Решение № 313 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 451/2008 г.

Решение № 313 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 451/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) С решение № 181 от 7.08.2007 г. по гр. д. № 3/2006 г. на Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, е отхвърлен иска, предявен от С. Д. И. от с. Б. против Г. С. Г. за заплащане на сумата 22 400 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в имота на ответника. Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С влязло в сила решение от 30.06.1998 г. по гр. д. № 5726/1995 г. на Софийски районен съд ищцата е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на Г. С. Г. владението на дворно място от 800 кв. м., представляващо имот пл. № 989 по плана на с. Б., м. "В.". Имотът е със статут на земеделска земя, бивша собственост на С. Г. и възстановен на ответника като негов наследник с решение на поземлената комисия. Независимо от това данните по делото са, че наследодателят на ответника е ползвал лично имота си, а през 1968 г. отстъпил част от него на ищцата, която построила в мястото жилищна сграда, със съгласието и без противопоставянето на собственика. Ищцата не е успяла да докаже, че е придобила имота по давност, поради което е осъдена да го предаде на настоящия собственик. С предявения иск се търси обезщетение за сградата, която съставлява подобрение върху имота на ответника и увеличава неговата стойност. Правното основание на иска е чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС, като се твърди, че ищцата има правата на владелец, приравнен на добросъвестния, тъй като подобренията са извършени със съгласието на собственика. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че се касае за незаконно строителство, което подлежи на премахване. Позовал се е и на П. № 6 на Пленума на ВС от 1974 г. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като се постанови решение по съществото на спора с уважаване на предявения иск. Въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че поради незаконния характер на строителството то не увеличава стойността на имота и за него не се дължи обезщетение по чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС. Не са спазени и указанията на Върховния касационен съд по приложението на закона, дадени при първото разглеждане на делото, както и тези, съдържащи се в ППВС № 6/74 г. относно подобренията. По делото не е спорно, че сградата представлява незаконен строеж в имот, който не е бил включен в регулацията, а понастоящем е отреден по плана на вилната зова за озеленяване. След като сградата е строена без отстъпено право на строеж върху чуждия имот, строителни книжа и архитектурен проект, по силата на приращението тя е собственост на ответника, който е собственик и на земята след възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ. Не е спорно по делото, че ищцата е владяла имота с намерение да го придобие по давност, поради което при построяване на сградата тя има качеството на недобросъвестен владелец, приравнен на добросъвестния, тъй като строежът е извършен със знанието и непротивопоставянето на собственика. Макар и да подлежи на премахване, сградата и досега съществува и по тази причина обективно увеличава стойността на имота. Ответникът като собственик на терена не е поискал премахване на сградата чрез предявяване на негаторен иск по чл. 109 ЗС, нито е предявил ревандикацонния иск за земята заедно с приращението върху нея. Само поради обстоятелството, че не е заявил сградата за узаконяване не може да се направи извод, че тя обективно не съществува и не увеличава стойността на имота му. Като собственик на присъдения му недвижим имот той го получава с една постройка (вилна сграда) върху него, която очевидно го прави по-скъп и това налага уреждане на икономическите отношения с извършителя на подобрението с цел отстраняване на настъпилото неоснователно обогатяване. Като се има предвид, че подобрителят има правата по чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС той следва да получи като обезщетение увеличената стойност на имота, която съгласно последната техническа експертиза се равнява на 44 000 лв.- пазарната цена на сградата, с която се увеличава и цената на целия имот. Съгласно т. 7 от ППВС 6/74 г. когато собственикът приема имота в застроено състояние, това строителство, независимо че е незаконно, следва да се третира като подобрение на имота, а при определяне на стойността му следва да се държи сметка, че е възможно премахването му. По тези съображения на ищцата следва да се присъди не пълната увеличена стойност на имота, а сумата 22 400 лв., като обезщетението се намалява поради възможността сградата да се премахне предвид издадената заповед за това по чл. 160 ЗТСУ (отм.) и липсата на данни за последващо узаконяване на обекта. На ищцата се дължи заплащане и на направените досега разноски по делото за всички инстанции в размер на 353 лв. Лихва върху главницата не се присъжда, тъй като не е направено искане. По изложените съображения и на основание чл. 218и ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение