Решение № 253 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 812/2010 г.

Решение № 253 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 812/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 288 ГПК. Г. П. А. е обжалвал въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 407 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 3363/2009 г. по допускане на делбата. Ответницата Стойка Й. И. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Пловдивският окръжен съд е отменил частично решението на Пловдивския районен съд № 2665 от 29.10.2009 г. по гр. д. № 3726/2009 г. и е уважил възражението на Стойка Й. И. за преобразуване на лично имущество от придобития по време на брака апартамент в размер на 3000 лв. като е допуснал делбата при части 9045/15090 ид. ч. за Стойка Й. И. и 6045/15090 ид. ч. за Г. П. А. . Съдът е приел за неоснователен доводът на съделителя Г. П. А., че възражението е неоснователно поради закупуването на жилището на името на двамата съпрузи като е изложил съображения, че това противоречи на нормата на чл. 21, ал. 2 от СК (отм.), която изрично регламентира възможността за придобиване на част от имуществото по време на брака като индивидуална собственост. Обстоятелството, че в договора за покупка на имот по време на брака са вписани имената и на двамата съпрузи, дори и когато част от продажната цена е платена с лични средства на единия съпруг, не е индиция за намерения да придобият по равно или за дарствени намерения на единия съпруг спрямо другия, а е наложено от факта, че докато съпрузите са в брак, тяхната общност е бездялова и е недопустимо в договор да се записва каква част единия съпруг придобива на лично основание и каква част като съпружеска имуществена общност. По поставения въпрос, по който е допуснато касационното обжалване основателно ли е възражение по чл. 21, ал. 2 СК (отм.) при участие на двамата съпрузи в придобивната сделка, на основание чл. 291 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира за правилна практиката в решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр. д. № 609/2002 г. и решение 489 от 25.06.2004 г. по гр. д. № 769/2003 г. на ВКС, I г. о. в които се приема, че щом като двама съпрузи купуват общо един имот, той е съпружеско имущество, независимо от произхода на средствата, с които е закупен. След като договорът за продажба е сключен от двамата съпрузи като купувачи, транслативният ефект на сделката е настъпил пряко в патримониума на двамата при равни права като страни по договора и придобиването на собствеността не е обусловено от техния съвместен принос. Приносът по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК (отм.) е от значение за признаване на вещни права на основание чл. 19, ал. 1 СК (отм.) от съпруга, който не участва по договора, с който се придобива имуществото, но когато този съпруг е страна по договора, правата му не могат да бъдат отречени. Плащането на цената с лични на единия съпруг средства, когато и двамата сключват договор за продажба не се свърза от закона с вещно правни последици. Вътрешните отношения между съпрузите подлежат на уреждане след прекратяването на брака в зависимост от основанието, на което са дадени средствата. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение в противоречие със закона, поради което то следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и делото да се реши по същество като делбата се допусне при равни права за двамата съделители на основание чл. 27, ал. 1 СК (отм.). Воден от горното Върховният касационен съд, I г. о.