Решение № 139 от 20.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 580/2019 г.

ВКСI наказателно отделение20.06.2019 г.докладчик т Николай Дърмонски

Диспозитив

ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила присъда от 21.02.2013 г. по НОХД № 8600/2012 г. на Районен съд-София и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Районна прокуратура-София. Спрямо Й. Б. С., ЕГН [ЕГН], от София, в момента в затвора в София, ПОСТАНОВЯВА мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" в затвора-София.

Мотиви

Решение № 139 от 20.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 580/2019 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от осъдения Й. Б. С. от София, в момента в затвора София, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда от 21.02.2013 г. по НОХД № 8600/2012 г. на Софийския районен съд поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството от стадия на досъдебното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Изложените в искането на осъдения оплаквания, допълнени от защитника адв. Н. В. от САК и с основанието по чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК, се поддържат в производството по възобновяване лично и от процесуалния му представител адв. Сл. С. от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 21.02.2013 г., постановена по НОХД № 8600/2012 г. на Районен съд-София отговорността на подсъдимия Й. Б. С. от София е ангажирана за извършено на 19.07.2010 г. в София престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НПК, като присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 09.03.2013 г. В бланковото искане за възобновяване от осъдения С. се навежда оплакването за ограничаване на правото му на лично участие по делото както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство пред Софийския районен съд, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Макар и на същото основание, искането е допълнено от защитникът му адв. В. и с доводи за наличие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: В искането си осъденият С. е навел като основание за касационен контрол на всички постановени спрямо него и влезли в сила съдебни актове по общо пет НОХ дела заради задочното му осъждане, с което било нарушено правото му на лично участие по тях, за което той не е бил уведомен както на досъдебното производство, така и при съдебното им разглеждане, без да е щателно издирван. Това основание е в компетентността на ВКС съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 2 от НПК. ВКС намира, че искането на осъдения следва да бъде уважено заради задочното му осъждане и осъдителната присъда по конкретното наказателно дело следва да бъде отменена, като бъде възобновено наказателното производство от стадия на досъдебното производство. Осъденият Й. С. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство № 1122/2011 г. по описа на 05 РУП-СДВР. В хода на същото той не е бил открит на посочения от него при съставяне на АУАН адрес в София, включително и на всички други известни адреси и след като е бил обявен за местно и национално издирване. С постановление от 03.05.2011 г. същият е бил привлечен като обвиняем, предявено му неприсъствено чрез служебния му защитник адв. Д. Н. от САК на 06.04.2012 г. на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 от НК, след като се е установило, че е напуснал пределите на страната на 24.03.2011 г. през ГКПП-Кулата. По внесения на 09.05.2012 г. обвинителен акт е било образувано НОХД № 8600/2012 г. по описа на Районен съд-София, по което е било постановено щателното му издирване, присъединено към бюлетин № 117/28.04.2011 г., но не е бил установен нито за призоваване, нито за изпълнение на влязлата спрямо него присъда по НОХД № 142/2011 г. на Окръжен съд-Хасково. На 21.02.2013 г. е бил даден ход на делото в негово отсъствие на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НПК и е била постановена осъдителната присъда, атакувана с настоящето искане за възобновяване от осъдения. То е подадено лично от него на 07.05.2019 г., след като е бил задържан на 10.11.2018 г. в Република Франция по издадената на 29.03.2013 г. от Софийската районна прокуратура ЕЗА и на 10.01.2019 г. е бил предаден на българските власти и приведен в затвора в София за изпълнение на влезлите спрямо него осъдителни присъди по няколко НОХ дела. С постановление от 22.02.2019 г. по пр. пр. № П-2180/2012 г. на СРП е било приспаднато времето на задържането му в Р Франция и предварителния му арест по посочените дела. При тези обстоятелства ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, изр. 1-во от НПК за отмяна на влязлата в сила присъда по НОХД № 8600/2012 г. на СРС и връщане на делото за новото му разглеждане от стадия на досъдебното производство, тъй като осъденият не е знаел за повдигнатото му обвинение и не се е защитавал лично по него. Няма присъствено привличане на същия като обвиняем и не е налице хипотезата на изр. 2-ро на чл. 423 от НПК, като основание да се откаже възобновяване на делото заради укриването му в и извън страната. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК ВКС се занима с мярката за неотклонение на осъдения С., която следва да бъде "задържане под стража" с оглед данните за личността му, многократните му осъждания за тежки умишлени престъпления, дълговременния му престой в друга държава от ЕС и опасността да се укрие или извърши други престъпления. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 423, ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд – първо наказателно отделение