Решение № 290 от 2.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 813/2013 г.

Решение № 290 от 2.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 813/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Д. С. Т., подадена в срок чрез защитника му адв. И. П., против присъда № 64 от 20.02.2013 г. постановена по ВНОХ дело № 5691/2012 г. на Софийски градски съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1т. 1 и 2 от НПК и се иска новата присъда на въззивната инстанция да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В допълнението към жалбата, направено по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК оплакването се мотивира с допуснати нарушения на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата, довели до осъждането му по обвинение, което не е доказано. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 17.05.2012 г. постановена по НОХ дело № 15821/2011 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Д. С. Т. за невиновен в това на 5.09.2010 г. в гр. С. около 22.00 часа да е управлявал МПС - лек автомобил марка Ф. - модел М. с ДК №....... с концентрация на алкохол в кръвта 1.3 на хиляда установена по надлежния ред, поради което го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК. С присъда № 64 от 20.02.2013 г. постановена по ВНОХ дело № 5691/2012 г. Софийският градски съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл. 343б ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 2 б. "б" от НК му е наложил наказание "пробация", включващо пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от по шест месеца. На основание чл. 343г от НК съдът го е лишил от правото да управлява МПС за срок от шест месеца. Подадената в срок касационната жалба е неоснователна. При цялостната служебна проверка на оправдателната присъда на Софийски районен съд инициирана по протест на прокурора, в който са развити доводи за нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателства за съставомерните признаци от състава на престъплението по предявеното обвинение, въззивната инстанция е изпълнила изцяло правомощията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК. Самостоятелно е анализирала доказателствената съвкупност и е преценила, че е достатъчна за приемане на фактическите обстоятелства, че на 5.09.2010 г. подсъдимият бил на гости, където до около 21.00 часа изпил една чаша бяло вино, че преди 22.00 часа в дома си употребил лекарство против кашлица "Д.", че след това управлявал МПС и около 22.00 часа бил спрян за проверка, при която с техническо средство "Алкомер 931" било констатирано 1.92 на хиляда алкохол в издишания въздух, че за констатираното нарушение му бил съставен акт и му бил издаден талон за медицинско изследване, че в 23.15 часа му била взета кръвна проба и извършената въз основа на нея химическа експертиза № 1043/7.09.2010 г. установила наличие на алкохол в кръвта 1.3 на хиляда. Тези факти не са приети за установени въз основа на едностранчив и избирателен анализ на събраните доказателства, довел до опорочаване вътрешното убеждение на съда, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. Оплакването, че в досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като без основание бил лишен от възможността по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водача на МПС /наредба № 30/ да оспори резултата от химическата експертиза и да поиска повторен химически анализ, е неоснователно. Водачът на МПС при предявено обвинение за управление след употреба на алкохол, има право да оспори резултата от химическия анализ и да поиска за своя сметка повторното му извършване, но това право не е неограничено във времето. То, съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30, може да бъде упражнено в седмодневен срок от предявяване на обвинението. Данните от приложеното дознание сочат, че обвинението е предявено на 3.11.2010 г., когато му е предявено и разследването и се е запознал със събраните доказателствени материали, в това число и с резултата от химическото изследване, а молбата за повторен химически анализ е заведена в Софийска районна прокуратура на 23.11.2010 г. При тези данни неоснователно се поддържа, че в срок е упражнил правото си да поиска повторен химически анализ и като е отказано уважаването му, съществено са ограничени правата му. Но дори и да се приеме, че искането е своевременно направено, това не опорочава тезата на обвинението. Както в молбата от 23.11.2010 г., така и в течение на цялото производство, не се оспорва спазването на реда очертан от Наредба № 30 относно издаването на талона за медицинско изследване, вземането на кръвната проба, нейното съхранение и своевременното изследване в съответната специализирана лаборатория. Лицето, което е извършило химическия анализ на кръвта е констатирало, че опаковката на пробата отговаря на изискванията по наредбата. Щом този ред е спазен, видно и от заключението на вещото лице Г. /л. 5 от същото/ съмнение в правилността на крайния извод на химическото изследване на кръвната проба и констатираното алкохолно съдържание в нея, така както е посочено в протокол № 1043 от 7.09.2010 г. не може да има. Опорочаване на надлежния ред за установяване наличието на алкохол в кръвта му, не може да се приеме само поради отказа на прокурора да извърши повторен химически анализ, в какъвто смисъл е довода на жалбоподателя Да се приеме, че във всички случаи, когато поради някаква причина е отказано повторно изследване на кръвната проба, се нарушава надлежният ред предвиден в цитираната по-горе Наредба № 30 означава да се изтълкуват превратно нейните норми. Двата метода за установяване на алкохолната концентрация предвидени в нея са използване на съответни технически средства или медицински и лабораторни изследвания. По делото са приложени и двата метода, при които е получен еднозначен резултат, а именно наличие на алкохол в кръвта на водача, достатъчен за съставомерност на деянието като престъпление по предявеното обвинение. Различният резултат получен при тях, не внася съмнение относно действителното алкохолно съдържание при установеното по делото, че употребата на лекарството "Д." непосредствено преди извършването на пробата с техническото средство, може да доведе до наличие на алкохол в издишания въздух. При установените от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въззивната инстанция мотивирано не е възприела правния извод на решаващия съд за несъставомерност на деянието, като е изложила достатъчно съображения, основани на данните по делото и закона, за тяхната неоснователност. Отговорността на подсъдимия, като водач на МПС е обоснована с резултата от химическата експертиза, останалите събрани по делото доказателства, в това число и експертното заключение на вещото лице Г. по приетата в съдебното следствие съдебно медицинска експертиза. Вещото лице е установило че употребеното лекарствено средство може да доведе до наличие на алкохол в издишания въздух, а не може да повлияе на концентрацията на алкохола в кръвта. В своето писмено заключение, потвърдено в съдебното следствие, то е категорично, че кръвната проба отразява обективното количество алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на изследването. Като е обсъдил това заключение съвкупно с всички останали събрани по надлежния ред доказателства, въззивният състав е мотивирал защо приема, че престъплението е осъществено от обективна и субективна страна. Кръвната проба е взета след по-вече от един час от констатиране на нарушението и при свойството на алкохола в кръвта да се разгражда, мотивирано не е възприет извода на първоинстанционния съд, че концентрацията на алкохола в кръвта при спирането за проверка е била под изискуемия от закона минимум за съставомерност на деянието. В новата присъда, изготвена по реда на чл. 336 от НПК, въззивният състав е изложил достатъчно основани на данните по делото и закона съображения в какво се изразява допуснатото от първоинстанционния съд нарушение и какво е основанието му за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимия. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е на формално извършване. За съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно обективното наличие на алкохол в кръвта на водача над изискуемия от закона минимум, установена по надлежния ред. Наказателната отговорност по чл. 343б от НК се носи от дееца за управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта на водача над 1.2 на хиляда, като законът не прави разлика за различните източници на алкохолно съдържание, а именно дали се дължи да употреба на алкохолни напитки или на лекарствени препарати, съдържащи алкохол. Конкретната стойност на алкохолното съдържание е в рамките изискуеми от закона и тя е установена по надлежния ред. Като е ангажирал наказателната му отговорност е приложил точно материалния закон. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на новата присъда на Софийски градски съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК