Решение № 534 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10380/2012 г.

Решение № 534 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10380/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на " Водоснабдяване и канализация" ЕАД София против решение № 515/06.02.2012 г. по адм. дело № 1716/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-06-314/10.07.2001 г. на кмета на СО-район "Младост" в частта за одобряване на кадастралната основа с имот пл. № 3027 в парцел I, кв. 6 по плана на гр. София, кв. Горубляне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед. Ответните страни не вземат становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. С оспорената заповед е одобрено изменение на кадастралния план като е нанесен нов имот с пл. № 3027, в парцел I, кв. 6 по плана на гр. София, записан на името на наследниците на Петър Вучков Пенев. Административният съд София-град приема, че имотът на жалбоподателят не е нанесен в кадастралния план и затова не е засегнат от одобреното с оспорената заповед изменение на същия. Установено е, че жалбоподателят е собственик на УПИ I от кв. 6 по плана на София, м. НПЗ-Изток, п. з. "Горубляне". Имотът е бивша държавна собственост, отреден за "Озеленяване" и СП" Водоснабдяване". Впоследствие е актуван като общинска собственост и внесен в капитала на дружеството с общинска собственост "Водоснабдяване и канализация" ЕАД. С оспорената заповед е нанесен нов имот в кадастралния план по реда на попълване на плана при непълнота и грешки. Съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от представител на оспорващия. Неправилно първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят не е засегнат от оспорената заповед. Качеството му на заинтересувано лице, засегнато от изменението, е определено с влязлото в сила определение по адм. дело № 2912/2011 г. на ВАС, второ отделение, което съгласно чл. 235, ал. 2 АПК е задължително за по-долния съд. В оспорената заповед и в скицата към нея изрично е отбелязано, имот с пл. № 3027 се нанася върху имот, отреден с регулационния план за СД "Озеленяване" и СП "Водоснабдяване". Действащият към момента на издаване на заповедта кадастрален план е одобрен през 1982 г. С оглед статута на имота тогава- държавен по силата на ПМС, в кадастралния план е отбелязан като имот за нуждите на СД "Озеленяване" и СП "Водоснабдяване". По регулационния план имотът е УПИ I от кв. 6. За органа, издал процесната заповед е било известно обстоятелството, че имот 3027 се нанася в границите на УПИ I от кв. 6. Това обстоятелство е отбелязано както в заповедта, така и в акта за непълноти и грешки и в скицата към него. Към момента на издаване на заповедта е в сила § 6, ал. 6 ПЗР на ЗУТ, според която разпоредба попълването в кадастралния план се извършва по досегашния ред, а именно по ЗТСУ и правилника за прилагането му. Съгласно чл. 86а ППЗТСУ (отм.) при попълване на кадастралния план с имот, собствеността върху който е възстановена по някои от реституционните закони, задължително се съставя акт за непълноти и грешки по чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), който се подписва от всички заинтересувани собственици. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като актът за непълноти и грешки не е подписан от собственика на УПИ I от кв. 6 по плана на гр. София, в границите на който е нанесен имот 3027. Налице е спор за право на собственост, който следва да се разреши по общия исков ред. Решението на Административен съд София-град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени незаконосъобразната заповед. При този изход по делото разноските са в тежест на издателя на отменения административен акт и следва да се присъдат в полза на жалбоподателя, за което е направено своевременно искане и до доказания размер за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,