отмяна на административния акт и определяне на възнаграждение на особения представител. Останалите ответници В. Козмов, Н. Агова, А. Неделчев, Б. Неделчева, А. Неделчев, С. Нанев, М. Нанева, Е. Кузмова и П. Кузмова, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на касаторите в настоящото производство срещу Заповед АБ-24 от 04.03.2021г. на кмета на община Раковски. Със заповедта е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ, за УПИ III-1455 по плана на [населено място], община Раковски, област Пловдив, като отпада УПИ III-1455, кв.135 по плана на [населено място]; образува се нов УПИ III-1455-жилищно застрояване, техническа инфраструктура. Установява се смесена устройствена зона- зона с преобладаващо предназначение за жилищно застрояване с малка височина, плътност, интензивност и второстепенна зона за техническа инфраструктура. Градоустройствените показатели не се променят. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административното производството е редовно инициирано, предполагайки, че подателят на искането ЦЕТИН БЪЛГАРИЯ ЕАД е преупълномощен от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, в подкрепа на този извод сочи, че няма пречка искането да бъде направено от пълномощник, както и че е възможно приложението на нормите на чл. 60-62 от ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие. Приема също така че не са допуснати съществени нарушения на проведената административна процедура. Оспореното решение е неправилно. Не се спори по делото, че М. и С. Наневи са собственици на недвижим имот представляващ УПИ III-1455, кв.135 по плана на [населено място], общ. Раковски, ведно с построените в същия имот жилищни и стопански сгради. По силата на договор за наем от 10.03.2020г. М. и С. Наневи отдават под наем на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД 100 кв.м. в задната част на УПИ III-1455, кв.135 по плана на [населено място], заедно с построените в този имот две жилищни и две стопански сгради . Уговорено е, че наемателят ще ползва наетите обекти единствено и само за инсталиране и експлоатация на съоръжения и оборудване с цел предоставяне на електронни съобщителни услуги. Според чл.8, ал.1 от договора наемодателят се съгласява всички необходими строителни книжа и други документи, свързани със законосъобразното изграждане и ползване на съоръженията и оборудването в наетите обекти , съгласно предмета на договора, включително разрешение за строеж, да бъдат издавани на негово име, в качеството му на собственик. Според чл.8, ал.2 от договора, наемодателят се съгласява предназначението на наетите обекти да бъде променено за целите на законосъобразно изграждане, въвеждане в експлоатация и ползване на съоръжението и оборудването, съгласно предмета на договора. В чл.8, ал.3 е предвидено, че за целите на ал.1 и ал.2 и в съответствие със ЗУТ и ЗЕС, с подписването на настоящия договор наемодателят упълномощава наемателя да предприема и извършва всякакви законни действия, включително и като подава, подписва и получава документи от името на наемодателя, свързани със снабдяването от компетентните органи на скица, виза за проектиране, разрешение за строеж, изготвяне, съгласуване и одобряване на проектна документация, за законосъобразното изграждане и въвеждане в експлоатация и ползване на съоръженията и оборудването в наетите обекти , съгласно предмета на договора, като включително наемателят има право да преупълномощава трети лица с посочените в настоящата алинея права. Решаващия съд, след извършена справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, е установил, че дружеството ЦЕТИН БЪЛГАРИЯ ЕАД е вписано в посочения регистър на 01.07.2020г., като същото е образувано чрез преобразуване (отделяне) от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД (понастоящем ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД). Касационната инстанция не споделя извода на Административен съд Пловдив, че административното производство по издаване на оспорения административен акт е валидно и редовно инициирано. Заявлението за одобряване на подробен устройствен план /л.14 от първоинстанционното производство/, имащо характер на заявление за одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/, е подадено от ЦЕТИН БЪЛГАРИЯ ЕАД. -съгласно чл.135, ал.1 от ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. От своя страна чл. 131 от същия закон изчерпателно изброява субектите имащи право да поискат изменение и те са: собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. ЦЕТИН БЪЛГАРИЯ ЕАД не попада в нито една от категориите лица имащи право да правят искане за изменение на ПУП за имот представляващ УПИ III-1455, кв.135 по плана на [населено място]. -страна по договора за наем е ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД. ЦЕТИН БЪЛГАРИЯ ЕАД е образувано чрез отделяне от посоченото дружество. По делото липсват данни какъв обем и коя точно част от патримониума на Теленор е преминала патримониума на Цетин и в частност дали отношенията свързани с посочения договор за наем са част от този обем. -дори хипотетично да се приеме, че правата на наемодателя по посочения договор за наем са преминали в патримониума на Цетин или че това дружество е преупълномощено от Теленор /на каквото предположение се базира първостепенния съд/ то административният орган не е редовно сезиран със заявлението от 17.02.2021г., тъй като в същото ЦЕТИН БЪЛГАРИЯ ЕАД е заявил собственото си желание да бъде одобрен приложения проект за изменение на ПУП. Липсва волеизявление, че заявлението се подава от името и за сметка на собствениците на УПИ III-1455, кв.135 по плана на [населено място] - М. и С. Наневи, каквото е изричното упълномощаване съдържащо се в чл. 8 от договора за наем /подробно цитиран по-горе/. -правно неприемливо е в случая да бъде приложим института на negotiorum gestio. Разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ, както бе посочено по-горе изброява изчерпателно субектите имащи право да поискат изменение на плана и приложението на този институт, би довело до недопустимо разширяване на тази кръг. Като е провел процедура, инициирана от лице непритежаващо право да поиска изменение на ПУП и се е произнесъл с обжалваната заповед, кметът на община Раковски е постановил порочен административен акт, който следва да бъде отменен. Отмяна на заповедта налага и допуснатото нарушение на процесуалните правила изразяващо в неспазване на изискването на чл. 135, ал.7 от ЗУТ. Със своя заповед АБ-139/27.10.2020г. кметът на община Раковски, е допуснал изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ III-1455, кв.135 по плана на [населено място]. Посочената норма /в относимата й редакция/ изисква тази заповед да бъде съобщена на заинтересованите лица по реда на чл. 124б, ал. 2 посредством обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана и се публикуват на интернет страницата на общината. По делото липсват данни изискуемото съобщаване да е извършено, при справка в интернет страница публикация не бе открита, а и в самата заповед липсва разпореждане същата да бъде съобщена по предвидения от закона ред. Самостоятелно основание за отмяна на Заповед АБ-24 от 04.03.2021г. на кмета на община Раковски е и факта, че посоченото в нея правно основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ е неотносимо към съдържанието на заповедта. Посочената норма се отнася за заповедите с които се разрешава или отказва изработването на проект за изменение на плана, а не за заповедта, с която същият проект е одобрен, каквото е съдържанието на процесната заповед. Освен изложеното, в заповедта липсва посочване на това, коя от хипотезите допускащи изменение на плана предвидени в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е налице. Непосочването ограничава правата на заинтересованите лица и лишава съда да извърши ефективен съдебен контрол на законосъобразността на постановената заповед. Изложените съображения налагат отмяна на атакуваното с касационната жалба съдебно решение, както и на Заповед АБ-24 от 04.03.2021г. на кмета на община Раковски. При този резултат по делото, основателно се явява искането на касационните жалбоподатели да им бъдат присъдени сторените от тях деловодни разходи за двете инстанции, съобразно представените списъци на разноските и документите удостоверяващи извършването им в общ размер 4770,- лева. На назначения на ответника М. Вълчева, особен представител адв. С. Карагьозова от Адвокатска колегия Пловдив следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК в размер 450,- лева, като Община Раковски следва да бъде осъдена да й заплати тази сума. Определеното от Административен съд Пловдив възнаграждение в размер 450,- лева, са внесени по сметката на същия съд и не следва да се присъждат повторно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,