Решение № 5141 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу Решение 727/08.01.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 6506/2024 г. С обжалваното решение АССГ отхвърля жалбата на Столична община против решение за верификация от 29.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 (ОПОС), в частта му по т. 2 и 4 и Столична община е осъдена за разноски. Касаторът сочи, че са налице всички касационни основания по чл. 209 АПК. В подкрепа на твърдението си за нищожност на съдебното решение сочи, че същото е вследствие на административно производство, в което са издадени нищожни административни актове, които съдът е приел, че подлежат на предварително изпълнение по закон. Твърдението си за недопустимост на съдебното решение касаторът обосновава с довода, че съдът се произнася по въпроси, които са извън предмета на делото, въпреки изричното си посочване, че тези въпроси не следва да се обсъждат от него. Сочи, че законосъобразността на оспорения административен акт е в зависимост от законосъобразността на оспорените също от Столична община Решение 69/27.05.2024 г. на РУО, с което е определена финансовата корекция, както и уведомление от 29.05.2024 г., с което е определена стойността на корекцията, и въпреки че същите не са предмет на делото, съдът обосновава извода си за законосъобразност на решението за верификация от 29.05.2024 г. именно върху тях. Намира, че образуваните други две съдебни производства са преюдициални и това налага обезсилване на настоящото решение. Твърдението за неправилност на съдебното решение е обосновано с наличието на всички три касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че отказът на съда да разгледа доводите му по същество по отношение нередността, послужила като основание за определяне на финансовата корекция и допуснатите при администриране на нередността нарушения, представлява нарушаване на забраната за отказ от правосъдие и на чл. 7, ал. 2 АПК. Сочи, че от страна на органа не са взети предвид липсата на настъпили негативни последици, което изключва наличието на нередност, а при липсата на основание за определяне на финансова корекция, същата не може да бъде законосъобразно извършена чрез намаляване размера на верифицираните разходи. Негодността на акта за финансова корекция води до невъзможност за предварителното му изпълнение, още повече в Решение 69/27.05.2024 г., с което корекцията е определена, не е посочен конкретен размер на финансовата корекция и същото не може да бъде изпълнено в този му вид. Подробно изложените в касационната жалба и в молба от 08.04.2025 г., с която жалбата е уточнена и допълнена, доводи на касатора най-общо се свеждат до твърдението, че едва с уведомлението от 29.05.2024 г. финансовата корекция е определена по основание, размер и стойност, такъв акт не е предвиден в чл. 75 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.; ЗУСЕФСУ), той е нищожен и освен това е нарушено правото на защита на бенефициера, тъй като не му е осигурена възможност да възрази по размера на финансовата корекция, доколкото уведомлението е връчено едновременно с оспореното решение за верификация от 29.05.2024 г. При издаването на Решение 69/27.05.2024 г., на уведомление от 29.05.2024 г. и на решение за верификация от 29.05.2024 г. не са преценени и обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и не са обсъдени възраженията на бенефициера, което е самостоятелно основание за отмяна и на трите акта и съдебното решение. Счита, че независимо от обжалването от Столична община на т. 2 и т. 4 от Решение от 29.05.2024 г., същото е незаконосъобразно и в частта му по т. 3, доколкото сумата на авансово изплатените средства по проекта следва да се приспадне от сумата на общо верифицираните средства, посочена в т. 1 от решението, а не от сумата на верифицираните средства, намалена със сумата на определената финансова корекция. С оглед на това конкретизира отправените до момента искания до съда, като счита, че при решаване на въпроса по същество Върховният административен съд следва да отмени т. 2 от решението за верификация, поради незаконосъобразност на определената финансова корекция, да измени т. 3 като постанови, че авансовите средства подлежат на приспадане от общия размер на верифицираните средства по т. 1 от решението, както и да измени решението на РУО в частта по т. 4, като се определи, че подлежащата на изплащане сума на Столична община е в размер на 4 205 870,44 лева. Намира, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения, тъй като съдът не изяснява в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за спора, неправилно тълкува закона по отношение процедурата по администриране на нередност и определянето на финансова корекция в два отделни акта, на единия от които съдът придава юридическа сила, каквато не му е придадена от закона, производството е проведено без участието на прокурор, който следва да защитава обществения интерес, изразяващ се в случая със застрашения от сериозна увреда бюджет на Столична община, което от своя страна е пречка за реализиране на общинската социална политика. Оспорва извода на съда, че в случая следва да бъде проверено единствено дали е определена финансова корекция и размерът й съответства ли на посочената в решение за верификация от 29.05.2024 г. стойност. В тази връзка намира, че съдът излиза извън предмета на делото, като без да провери законосъобразността на Решение 69/27.05.2024 г. за определяне на финансова корекция и уведомление от 29.05.2024 г. ги намира за законосъобразни и основава извода си за законосъобразност на оспорения пред него акт на тях. В противоречие с чл. 75 ЗУСЕФСУ съдът разглежда уведомление от 29.05.2024 г. като акт, с който се конкретизира финансовата корекция, но доколкото такъв въобще не е предвиден в закона, нито има придадената му от съда сила, то той е нищожен, а финансовата корекция не е определена по основание и размер и в Решение 69/27.05.2024 г., нито същият съдържа конкретна финансова основа и изражение на финансовата корекция, което го прави неизпълним акт, поради това и незаконосъобразен. Касаторът намира, че абстрактното определяне на финансова корекция, последвано от акт за нейното конкретизиране, без същият да е връчен на бенефициера и да му е осигурено право на защита срещу констатациите в него, противоречи на материалния закон и нарушава правото на защита на бенефициера. Доколкото с Решение 69/27.05.2024 г. не е определена конкретна основа, върху която се прилага посочената процентна ставка на корекцията и не е осигурена възможност на Столична община да възрази в това отношение, то процедурата по администриране на нередност не е приключила, и това е пречка за изпълнението на акта, следователно позовавайки се на това предварително изпълнение, съдът постановява решение в противоречие със закона. Оспорва и извода на съда, че не са посочени конкретни пороци на оспореното решение за верификация, доколкото жалбоподателят твърди, че същото се основава на незаконосъобразен акт, а именно Решение 69/27.05.2024 г. за определяне на финансова корекция. Счита, че за да се провери правилно ли е извършено намалението на верифицираните разходи със сумата по финансовата корекция, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта, с който е определена финансовата корекция, което не е сторено от първоинстанционния съд. Поради това намира, че независимо, че решението за определяне на финансова корекция и уведомлението са предмет на други две съдебни производства, то неизпълнимостта на Решение 69/27.05.2024 г. и негодността за изпълнение на уведомление от 29.05.2024 г., обуславят незаконосъобразността на оспореното решение за верификация. А доколкото съдът констатира, че в Решение 69/27.05.2024 г. не е определена финансова корекция по основание и размер, и същевременно уведомлението не е предвидено в закона като част от фактическия състав за определяне на финансова корекция, то е следвало да формира извод, че не е налице законосъобразна финансова корекция, която подлежи на предварително изпълнение. По изложените съображения касаторът намира, че оспореното от него решение за верификация от 29.05.2024 г. е неправилно в т. 2, т. 3 и т. 4, като първата се отмени, а останалите две точки се изменят. По изложените съображения иска от съда да постанови решение, с което алтернативно, на първо място да отмени Решение 727/08.01.2025 г. на АССГ и реши спора по същество, като постанови, че на Столична община следва да бъде изплатена цялата поискана за възстановяване сума в размер на 4 205 870,44 лева; на второ място да обезсили първоинстанционното решение и прекрати делото, като го изпрати на компетентния съд, доколкото има две висящи дела, които се отнасят до Решение 69/27.05.2024 г. за определяне на финансова корекция и уведомление от 29.05.2024 г.; на трето място да обяви нищожността на Решение 727/08.01.2025 г. на АССГ поради нарушаване правото на защита и отказ за изясняване на делото от фактическа и правна страна; на четвърто място да обезсили решението като недопустимо, тъй като е налице произнасяне извън предмета на делото и нарушаване на забраната за отказ от правосъдие. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата по изложените подробни съображения и допълва доводите си, като сочи, че са постановени съдебни актове за спиране на предварителното изпълнение на решението за определяне на финансова корекция и на уведомлението от 29.05.2024 г. Ответникът по касационната жалба РУО на ОПОС, в молба от 07.04.2024 г., чрез процесуален представител гл. експерт В. Димитров, заявява съгласие за даване ход на делото по същество в отсъствие на представител на ответника, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави обосновано с конкретни доводи възражение за прекомерност на евентуално претендирано от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа следното: Столична община е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) от 04.04.2019 г. за финансиране изпълнението на проект BG16M1OP002-5.003-0001 Подобряване качеството на атмосферния въздух в Столична община чрез подмяна на отоплителни устройства на твърдо гориво с екологични алтернативи, по Оперативна програма Околна среда 2014-2020. Предоставяната безвъзмездна финансова помощ е в максимален размер до 44 307 919,73 лева при 100% финансиране. В т.2.2.2. от договора са разписани основните дейности по проекта, а в т.2.2.3. индикаторите за неговото изпълнение. В т.2.4. от АДБФП е посочено, че бенефициерът изпълнява Проекта съгласно одобреното проектно предложение, Насоките за кандидатстване по процедурата в частта Условия за изпълнение, и клаузите на договора. В т. 3.7. от АДБФП е предвидено, че общият размер на междинните и окончателното плащания се определят по реда на условията за изпълнение. Предвидено е проектът да се изпълнява на два етапа, като при приключването на първи етап, на Управляващия орган се представят конкретизираните в договора документи, одобрението на които е условие за извършване на междинно плащане по последното подадено искане за плащане в рамките на първия етап на Проекта. На този етап се преценява и необходимостта от изменение на АДБФП с цел привеждането му в съответствие с резултатите от изпълнението на първия етап на Проекта, за което се подписва допълнително споразумение. За изменение на АДБФП са подписани три допълнителни споразумения, като с ДС 2/16.06.2021 г. предоставяната безвъзмездна финансова помощ се определя в максимален размер от 44 303 839,69 лв. Променен е и общият срок за изпълнение на проекта от 59 месеца на 62 месеца. На 29.03.2024 г. Столична община депозира искане 19 за окончателно плащане, като сумата на поисканите за възстановяване разходи е в размер на 4 205 870,44 лв. Към искането са приложени технически и финансов отчет на проекта. На 27.05.2024 г. РУО на ОПОС издава Решение 69, с което на основание чл. 73, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, приключва сигнал за нередност 1513, вписан в Регистъра на сигналите за нередности по ОПОС 2014-2020, и за установено нарушение при изпълнението на проект BG16M1OP002-5.003-0001, състоящо се в неизпълнение на одобрен индикатор, свързан с постигане целите на Оперативна програма Околна среда 2014-2020, което представлява извършена от бенефициера Столична община нередност, определя финансова корекция в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по сключения АДБФП, приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ). На 29.05.2024 г. е издадено оспореното пред АССГ решение за резултата от приключилия процес на верификация по искане за окончателно плащане 19/29.03.2024 г., което е изпратено на бенефициера с придружително писмо от същата дата. В решението са посочени размерът на общия бюджет на проекта, който е равен на размера на предоставяната безвъзмездна финансова помощ, - сумата от 44 303 839,69 лв., размерът на общо изплатените средства по проекта до момента сумата от 32 522 501,66 лв., която включва две авансови плащания на обща стойност 4 430 383,96 лв.; размерът на общо верифицираните разходи до момента, който е равен на размера на сертифицираните разходи - сумата от 28 092 117,70 лв. Посочено е, че приложените разходооправдателни документи са на обща стойност 8 636 254,40 лв., равна на размера на БФП, която включва преки разходи в размер на 8 333 065,45 лв. и непреки разходи по формата по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ в размер на 303 188,95 лв., от които 165 828,00 лв. по искането за окончателно плащане (единна ставка в размер на 1,99%) и 137 360,95 лв. остатъчна стойност от 25% от допустимия размер на единна ставка 1,99% спрямо верифицираните с искания за междинни плащания преки разходи. С решението по т. 1 РУО на ОПОС верифицира преки разходи в размер на 8 333 065,45 лв., за които сочи, че подлежат на възстановяване по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, а размерът на верифицираните непреки разходи под формата на единна ставка по реда на чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ е в размер на 303 188,95 лв. В т. 2 от решението е посочено, че съгласно получено от бенефициера уведомление от 29.05.2024 г. относно намаляване на общо допустимите разходи по проекта със сума в размер на 1 836 418,60 лв., от които 1 800 586,92 лв. преки разходи и 35 831,68 лв. непреки разходи, в резултат на извършване на финансова корекция в размер на 5% върху общия размер на признатите за допустими за финансиране разходи за сметка на БФП, то тази сума се приспада от размера на верифицираните разходи по искането за окончателно плащане, посочени в т. 1 от решението, като приспадането е извършено съответно от сумите на преките и непреките разходи. В резултат на приспадането е посочено, че размерът на верифицираните разходи по искането за окончателно плащане е 6 799 835,80 лв., от които 6 532 478,53 лв. преки разходи и 267 357,27 лв. непреки разходи. С т. 3 от решението е извършено приспадане на изплатените авансови средства в общ размер от 4 430 383,96 лв. от размера на верифицираните средства след приспадането на стойността на определената финансова корекция от 5% или от сумата 6 799 835,80 лв. С т. 4 от решението, с оглед горното, органът одобрява сума за плащане по окончателното искане за плащане в размер на 2 369 451,84 лв. В решението е посочено, че всички позовавания на закона в него са съобразени с § 70 ЗИДЗУСЕСИФ (обн. ДВ бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). Със същото придружително писмо, на бенефициера е изпратено и уведомление от 29.05.2024 г., с което на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ е извършена финансова корекция, вследствие на която се намаляват верифицираните разходи по окончателно искане за плащане 19/29.03.2024 г. със сума в размер на 1 836 418,60 лв., от които 1 800 586,92 лв. преки разходи и 35 831,68 лв. непреки разходи, във връзка с Решение 69/27.05.2024 г. на РУО на ОПОС, с което на Столична община е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на поисканите за възстановяване разходи по сключения АДБФП, приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В уведомлението е посочено, че сумата от 1 836 418,60 лв. е формирана чрез прилагане на определения процентен показател върху сумата на верифицираните/сертифицирани и изплатени вече от УО на ОПОС разходи до момента по искания за междинни плащания, която възлиза на 28 092 117,70 лв. (от които преки разходи в размер на 27 678 673,06 лв. и непреки разходи в размер на 413 444,64 лв.) и върху сумата на верифицираните разходи по искането за окончателно плащане, която възлиза на 8 636 254,40 лв., равна на размера на БФП, която включва преки разходи в размер на 8 333 065,45 лв. и непреки разходи в размер на 303 188,95 лв. Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд приема, че приложим към разглеждания от него спор е Законът за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, в редакцията му преди изменението със ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г., предвид § 70 с.з. Формира извод, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, което не е и спорно между страните, в предвидената от закона форма, от формална страна съдържа фактически и правни основания за издаването му и ясно формирано волеизявление на органа. Приема, че като фактически обстоятелства от страна на органа са посочени подаденото от Столична община искане за окончателно плащане 19/29.03.2024 г. и съпътстващите го технически и финансов отчет, както и уведомление от 29.05.2024 г. по чл. 75 ЗУСЕФСУ, издадено с оглед определената с Решение 69/27.05.2024 г. от РУО на ОПОС финансова корекция. Противно на твърденията на жалбоподателя бенефициер, съдът приема, че оспореното решение съдържа като минимум фактически основания във връзка с отказа за верификация на посочените в решението суми, а правните основания са тези, на база на които е постановено решението. Приема, че съответствието на тези мотиви с материалния закон е въпрос по съществото на спора, а не за спазване на административнопроизводствените правила. Сочи, че във връзка с подаденото искане за окончателно плащане и с оглед регистрирания сигнал за нередност 1513 за нарушение, съставляващо неизпълнение на одобрен индикатор по проекта, свързан с постигане целите на ОПОС, и като квалифицира нарушението като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ вр. т. 6, предл. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.), с Решение 69/27.05.2024 г. органът приключва сигнала за нередност и след проведено производство по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, определя финансова корекция в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по АДБФП, приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Приема с оглед съдържанието на уведомление от 29.05.2024 г., със същото е извършена финансова корекция в размер на 5% върху верифицираните/сертифицирани и изплатени до момента разходи по исканията за междинно плащане, както и върху размера на верифицираните разходи по искането за окончателно плащане. Най-сетне, съдът приема, че е постановено и обжалваното пред него решение, с което по т. 2 е намален размерът на общо допустимите разходи по проекта със сумата от 1 836 418,60 лв., включваща преки и непреки разходи в горепосочените размери, които съответстват на посоченото в уведомление от 29.05.2024 г. Съдът отхвърля като неоснователни и възраженията за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, доколкото жалбоподателят твърди, че едва с уведомлението от 29.05.2024 г. узнава за конкретната основа, върху която е определена финансовата корекция и конкретната сума на неверифицираните разходи, без да му е предоставена възможност за възражение по този размер, с довода, че в производството по верификация не е предвидена възможност за представяне на възражение по основателността и размера на наложената с решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ финансова корекция. Относно материалната законосъобразност на решението, първоинстанционният съд приема, че същото съдържа волеизявление на РУО на ОПОС за верификация на разходи по окончателно искане за плащане, с което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ е определен общ размер на верифицираните разходи по искането (8 636 254,40 лв. от БФП) и от верифицираните средства (в размер на 6 799 835,80 лв.) е приспадната стойността на вече изплатените авансови средства по проекта в размер на 4 430 383,96 лв. (по т. 3 от решението). Доколкото верифицираната сума съответства на заявената от бенефициера и е подкрепена с представените от него разходооправдателни документи, то съдът приема, че актът в частта му по т. 1 и т. 3 е позитивен за бенефициера, и поради това не е оспорен от него в тези части. Съдът приема, че в решението е обективирано и други волеизявления на РУО на ОПОС за намаление на верифицираните разходи в резултат на извършената финансова корекция с уведомление по чл. 75 ЗУСЕФСУ, а именно изявлението по т. 2 от оспореното решение. Сочи, че извършването на финансова корекция става по предвидения в чл. 75 ЗУСЕФСУ ред, като актовете по чл. 73, ал. 1 с.з. имат предварително изпълнение, допуснато по силата на закона. С оглед на това с т. 4 от решението органът одобрява сума за плащане по окончателното искане в размер на 2 369 451,84 лв. Съдът приема, че по волеизявлението по т.2, обективирано в уведомление от 29.05.2024 г., реално допустимите верифицирани средства по ЕСИФ са намалени със сумата по финансовата корекция, определена с Решение 67/27.05.2024 г. Тъй като по този начин се засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициера, поради правото му да му бъдат възстановени извършените при изпълнението на проекта разходи, които са верифицирани с позитивен акт, то несъмнено уведомлението от 29.05.2024 г. е административен акт, който подлежи на обжалване съобразно чл. 120 от Конституцията на Република България. Това мотивира съда да приеме, че в оспорения пред него акт няма несъответствие между фактическите и правните основания, а същият съдържа две групи волеизявления позитивни такива за бенефициера, с които се верифицира заявената от него в искане за плащане сума за възстановяване и волеизявление за намаляването на тази сума чрез извършване на финансова корекция въз основа на издаден административен акт уведомление по чл. 75 ЗУСЕФСУ. В тази връзка съдът сочи, че в частта по т. 2 и т. 4, оспореното решение от 29.05.2024 г. се позовава на уведомление по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ от същата дата, към което изрично препраща. Решение 69/27.05.2024 г., с което е определена финансовата корекция, подлежи на предварително изпълнение, като финансовата корекция се извършва по предвидения в чл. 75 ЗУСЕФСУ ред върху допустимите средства от ЕСИФ по проекта, верифицирани в процедура по чл. 60 и сл. с.з., така както е обективирано в уведомлението от 29.05.2024 г. Съдът сочи, че защитата срещу акта в частта за изпълнението на финансовата корекция, следва да се осъществи чрез контрол за законосъобразността му, който включва проверка за размера на допустимите средства, върху които се извършва корекцията; проверка на финансовата корекция, определена с акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ; проверка на обстоятелствата дали финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнати от нарушението разходи; проверка на етапа на извършване на корекцията с оглед различните нормативно регламентирани способи за това. Доколкото решението за определяне на финансова корекция подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, то съдът приема, че всички възражения на жалбоподателя срещу извода на органа за осъществен състав на нередност, размера на определената за нея финансова корекция и въобще законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, не са предмет на производството пред него, а следва да бъдат разгледани в образуваното по оспорване на това решение друго дело. По аналогични причини съдът не разглежда и възраженията на бенефициера срещу уведомлението от 29.05.2024 г. Съдът заключава, че на проверка по отношение оспорените т. 2 и т. 4 от решение за верификация от 29.05.2024 г. подлежат единствено обстоятелствата налице ли е издадено решение за определяне на финансова корекция и правилно ли е, с оглед определения с него процент на извършената финансова корекция, намаляването на общо допустимите разходи по проекта, съгласно посоченото в уведомление от 29.05.2024 г. Съгласно последното, определената с Решение 69/27.05.2024 г. финансова корекция в размер на 5% се извършва върху общия размер на признатите за допустими за финансиране по програмата разходи, които представляват средства от ЕСИФ, като се приспада от размера на верифицираните разходи по искането за окончателно плащане. В тази връзка и доколкото не е спорно между страните, че размерът на верифицираните преки разходи по искането за окончателно плащане 19/29.03.2024 г. е 8 333 065,45 лв. и на непреките в размер на 303 188,95 лв., същите са в съответствие с посочените в уведомление от 29.05.2024 г., не са спорни и сумите на изплатените до момента верифицирани и сертифицирани разходи (както преки, така и непреки), то общият размер на сумата, с която са намалени верифицираните по окончателното искане за плащане разходи, съответства на посоченото в уведомление от 29.05.2024 г. и е правилна. С оглед горното, съдът приема, че правилно е определена и одобрената окончателна сума за плащане по искане 19/29.03.2024 г., представляваща разлика между верифицираните средства по окончателно искане за плащане (в размер на 6 799 835,80 лв.) и вече изплатените авансови средства по проекта (в размер на 4 430 383,96 лв., съгласно т. 3 от решение) или сума в размер на 2 369 451,84 лв. В допълнение съдът сочи, че оспореното пред него решение за верификация от 29.05.2024 г. не е нищожен административен акт, доколкото се основава на Решение 69/27.05.2024 г. на РУО на ОПОС за определяне на финансовата корекция, без оглед наличието на висящо съдебно производство по оспорването му, доколкото изрично е предвидено предварително изпълнение на актовете по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. По изложените съображения съдът формира краен извод за законосъобразност на оспореното пред него решение за верификация от 29.05.2024 г. по искане за окончателно плащане 19/29.03.2024 г., в частта му по т. 2 и т. 4, поради което отхвърля жалбата на Столична община и осъжда същата за разноски. Решението е валидно, но недопустимо. Допустимостта на съдебното производство по АПК е обусловена от наличието на положителните и отсъствието на отрицателните предпоставки за възникване и упражняване на правото на оспорване. Една от положителните предпоставки за възникване на потестативното право да се сезира съда по реда на чл. 145 и сл. АПК е наличието на годен предмет на съдебен контрол. Съгласно чл. 159, т. 1 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. За да бъде разгледана претенцията на жалбоподателя по отношение законосъобразността на даден акт, същата трябва да е допустима, т.е. следва да е насочена към акт от категорията на чл. 145, ал. 2 АПК индивидуален административен акт или отказ да се издаде такъв или решение на по-горестоящия административен орган, с което първоначалният административен акт е изменен или отменен и въпросът е решен по същество, или да съставлява решение по искане за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. В настоящия случай, със сезиращата съда жалба Столична община очертава следния предмет на оспорване: на първо място, това е решение за верификация от 29.05.2024 г. на РУО на ОПОС по искане на Столична община за окончателно плащане 19/29.03.2024 г. на сумата от 4 205 870,44 лв. по горепосочения АДБФП, а на следващо място - уведомлението от 29.05.2024 г. във връзка с Решение 69/27.05.2024 г. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи по сключения АДБФП. С Разпореждане 11514/10.07.2024 г. първоинстанционният съд указва на жалбоподателя да уточни изрично конкретно обжалвания индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В молба от 19.07.2024 г. жалбоподателят уточнява, че обжалва: 1) решение от 29.05.2024 г. на РУО на ОПОС за резултата от приключилия процес на верификация по искане за окончателно плащане 19/29.03.2024 г., в частта му по т. 2 и т. 4 - в частта на определената финансова корекция и по отношение на размера на отказаната за верификация и изплащане сума, съответстваща по размер на наложената финансова корекция; 2) уведомление от 29.05.2024 г. на РУО на ОПОС за извършена финансова корекция относно искане за плащане 19/29.05.2024 г. в неговата цялост; 3) Решение 69/27.05.2024 г. на РУО на ОПОС (за определяне на финансова корекция). С Разпореждане 18924/04.10.2024 г. и след извършена служебна проверка, при която е установено, че срещу Решение 69/27.05.2024 г. на РУО на ОПОС от страна на Столична община е подадена самостоятелна жалба, по която е образувано адм. дело 5996/2024 г. по описа на Административен съд София-град, съдът приема, че жалбата на Столична община в частта й по отношение второто по ред оспорено уведомление от 29.05.2024 г. за извършване на финансова корекция, следва да се отдели в самостоятелно съдебно производство, а образуваното следва да продължи по жалбата, в частта й срещу решението за верификация от 29.05.2024 г. на РУО на ОПОС по искане за окончателно плащане 19/29.05.2024 г., в оспорените му части (т.2 и т.4), поради което отделя производството по жалбата в частта й, насочена срещу уведомление от 29.05.2024 г., в самостоятелно такова. Решението за верификацияна РУО на ОПОС, в частта му по т. 2 и т. 4, въведени като предмет на оспорване по адм. дело 6506/2024 г., не обективират нито произнасяне на по-горестоящ орган, нито такова по искане за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, поради което и доколкото решението е насочено към единединствен адресат, което изключва възможността актът да е общ или подзаконов, следва да бъде извършена преценка дали в оспорените части може да се окачестви като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Тази преценка не може да бъде извършена без да бъдат взети предвид и останалите части от решението по т. 1 и т. 3, които ведно с тези предмет на съдебен контрол, отразяват цялостното отношение, което е взето от органа към представения му пакет с отчетни документи по конкретното искане за плащане. В частта по т. 2 от решението е посочено, че Съгласно Уведомление от 29.05.2024 г. относно настоящото искане за плащане, бенефициентът е уведомен за намаляване на общо допустимите разходи по проекта със сума в размер на 1 836 418,60 лв. (1 800 586,92 лв. преки разходи и 35 831,68 лв. непреки разходи). С оглед на това органът сочи, че верифицираната сума по искането за окончателно плащане, посочена в т. 1 от решението (в размер на 8 636 254,40 лв., която не се оспорва от бенефициера, доколкото съвпада напълно с предявените от него за верификация разходи и за които органът посочва, че са извършени в съответствие със закона и подлежат на възстановяване, и включва 8 333 065,45 лв. преки разходи по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ и 303 188,95 лв. непреки разходи по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, т.е. актът по т.1 е положителен за бенефициера) се намалява с размера на наложената от УО на ОПОС финансова корекция в размер на 5% върху общия размер на признатите за допустими за финансиране разходи за сметка на БФП и се приспада от размера на верифицираните разходи по искането за плащане. В тази част на решението са отразени и съответните калкулации, като сумата на намалението вследствие финансовата корекция, е съразмерно приспадната от преките и непреките разходи. В резултат на тези изчисления е посочено, че размерът на верифицираните разходи по искане за окончателно плащане е 6 799 835,80 лв. от БФП, от които 6 532 478,53 лв. преки разходи и 267 357,27 лв. непреки разходи. Така изразената словесно воля не предполага наличието на годен за съдебен контрол индивидуален административен акт. Волеизявлението има само уведомителен характер, тъй като съдържа информация, че поради издаден друг акт, в който са посочени съответните съображения на органа за намаляване размера на общо допустимите разходи по проекта с цитираната вече сума чрез извършването на финансова корекция в размер на 5% върху общия размер на признатите за допустими разходи за сметка на БФП, то тази сума се приспада от размера на верифицираните по окончателното искане за плащане разходи, респективно няма да бъде възстановена на бенефициера. Този друг акт е уведомлението от 29.05.2024 г. за извършена финансова корекция с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В него е посочено, че е извършена финансова корекция, определена с Решение 69/27.05.2024 г. на РУО на ОПОС в размер на 5% върху стойността на поисканите за възстановяване разходи по сключения АДБФП, приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ, както и че същата се приспада от размера на верифицираните разходи по искане за окончателно плащане. Отразените в уведомлението калкулации разкриват върху какъв размер на верифицираните и сертифицирани до момента разходи се извършва финансовата корекция, като резултатът напълно съответства на посочената в т. 2 от оспореното пред АССГ решение от 29.05.2024 г. сума. Безспорно е, че волеизявлението за извършване на финансова корекция по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като се издава от административен орган, засяга неблагоприятно правата и законните интереси на адресата си бенефициера, към който е насочено и който според етапа на производството по верификация, в рамките на което е извършено, или няма да получи заявената БФП или ще трябва да възстанови вече получената такава. Поради това само по себе си волеизявлението за извършване на финансова корекция подлежи на самостоятелно обжалване, което е сторено с подадената от Столична община жалба. Но това уведомление не е предмет на проведеното пред АССГ производство, постановеното в което решение е предмет на проверка в настоящото касационно производство. В частта по т. 2, оспореното пред АССГ решение само уведомява бенефициера за резултата от извършването на финансовата корекция за целите на приключване процеса на верификация по искането за окончателно плащане 19/29.03.2024 г. Обективираните в същата точка калкулации са вследствие от положителното за бенефициера произнасяне на органа по т. 1 от решението, в която е потвърдена допустимостта на всички предявени за възстановяване от бенефициера в конкретното искане разходи и извършената с уведомление от 29.05.2024 г. финансова корекция, определена с Решение 69/27.05.2024 г. на РУО на ОПОС. В действителност, сам по себе си резултатът от тези калкулации и не се оспорва от бенефициера. Уведомителният характер на изявлението на органа в частта по т. 2 от решението за верификация от 29.05.2024 г. определя, че с него не се засягат права и законни интереси на бенефициера, а това изключва възможността за предоставяне на закрила по реда на АПК. Съдебният контрол върху актове с уведомителен характер е недопустим. Ето защо, решението на съда в частта, с която е отхвърлена жалбата против акта на РУО на ОПОС по отношение на т. 2, е постановено при липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК касационната инстанция следва да го обезсили и да прекрати производството в тази част. Всички изложени от касатора доводи за незаконосъобразност на Решение 69/27.05.2024 г. на РУО на ОПОС, с което е определена по основание и размер финансовата корекция, включително за допуснати нарушения при провеждане на процедурата по администриране на нередност, както и законосъобразността на извършването на финансовата корекция по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, обусловено от придадената от закона на решението за определяне на финансова корекция предварителна изпълнителна сила, както и въпросите за спиране на предварителното изпълнение на някой от двата акта или на всички тях, са ирелевантни в случая те подлежат на обсъждане в съдебното производство, което има за предмет съответния акт. В частта по т. 4 решението за верификация от 29.05.2024 г. също не разкрива белезите на индивидуален административен акт. Този пункт от изявлението на органа има следното съдържание: Одобрената сума за плащане по окончателното искане за плащане е в размер на 2 369 451,84 лв. и също е с уведомителен характер. Размерът на одобрената за плащане сума по искането за плащане е математически резултат разликата между размера на верифицираните разходи по искането за плащане (по т. 1 от решението), намалени със сумата по извършената финансова корекция (по т. 2 от решението съгласно уведомление от 29.05.2024 г.) и размера на авансово изплатените средства (по т. 3 от решението), който размер също не се оспорва от бенефициера. При успешно оспорване на решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция естествено ще промени този математически резултат, което само доказва уведомителния характер на това изявление. Освен че са преклудирани към настоящия момент, доколкото първоначалната жалба на Столична община не е насочена към т. 3 от решението за верификация от 29.05.2024 г., в която е извършено приспадане на авансово изплатените по АДБФП средства, доводите на касатора, че същите е следвало да бъдат приспаднати от общия размер на верифицираните средства по искането за плащане, а не от този размер, намален със сумата по финансовата корекция, не могат да бъдат принципно приети. Това е така, тъй като касаторът черпи своите основания от твърдението за незаконосъобразност на определената с Решение 69/27.05.2024 г. финансова корекция, респективно в липсата на основание за нейното извършване по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ с уведомление от 29.05.2024 г., а оттам и за намаление на общия размер на допустимите разходи по договора със стойността на финансовата корекция. Няма законово основание да се приеме, че първо се приспадат авансовите плащания, а едва след това определената корекция. Както вече се посочи, предмет на контрол в първоинстанционното производство не е нито решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция, нито уведомлението за нейното извършване с правно основание чл. 75, ал. 1 с.з., а такъв на настоящото касационно производство е постановеното от АССГ решение по очертания с жалбата на Столична община предмет на оспорване решението за верификация само в частта му по т. 2 и 4. Поради липсата на годен предмет на съдебен контрол, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Столична община против акта на РУО на ОПОС по отношение на т. 4, решението на първоинстанционния съд също е постановено при липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, поради което и подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Съгласно чл. 221, ал. 3 АПК, когато решението е недопустимо, включително и в хипотеза като настоящата при липса на годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първа инстанция (чл. 159, т. 1 АПК), Върховният административен съд го обезсилва, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Приложена за случая, тази разпоредба налага обезсилване на оспореното съдебно решение и прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 1 АПК. С оглед изхода на спора, разноските следва да останат в тежест за всяка от страните така, както са ги направили. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,