Решение № 9261 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х., представен от адв. Рангелов, срещу решение 3308/04.04.2025г. на Административен съд Хасково по административно дело 474/2025 г. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Според него съдът неправилно е отрекъл осъществяването на предпоставките за предоставяне на международна закрила. Касаторът предлага преценка на доказателствените средства, за да наведе фактически доводи за различна от възприетата от съда обстановка в държавата му по произход. Твърди пропуск на съда да цени като информационен източник бежанската му история за доказване на твърдението му на състояние на война в страната по произход и опасенията му да бъде мобилизиран без да желае да участва във военни действия. Настоява, че е приложима забраната за non refoulment. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на решението на председателя на ДАБ към МС. Ответникът касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. Х. срещу решение 1178/03.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от Х. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени. По установяванията на инстанцията по същество А. Х. е регистриран като сирийски гражданин, роден в Сирия, обл. Дейр Ал Зор, [заличен текст] по етнос, [заличен текст], женен с едно дете, без образование, работел като автотехник. При проведеното с него интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 1 ЗУБ в страната по произход. Кандидатът за закрила не бил арестуван и осъждан в Сирия, нямал проблеми заради религията си или етническата принадлежност; не е отбивал военна служба и не е получавал призовка, но не искал да ходи в казарма. Бил търсен от кюрдите да воюва. Не искал да се върне в Сирия, а да остане в България заради сигурността и да вземе семейството си. Съдът е обсъдил промяната в обстановката в Сирия, след като я е напуснал жалбоподателя. Приел е, че не съществуват причини за опасения от преследване по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По мотивите на съдебния акт жалбоподателят не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Обсъдени са справки, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ, включително справка от 03.02.2025 г., според която конфликтите в Сирия не са повсеместни и слабата им интензивност не предполага наличие на сериозна заплаха от тежки посегателства. Съдът е приел, че данните от интервюто сочат на опасения на кандидата за закрила да бъде взет на военна служба, но той самият е отрекъл да е призоваван да служи в редовната армия, а привличането му от кюрдската армия изглеждало недостоверно, тъй като бил търсен от тази организация през 2022 г., след което е продължил да работи. Липсвали данни в момента да се извършва военна мобилизация. Чужденецът напуснал страната по икономически причини. Наличието на въоръжен конфликт в страната по произход не обуславяло във всички случаи предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Неоснователни са всички касационни оплаквания. Първостепенният съд е дефинирал материалните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). В молбата на Х. за предоставяне на международна закрила не се съдържа твърдение той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Неотносимо към тази форма на международна закрила е състоянието на въоръжен конфликт в страната по произхода. Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за осъществяване на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, като изводите му съответстват на разясненията от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН. По бежанската му история Х. е икономически мигрант и лице избягващо военна служба, което не е само по себе си източник на основателен страх от преследване и субсидиарната закрила е неприложима. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на Х. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. . Заради забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Фактическите твърдения и доводи на касатора не се проверяват със средствата на инстанционния контрол, освен ако възсъздават такива от първоинстанционното производство и то като противовес на фактически изводи на съда, формирани в нарушение на процесуалните, логическите или опитните правила, само когато има въведени такива касационни основания. Тогава касационният съд може да поправи порочната познавателна дейност на първостепенния съд и да приеме различни от установените от този съд факти. Следва да се има предвид, че съдът дължи в правораздавателната си дейност привръзка на правни последици с фактите, приети за установени с информационни източници. Съдът не е извратил доказателствата, а е извлякъл от доказателствените средства информацията от значение за решаване на отнесения пред него спор. Без да са допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Не съществуват и основания за констатации за различна обстановка в страната по произход на кандидата за закрила и от събраните в хода на съдебното дирене в касационната инстанция писмени доказателства. Кандидатът за закрила не е посочил в молбата за закрила и в интервюто обстоятелства, определящи го като субект на заплахата по чл. 4, ал. 3 ЗУБ при завръщане в държавата по произход. В извънсъдебната фаза на производството е изключено прилагането на забраната за non refoulment. Липсва порок на административния акт, който съдът да е пропуснал да възприеме. Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на А. Х. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение