Решение № 15029 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2018 г.

Решение № 15029 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Е. А. против решение № 1089 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3220/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район "Централен" - Община Пловдив, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Е. А. против заповед от 10.10.2017 г. на кмета на район "Централен" – Община Пловдив, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя терен частна общинска собственост, представляващ поземлен имот, разположен в УПИ І – "комплексно жилищно застрояване" в кв. 459 по плана на Първа градска част, върху който е поставен преместваем обект за местодомуване на леко МПС под № 5, съгласно одобрена схема от месец януари 2010 г. на главния архитект на район "Централен" – Община Пловдив, който се държи без правно основание от Е. А. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, обуславящи нейната незаконосъобразност, поради което прави извод за неоснователността на оспорването. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискването на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Административният акт е издаден и в предвидената от закона писмена форма като същият съдържа правни и фактически основания за издаването му. В заповедта изрично е посочено, че изземването се извършва поради факта, че имотът е частна общинска собственост и се държи без правно основание. Ето защо доводите в касационната жалба, че актът е издаден в нарушение на предписаната от закона форма, са неоснователни. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изготвен е констативен протокол, в който е установено, че имотът – частна общинска собственост се държи без правно основание от жалбоподателя. На последния е издадено разрешение, но същото е с изтекъл срок на действие. От жалбоподателя е подадено възражение, което е обсъдено от административния орган и е счетено за неоснователно. Следователно при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен и безпорен начин е установено, че на Е. А. е дадено разрешение за ползване на терен частна общинска собственост чрез поставяне на преместваемо съоръжение за местодомуване на леко МПС, като срокът на разрешението изтича на 17.09.2014 г. Съгласно правилото на чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В случая е установено, че имотът се държи без основание, поради което изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта е правилен. Цитираната норма регламентира различни хипотези и наличието, на която и да е от тях е основание за изземване на имота. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Правилно съдът приема, че без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателя продължава да заплаща определената в разрешението месечна такса и след изтичането на същото, тъй като в нормативните разпоредби не е предвидена правна възможност за продължаване на действието на разрешителното на това основание. В случая не е налице договор между страните, а административен акт, поради което продължаването на действието на същия на основанията, предвидени в ЗЗД е недопустимо. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Е. А. да заплати на Община Пловдив сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,