Решение № 14651 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15225/2012 г.

Решение № 14651 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15225/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България /ДАБ/ против решение № 6249 от 21.11.2012 г. по адм. дело № 7628/2012 г. на Административен съд София - град, в частта, с която е отменено решение 550/25.07.2012 г. на Председателя на ДАБ, относно постановеното отхвърляне на молбата на Аднан Мохамед Саляме Сарсур за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част му е върнато за ново произнасяне. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено. Ответникът Аднан Мохамед Саляме Сарсур - без гражданство, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отменил по жалба на Аднан Мохамед Саляме Сарсур решение № 550/25.07.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта му с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалваното решение, съдът се е позовал на решение на Съда на ЕО от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Възприето е, че в страната на произход на чужденеца е налице въоръжен конфликт. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 9 ЗУБ разписва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. На фона на така очертаната правна регламентация, съдът намира, че по отношение на Аднан Мохамед Саляме Сарсур не са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут. Лицето не е било принудено да напусне Газа поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Настоящото производство пред тази инстанция е второ за чужденецът (пред административния орган и АССГ - трето), като първият път като причини за напускане на Газа сочи, че няколко пъти / над пет пъти/ са го спирали пред къщата му, обискирали и били хора от Хамас без униформи, защото е симпатизант на движението Фатах без да членува в него, както и поради блокадата на Газа от всички страни и Израел. Сега той посочва, че по време на преврата, извършен от Хамас през 2007 г. е убит техен човек на име И. Насар и Аднан Мохамед Саляме Сарсур е бил обвинен за убийството му и поради това, ако се завърне в страната си на произход, предполага, че ще бъде убит. Също така е посочил, че е работел за Фатах. Това обстоятелство той посочва в интервю, отразено в протокол с УП 3993/11.07.2012 г., като още в същото интервю той си противоречи, като казва, че никога не е работил, понеже е бил добре материално. От последните данни за ситуацията в Ивицата Газа, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ивицата Газа, не може да става дума за наличие на война, а по скоро за частични въоръжени конфликти. Видно от приложената към настоящото дело справка от Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" взаимният ракетен обстрел между палестинските въоръжени групировки и Израел е продължил само 8 дни, между 14 и 21 ноември 2012 г., като на 21.11.2012 г. е сключено примирие. Именно поради това въоръженото насилие не може да се определи като продължително, а още по-малко - като безогледно, още повече, че въоръжените удари от страна на Израел са били насочени към военни цели. Също така не може да се говори и за международен конфликт поради факта, че международният въоръжен конфликт възниква само между държави, а Ивицата Газа не е международно призната държава, следователно ракетният обстрел между Ивицата Газа и Израел не е международен въоръжен конфликт. Установената липса на ситуация на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ивицата Газа, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения, настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Аднан Мохамед Саляме Сарсур против отказа на председателя на ДАБ при МС да предостави хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,