Решение № 7780 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4351/2014 г.

Решение № 7780 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4351/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуални кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Симеон Стефанов Божанов от гр. София, ж. к. "Младост 3", бл. 321, вх. 1, ет. 9, ап. 34 против решение № 170 от 09.01.2014 г. на административен съд София град по адм. дело № 7349/2013 г. С него се отхвърля жалбата му с искане за прогласяване нищожност на акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 902340 от 16.11.2009 г. издаден от "инспектор по приходите" при ТД на НАП София. В жалбата не се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, но от съдържанието й се извличат такива - необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът, директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при ЦУ на НАП София не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касацонната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от касатора срещу цитирания акт за прихващане и възстановяване, потвърден с решение № 907 от 22.05.2013 г. на директора на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. София. възраженията са били за нищожност на акта поради съществени пропуски в разпоредителната част препятстващи настъпването на благоприятните последици за жалбоподателя. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От фактическа страна е установено, че с решение № 1236 от 09.09.2009 г. но директора на дирекция ОУИ София е отменен АПВ № 900040 от 02.03.2009 г. с който на жалбоподателя е отказано възстановяване на осигурителни вноски за ДОО и ЗО зе периода от 01.01.2005 г. - 31.12.2008 г. като горестоящият административен орган е приел, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановки при липса на мотиви. Установено е, че с резолюция за извършване на проверка № 902340 от 02.11.2009 г. на орган по приходите е разпоредено извършването на проверка за прихващане/възстановяване във връзка с решение № 1236 от 09.09.2009 г. Издаден е оспорения сега АПВ № 902340 от 16.11.2009 г. като в мотивите е прието за установено, че че за периода 01.01.2005 г. 31.12.2005 г. се явяват надвнесени суми 15 лева за ДОО и 28.74 лева за ЗО, за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. са надвнесени суми 10.30 лева за ДОО и 2.69 за ЗО, за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. са надвнесени 29 лева за ДОО и 65 лева за ЗО и за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. 475.44 лева за ДОО и 101.19 лева за ЗО и че лицето няма публични вземания. В разпоредителната част няма посочена сума за възстановяване като от мотивите е видно че възстановяването следва да се извърши от съответните работодатели, тъй като лицето не е изпълнило задължението си при изплащане на възнаграждение по втори, допълнителен трудов договор да декларира сумите, върху които са направениосигурителни вноски по всеки договор. При анализ на нормативната уредба, теорията и практиката по въпросите на недействителността на административните актове и съдът е приел неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи за нарушения при издаване на акта за прихващане и възстановяване относими към преценката за незаконосъобразност на акта като се поддържа, че тези нарушения опорочават издадения акт до степен на нищожност, чието прогласяване се иска с жалбата срещу него. Тези доводи са неоснователни. Видно от приложения като доказателство АПВ същият съдържа констатации в мотивите си относно прават и задълженията на жалбоподателя като в разпоредителната част е посочена 0.00 лева за въстановяване на ДОО. Така постановен административният акт не е нищожен както правилно е приел и съдът в обжалваното решение тъй като волята на органа издал акта е посочена в мотивната част като се посочва и защо не се възстановяват сумите, представляващи вноски за ДОО и ЗО за които е установено, че са били надвнесени за периода 01.01.20. 2005 - 01.01.2008 г. При направеното оспорването на акта с доводи за нарушения които се определят като такива само в преценката за неговата унищожаемост не може да се приеме, че е налице нищожност на административния акт като последица от тези нарушения. Съдът е разгледал подробно хипотезите на нищожност на административен акт и никоя от тях не е приложима в настоящият случай поради което доводите за необоснованост на решението са неоснователни. Нарушение на материалния закон също не е налице тъй като съдът е разгледал жалбата съгласно приложимите материални норми за издаване на оспорения административен акт, а и жалбоподателят не поддържа такъв довод извън твърденията за материална незаконосъобразност при издаване на административния акт което нарушение не е касационно основание. По същите съображения доводите в касационната жалба за нарушение на административно производствените правила и съществени изисквания за форма и съдържание на акта са относими към преценката за законосъобразност на акта, но това не е предмета на съдебната проверка. Съдът е извел верни правни изводи, че няма нарушения водещи до извод за липса на акт или на изразена воля или на форма за обективиране на волята на административния орган. При служебната проверка за правилността на решението също не се констатират основания за отмяната му поради което е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение