Решение № 6834 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4443/2021 г.

Решение № 6834 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4443/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично консултативен център Свети Пантелеймон" ООД- гр. Плевен, представлявано от д-р Е. Г. и д-р Й. Г., против Решение № 131 от 05.03.2021 г. по адм. дело № 914/2020 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на санкции № РД 08-1128/06.10.2020 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Плевен, с която са наложени финансови неустойки по двадесет пункта в общ размер на 2 000 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения за допуснати съществени процесуални нарушения предвид недаването на срок от съда на жалбоподателя за депозиране на писмени бележки. Посочва се, че е сгрешено изцяло правното основание за издаване на заповедта, което би следвало да е по чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, а не по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, като по аналогичен начин стои въпросът и с посоченото основание на чл. 422, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и § 10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г. Оспорват се констатациите на органа, потвърдени и от съда, че е налице липса на консултация със специалист, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2020 -2022 г. Искането е решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповедта за налагане на санкции да бъде отменена като нищожна, незаконосъобразна и издадена в противоречие на административнопроизводствените правила. Ответникът – директорът на РЗОК- Плевен, представляван в съдебно заседание от юриск. В., оспорва касационната жалба изцяло и излага подробни доводи в подкрепа правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване от страна на "Диагностично консултативен център Свети Пантелеймон" ООД пред Административен съд- Плевен е Заповед за налагане на санкции № РД-08-1128/06.10.2020 г. на директора на РЗОК – Плевен, с която са наложени финансови неустойки по двадесет пункта в общ размер на 2 000 лева. Санкциите са наложени за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО /Закона за здравното осигуряване/, вр. с чл. 30, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 155, ал. 1, т. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. Първоинстанционният съд е счел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Приел е от фактическа страна, че при извършена проверка на жалбоподателя е установено, че по 1 бр. амбулаторен лист с назначено високоспециализирано медико-диагностично изследване /ВСМДИ/ с код 10. 64 не са отразени всички медицински данни, отнасящи се до състоянието на пациента и обективизиращи необходимостта от назначаване на ВСМДИ с код 10. 64, както следва: в частта анамнеза - липсват данни за фебрилитет/субфебрилитет, суха кашлица, инфекция на ГДП, болки по мускулите, задух, умора и липсва епидемиологична анамнеза; в частта обективно състояние – липсват данни за стойност на телесна температура, състояние на фарингса и белите дробове; в частта изследвания – липсват данни за назначена рентгенография на белите дробове, а по останалите 19 бр. амбулаторни листи с назначени ВСМДИ с код 10. 64, в които са отразени анамнестични данни за фебрилитет/субфебрилитет, болки в гърлото, суха кашлица, инфекция на ГДП, болки по мускулите, задух, умора, отпадналост, не са отразени всички медицински данни, отнасящи се до състоянието на пациента и обективизиращи необходимостта от назначаване на ВСМДИ с код 10. 64, както следва: в частта анамнеза - липсва епидемиологична анамнеза; в частта обективно състояние – липсват данни за стойност на телесна температура, състояние на фарингса и белите дробове; в частта изследвания – липсват данни за назначена рентгенография на белите дробове. Срещу протокола, в който са отразени констатациите е подадено възражение и е сформирана арбитражна комисия. С оглед равенство в гласовете не се е стигнало до решение и протоколът на арбитражната комисия е изпратен на директора на РЗОК. Издадена е процесната заповед за налагане на санкции № РД-08-1128/06.10.2020 г. на директора на РЗОК-Плевен, която съдът е приел за законосъобразна. Решението е правилно. Първоинстанционният административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда аргументирано и точно, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението са изложени мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. По отношение направеното възражение в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в пропуск на съда да предостави срок за писмени бележки на жалбоподателя, съдът отбелязва, че същото е неоснователно. Разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложима на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, сочи, че при фактическа или правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Съгласно приетото в разяснителната част по т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което не е загубило своята актуалност, писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Следователно, посоченото от касатора нарушение не лишава страната от участие в устните състезания, доколкото дадената от съда възможност за представяне на писмени защити нито представлява част от съдебните прения, нито ги замества. Освен това, в разпоредбата е употребен модалният глагол "може", което не сочи на задължителност в определянето на срок за представяне на писмена защита и би могло да бъде тълкувано като нарушение, но не от категорията на съществените. Ето защо, настоящият състав приема, че това нарушение не е довело до лишаване на страната от участие в делото, вкл. във фазата на устните състезания, защото страната е била редовно призована и нейна е била преценката дали да участва или не в откритото съдебно заседание, а най- малкото тя е могла да депозира с молбата от 17.02.2021 г. и своята писмена защита. Съдът се солидаризира с изводите на административния съд, че е неправилно посочена в акта нормата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, респ. на чл. 422, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 г., но доколкото предвиденият в ЗЗО и НРД ред е спазен, то непосочването на правилното правно основание не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като и съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от ЗЗД, приложима в случая, при липсата на решение поради равен брой гласове, директорът на РЗОК издава мотивирана заповед за налагане на санкция. Фактите и обстоятелствата, относими към всеки отделен случай, посочен в заповедта, са установени при извършената проверка от длъжностните лица от РЗОК - Плевен. Съгласно чл. 29 от Наредба № 21/18.07.2005 г., при възникване на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение, както и при случаи на биотероризъм, министърът на здравеопазването със заповед може да разпореди задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в приложение № 1 и конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация. Въз основа на тази разпоредба от наредбата, министърът на здравеопазването е издал множество заповеди във връзка със заболяването COVID-19. През процесния период – юни 2020 г. е действала Заповед № РД-01-284 от 29.05.2020 г. за въвеждане на задължителна регистрация, съобщаване и отчет на COVID-19 по реда на Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, изменена със Заповед № РД-01-301 от 03.06.2020 г. Последната, и по-точно Приложение № 1 към т. 2 от същата е посочена в протокола за проверката и в заповедта за налагане на санкции. Макар и отменена впоследствие, със Заповед № РД-01-473/14.08.2020 г., към момента на извършената проверка и отчетния период тя е била действаща и в този смисъл е неоснователно касаторовото възражение, че заповедта е нищожна на това основание. Освен това, по делото няма данни, че тази заповед е влязла в законна сила. Ето защо, правилен е изводът на съда, че заповедта е мотивирана, съгл. разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и са спазени административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е прав в крайния си извод, че заповедта, с която на лечебното заведение е наложена санкция- финансова неустойка, в общ размер на 2 000 лева /20 х 100 лева/, за неправилно назначаване на високоспециализирани медико-диагностични изследване с код 10. 64 за доказване на COVID-19 с ПСР в 20 случая, за които липсват данни в анамнеза, статус и конвенционални изследвания, което представлява липса на консултация със специалист, каквото е задължителна при необходимост от назначаване на ВСМДИ с код 10. 64 /ПСР изследване за установяване на Ковид – 19/е законосъобразна. Това е така предвид разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, в която се регламентира съдържанието на НРД – по т. 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 и по т. 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2. В чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД 2020-2022, изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД и да предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 3 от НРД МД 2020-2022 г., лечебното заведение за СИМП изисква консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същото или друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК в следните случаи при необходимост от извършване на МДИ и/или ВСМДИ с "Медицинско направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4. В случай на назначаване на ВСМДИ, разпоредбата предвижда задължително или консултация със специалист, или провеждане на съвместно лечение със специалист, т. е. във всички обективирани в акта случаи не е налице доказателство за предприети такива действия преди да бъде проведено ВСМДИ за установяване на COVID-19. Следва да се подчертае, че нарушените от лечебното заведение нормативни разпоредби са императивни и не представляват маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4. 2 от ДР на НРД МД 2020-2022 г., нито се касае за явна фактическа грешка. Лечебното заведение, като изпълнител по индивидуален договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, е допуснало посочените нарушения. Налице са фактическите и правни предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции, определени по вид и размер в НРД МД 2020-2022 г., като е спазена и целта на закона. Правилно е установен и размерът на наложената финансова неустойка, съобразен с определения от 50 до 150 лева диапазон в чл. 414, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 г. и съответстващ на вида, тежестта и броя на констатираните нарушения. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд приема, че са обосновани изводите на първоинстанционния съд, който е постановил правилно решение. При неустановени основания за касационната му отмяна, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и отправеното искане, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,