Решение № 4137 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2019 г.

Решение № 4137 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени от: 1. Началника на РДНСК - Североизточен район, 2. "Ъпдейд Нийдед" ЕООД и 3. Н. Сотирова и С. Сотирова, чрез процесуалните им представители, против решение № 27 от 07.03.2019 г., постановено по адм. дело № 177/2018 г. по описа на Административен съд - Търговище. Касаторите излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правят искане за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – главният архитект на община Търговище и Г. Марков, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Търговище отменя заповед № ДК-10-СИР-24/26.09.2018 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е отменено разрешение за строеж (РС) № РС-01-136/14.12.2017 г. на главния архитект на община Търговище, ведно с одобрените инвестиционни проекти за строеж: "Пететажна жилищна сграда и Обществено-обслужваща сграда – заведение за бързо хранене", находящи се в УПИ № ХХІV-584, кв. 152 по плана на гр. Търговище, издадено на името на Г. Марков и П. Илиев като възложители. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената пред него заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че процесното РС влиза в сила 14 дни след издаването му, а именно на 28.12.2017 г., след извършена служебна проверка в РО"НСК" – Търговище, обективирана в констативен протокол от 22.12.2017 г. съгласно чл. 156, ал. 2 във вр. с чл. 149, ал. 5 ЗУТ. Като се позовава на разпоредбите на чл. 156, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ (редакция преди изм. с ДВ, бр. 25/2019 г.) приема, че РС е предмет на проверка от компетентния орган на два пъти - на 22.12.2017 г. и на 30.08.2018 г. по повод на подадена жалба от "Ъпдейд Нийдед" относно етапа на строежа. Според съда след 28.12.2017 г. РС става стабилен административен акт, неподлежащ на отмяна съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ, поради което е изключен последващ контрол за неговата законосъобразност, какъвто недопустимо е извършен с оспорената заповед. По тези съображения отменя същата. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема обжалваното решение за недопустимо в частта, в която е постановено с участието на "Ъпдейд Нийдед" ЕООД като заинтересована страна. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена в производство по чл. 216, ал. 6 (отм., действащ към датата на постановяването й) ЗУТ, след като с влязло в сила определение по адм. дело № 110/2018 г. на същия съд е отменена заповед № ДКІ10-СИР-13/15.06.2018 г. на началника на РДНСК - Североизточен район в частта, с която е прекратено административното производство по жалбата на Н. Сотирова и С. Сотирова срещу РС и преписката е върната на органа за произнасяне по същество съобразно дадените указания. В мотивите на определението е прието, че двете лица са заинтересовани да оспорят РС и за тях е приложима хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 2 във вр. с ч. 39, ал. 2 ЗУТ, тъй като са носители на ограничено вещно право в съседен ПИ на този, за който е издадено РС и в който предназначението на заварена сграда се променя. Със същата заповед административният орган прекратява производството по жалбата на "Ъпдейд Нийдед" ЕООД срещу РС. В тази част заповедта, в която е извършена преценката по чл. 216, ал. 5 (отм.); ЗУТ относно допустимостта на оспорването на дружеството като собственик на съседен УПИ IV-583 на този, в който се разрешава строителството, не е обжалвана по съдебен ред и е влязла в сила. Качеството на това дружество на заинтересовано лице съгласно чл. 149, ал. 2 ЗУТ да оспори РС е отречено. Заповедите на началника на РДНСК, издадени съгласно чл. 216, ал. 6 ЗУТ, каквато е и процесната, се обжалват по реда на чл. 215 ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 5 (в приложимата ред., ДВ, бр. 101/2015 г.) ЗУТ в производството пред съда се призовават жалбоподателят, органът, издал акта по чл. 216, ал. 1 и заинтересованите лица. След като административното производство спрямо "Ъпдейд Нийдед" ЕООД е прекратено, то няма гарантирано от закона право да участва в съдебния процес като заинтересована страна. Предвид изложеното неправилно съдът конституира "Ъпдейд Нийдед" ЕООД като заинтересована страна, поради което решението спрямо дружеството следва да се обезсили като недопустимо, а производството по делото в тази част - да се прекрати на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Решението в частта, в която е отменена оспорената заповед е неправилно. Незаконосъобразен и необоснован е направеният извод, че РС е отменено от органа, след като същото е влязло в сила на 28.12.2017 г. Административният акт не придобива стабилитет в 14 - дневен срок след издаването му, както неправилно е прието от съда, а след изтичане на сроковете за обжалването му, когато е надлежно съобщен на заинтересованите лица. Извършената по реда на чл. 156, ал. 2 ЗУТ служебна проверка на издаденото РС не изключва произнасянето на административния орган по жалба на заинтересовани лица. Това изрично е предвидено в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 (в относимата редакция) ЗУТ, съгласно която издадените РС заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на влязло в сила определение на същия съд, с което е прието, че Н. Сотирова и С. Сотирова са заинтересовани лица да оспорят РС и преписката е върната на органа за произнасяне по жалбата им по същество. Правилността на съдебния акт не може да се обсъжда в настоящото производство. Определението е окончателно съгласно чл. 216, ал. 5, изр. посл. (отм.); ЗУТ. Като не съобразява това обстоятелство и прави извод, че РС е стабилен акт, неподлежащ на отмяна, основан на резултатите от извършената служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 2 ЗУТ и от последваща такава относно етапа на строителството, съдът постановява решението си в нарушение на материалния закон. РС влиза в сила ако не бъде отменено при служебната проверка от органите на РДНСК или при подадена жалба от заинтересовано лице. Служебният контрол не изключва контрола по жалба на лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, подадена в срока по ал. 3 на същата разпоредба. До приключване на производството по чл. 216, ал. 6 ЗУТ строителното разрешение не може да се приеме за влязло в сила. В случая такова е проведено в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, отменящ заповед за прекратяване на административното производство по жалбата на двете лица, а изводът на съда, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е неправилен. В обжалваното решение в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК липсват мотиви относно материалната законосъобразност на заповедта във връзка с приетото от органа, че инвестиционният проект е съгласуван и одобрен в нарушение на предвижданията на ПУП-ПЗР за имота, които на основание чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ са задължителни за инвестиционното проектиране и поради неспазване на чл. 75, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оглед изложеното обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени. Предвид факта, че първоинстанционният съд не излага мотиви по съществото на спора, то делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, при което следва да се изложат фактически и правни изводи относно съответствието на оспорената заповед и отмененото разрешение за строеж с приложимите материалноправни норми. При конституирането на страните съдът е необходимо да съобрази, че в производството като заинтересована страна следва да участва и П. Илиев - възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ в качеството му на собственик на имота, на чието име наред с Г. Марков е издадено отмененото разрешение за строеж. По исканията за разноски дължи произнасяне първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,