Решение № 10486 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14212/2011 г.

Решение № 10486 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14212/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Стоичко Илиев Лазаров от гр. Търговище срещу решение № 1360/07.06.2011 г. по адм. д. № 2014/2010 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 250900383/17.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП -гр. Варна, потвърден с Решение № 332/21.05.2010 г. и. д. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени данъци по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ както следва: за 2003 г. данък за възстановяване 189,35 лв.; за 2004 г. данък за възстановяване 236,04 лв., за 2005 г. данък за възстановяване в размер на 30,37 лв.; за 2006 г. данък за внасяне в размер на 1,86 главница и 0,73 лв. лихва; за 2007 г. вноски за ДОО в размер на 520 лв. главница и 232,99 лв. лихва и за 2008 г. данък за възстановяване в размер на 25,39 лв. Иска се отмяна на решението. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради допуснати от страна на съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК в частта, в която въпреки изложени мотиви за нищожност на РА, същият не е прогласен за такъв, а е разгледана жалбата за законосъобразност. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който по заявление за възстановяване на надвнесен данък е извършена ревизия за установяване на задължения за пряк данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респективно - чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2003 г. -2008 г. Осъществявайки контрол за законосъобразност на оспорения РА съдът е констатирал издадени АПВ, включително и РА № 2560767/16.03.2007 г., който е бил предмет на административен и съдебен контрол - решение № 9478/13.07.2009 г. по адм. д. № 5168/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, касаещи данъчни периоди, включени повторно в ревизията, при която е издаден процесния РА. Като влезли в сила актове, същите се ползват със стабилитет, поради което установените с тях данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и права, могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 134, вр. чл. 133 ДОПК. Съгласно приетото решение по Тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОС на съдиите от Върховния административен съд, след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК, от което следва, че общият ред за извършване на ревизия е допустим по отношение на периоди, за които има издадени АПВ след влизане в сила на изменената редакция на чл. 129, ал. 3 ДОПК, т. е. АПВ издадени след 19.12.2007 г. Съобразно изложеното, по отношение на периоди, за които има издадени РА и АПВ до изменението на разпоредбата, т. е. до 19.12.2007 г. ревизия по общия ред не може да бъде извършена, а е приложим специалният ред по чл. 133 - 134 ДОПК. Първоинстанционният съд е изложил следните мотиви: "Предвид издадения АПВ № 6321/22.05.2006 г. и съгласно трайната практика на ВАС в случаите когато е издаден АПВ, с който по реда на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /преди изменението с ДВ, бр. 108 от 2007 г./, са признати права и са установени задължения за определен период, компетентен да издава ЗВР е единствено Директора на съответната ТД на НАП, по реда на чл. 134 от ДОПК и в тези случаи и предвид цитираните разпоредби компетентен да възлага ревизии и проверки е Директора на ТД, какъвто не е настоящия случай видно от ЗВР № 900331/20.11.2009 г. издадена от Геновева Атанасова н-ик сектор РП. Предвид това по принцип този РА, с който са възстановени надвнесени суми за 2005 г. би следвало да се обяви за нищожен. Независимо от това предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК със съдебното решение да се изменя актът във вреда на жалбоподателя, какъвто ще е настоящия случай, т. к. при обявяване нищожността на РА за 2005 г. на жалбоподателя ще бъде отнето правото на възстановяване на 30,37 лв. съдът намира че РА в тази част не следва да се обявява за нищожен." Отделно, за 2006 г. съдът се е позовал на протокол, с който са възстановени данъци на лицето, но въпреки това е разгледал спора по същество и в тази част. Решението е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводството, като е разгледана жалбата по същество по отношение РА, който е частично нищожен. Разпоредбата на ал. 2 от чл. 160 ДОПК задължава съда да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на РА, предмет на оспорване, след като прецени дали РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, т. е. първо да се произнесе по валидността на акта, след което може да пристъпи към произнасяне по законосъобразността на акта. При безспорно наличие на АПВ, издадени за част от ревизираните периоди, същите като стабилни административни актове установяват задължения и права, които могат да бъдат впоследствие изменяни само с РА, издаден по реда на чл. 133 - 134 ДОПК. Като е решил правния спор по същество, при наличие на основания за обявяване нищожността на РА по отношение на данъчни периоди, за които с влезли в сила АПВ са установени права и задължения за лицето, съдът е допуснал процесуални нарушения, налагащи отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се обяви за нищожен оспорения РА в частта, с която за определени задължения и са признати права за периоди, за които има вече влезли в сила РА и АПВ, а именно: за 2005 г. и за 2006 г. По отношение на задълженията, определени за 2003, 2004, 2007 и 2008 г., съответни признати права за тези данъчни периоди, правилно съдът се е произнесъл по законосъобразността на РА. Решението е фактически и правно обосновано. С РА № 2560767/16.03.2007 г. на лицето е извършена ревизия за определяне на дължимите вноски за ДОО и 30 за периода 2001 г. -2005 г. С този РА са определени задължения за вноски за ДОО по КСО и вноски за 30 по 330. Този РА е потвърден с решение на ВАС, посочено по-горе. Предмет на разглеждане в производството пред първоинстанционният съд е бил РА № 250900383/17.03.2010 г. издаден по искане на ЗЛ и съгласно ЗВР обхваща ревизия на данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ от 2003 г. -до 2008 г. Обхватът на ревизирания период е съобразен с разпоредбата на чл. 109 от ДОПК, съгласно която не се образува производство за установяване на задължения ако са изтекли 5 години от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Съдът правилно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при определяне на данъчните задължения за 2003 г. по ЗОДФЛ (отм.) следва да бъдат взети предвид установените с РА № 2560767/16.03.2007 г. вноски за ДОО и 30 за периода 2001 г. -2002 г., поради това, че тези периоди за извън ревизираните. По години съдът е направил съпоставка на установените с ревизията и с приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ, което е кредитирано като обективно и компетентно дадено единствено в частта на определяне размера на надвнесения данък общ доход за периода от 2003 г. -2005 г. Видно от изчисленията, заключението на вещото лице за тези периоди не се различава с установените в хода на ревизията. В останалата част, включително и допълнителното заключение съдът е приел, че е неотносимо към спора, тъй като касае отговор на зададени от ревизираното лице въпроси, неотносими към предмета на спора и със задачи за извършване на компенсации, които са в противоречие на нормативната уредба. За 2007 г. и 2008 г. има също издадени АПВ № 1235/23.05.2008 г. и № 14088/30.07.2008 г., но същите са издадени в период при действието на новата разпоредба на чл. 129, ал. 3 ДОПК и за тези ревизирани периоди е допустима ревизия по общия ред, поради което правилно съдът е разгледал спора по същество в тази част на определените с РА задължения и права на възстановяване. Съдът е обосновал подробни мотиви за законосъобразността на оспорения РА в тази част, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. С приетата експертиза не се установява обосновано заключение за неправилно определени задължения и права за тези данъчни години с РА, а вещото лице в тази част, включително и с приетото допълнително заключение е давало отговори на зададени от жалбоподателя въпроси, които са неотносими и нормативно необосновани. По изложените съображения, решението като правилно в останалата обжалвана част, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение