Решение № 3316 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8774/2013 г.

Решение № 3316 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8774/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ангел Гинев Иванов против решение № 1621/08.03.2013 г. по адм. д. № 7241/2011 г. на Административен съд - София-град, първо отделение, 19 състав. Релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди за допуснати процесуални нарушения в хода на делото, които са довели до постановяване на порочно решение. Оспорва изводите на съда, че не е налице вреда, която е пряка и непосредствена последица от отменен административен акт. Приетите доказателства недвусмислено установяват, че се касае до отказ да се отпусне еднократна помощ за закупуване на очила. Иска да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск. Ответникът по касационната жалба - Агенция за социално подпомагане, се представлява от адв. Колева. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на решението, което е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Указал е на ищеца доказателствената тежест по отношение на фактите, на които основава исканията си и е назначил служебно медицинска експертиза. Приетото от съда е резултат на неговото вътрешно убеждение и съдът е преценил, че не е необходимо назначаването на допълнителна експертиза. Ответната страна е присъствала на заседанията и правото й на участие в процеса не е нарушено. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Ангел Гинев Иванов, със съдебен адрес в гр. София, срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за времето от 17.02.2011 г. до 18.04.2011 г., изразяващи се в душевно неразположение, сълзене на заболялото око, вследствие на несвоевременно медикаментозно лечение, чрез поставяне на капки за очи така, както са предписани, което е създало неудобство в ежедневието и е препятствало нормалното функциониране на окото. Вредите са претендирани като следствие на отменена заповед № 92-ЗСП-15/17.02.2011 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", район Люлин, с решение № 3973/15.06.2011 г; по адм. д. № 3165/2011 г. на АССГ, I отделение, 2 състав, потвърдено с решение № 3944/20.03.2012 г. по адм. д. № 13301/2011 г. на ВАС, шесто отделение. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че отмененият административен акт е имал за предмет допълване на предходна заповед № 92-ЗСП-15/28.01.2011 г., с която е било отказано отпускане на еднократна помощ на ищеца. Сочената от ищеца заповед не е променила правното му положение поради това, че вече с предходната заповед е бил решен въпроса за отпускането на еднократна помощ. Въз основа на назначената съдебна експертиза съдът е изложил допълнителни аргументи, че окото на ищеца е в добро състояние, което не се различава от положението му през 2010 г. Зрението му дори е по-добро, поради което не е наложителна диоптрични корекция. На ищеца вече са били предписани очила, които той не е закупил и никога не е носил. Поради това не е доказана нуждата от еднократна помощ за задоволяване на жизненоважни потребности на основание чл. 16 от ППЗСП. Решение е правилно. То съдържа задълбочен анализ на фактите по делото и логически обосновани изводи. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и е дал отговор на всички твърдения на ищеца. Производството пред Агенцията за социално подпомагане е образувано по молба № 92-ЗСП-15/10.01.2011 г., подадена от Ангел Гинев Иванов за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП за закупуване на очила и на обувки. По молбата е постановена заповед № 92-ЗСП-15/28.01.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане", с която е отказано отпускането на помощта с мотиви, че вече е отпусната еднократна парична помощ за закупуване на очила със заповед № 92-ЗСП-193/06.08.2010 г. Заповедта е обжалвана с жалба вх. № 94 АА-10/10.02.2011 г. на Ангел Иванов и е потвърдена с решение № РД 01-121/21.02.2011 г. на директора на Агенцията за социално подпомагане /АСП/. По повод на същата жалба е била издадена втора заповед на директора на дирекция "СП" с № 92-ЗСП-15/17.02.2011 г. на основание чл. 91, ал. 1 АПК, с която е допълнена първата заповед в частта на мотивите и е посочено, че закупуването на обувки не е инцидентно възникнала нужда. И тази втора заповед е потвърдена с решение № РД 01-182/29.03.2011 г. на директора на АСП. По жалба на Ангел Иванов срещу заповед № 92-ЗСП-15/17.02.2011 г. на директора на дирекция "СП" е образувано адм. д. № 3165/2011 г. на Административен съд - София-град, по което съдът е отменил заповедта. Изложил е мотиви, че заповедта е недопустима поради това, че е издадена при наличие на висящо производство със същия предмет. Административният орган не е преразгледал първоначалния акт, а го е допълнил в частта на мотивите, което е недопустимо. Предявеният в настоящото производство иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се основава на отменената от съда заповед № 92-ЗСП-15/17.02.2011 г. Обосновани са изводите на административния съд, че въпросът за отпускането на социална помощ за закупуване на очила е бил решен с влизане в сила на заповед № 92-ЗСП-15/28.01.2011 г. на директора на дирекция "СП". Издадената втора заповед, която е отменена от съда, съдържа допълнение в мотивите по отношение исканата помощ за закупуване на обувки. Отмяната й по никакъв начин не променя произнасянето на административния орган по искането за закупуването на очила. В тази част заповедта на административния орган е влязла в сила, не е отменена от съда и е породила правни последици. Така въпросът за отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП е решен с влязъл в сила административен акт, който не е бил отменен. Отпускането на такъв вид социална помощ е уредено в специалния закон и е недопустимо, след изчерпване на процесуалния ред за защита по този закон, претенцията да се предявява по общия ред, уреден в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е проявил процесуална активност и за да гарантира правата на ищеца е назначил съдебна експертиза за изследване здравословното му състояние. Заключението на експертизата е, че раната на дясното око е зараснала и то е спокойно. Необходимо е само носенето на очила. Помощ за закупуването на такива е била отпусната на ищеца през 2010 г. и той е получил помощта, но не е закупил очилата. От това съдът е направил обоснования извод, че след като не е закупил медикаменти и очила, за които е получил средства, физическото неудобство, което ищецът изпитва, се дължи на неговото поведение, а не на незаконосъобразни актове на административния орган. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения, като е дал възможност на ищеца да обоснове иска си и служебно е назначил експертиза. Твърденията за нарушени права на ответника са неоснователни. Само страната, чиито права са нарушени, има право да се позове на това нарушение. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,