Решение № 5153 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 332/2018 г.

Решение № 5153 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 332/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на В. В. от [населено място] против заповед № ЗС-314/29.11.2017 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната, находящ се в [населено място]. В жалбата се излагат съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми и административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което се претендира отмяната й. Ответникът - министър на отбраната оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законния срок, от страна адресат на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Със заповед № 21/14.02.1997 г. на началника на Гарнизонна жилищна част - С. жалбоподателят, тогава военнослужещ и семейството му са настанени във военно-фондово жилище, находящо се в Софийска област, [община], [населено място], [адрес], състоящо се от една стая, като на същата дата е сключен договор за наем на апартамента. Жилището се намира в блок № [номер] в [населено място], [улица], предоставен на Министерство на отбраната (акт за частна държавна собственост № 1366/16.07.2003 г.). С писмо изх. № 12182/18.09.2017 г. жалбоподателят е уведомен, че договорът за наем се прекратява на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22 от 16.06.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, като му е даден едномесечен срок от получаване на предизвестието да освободи жилището. Писмото е връчено на съпругата на жалбоподателя на 19.09.2017 г. (данни за движението на пратка на л. 40 от делото, обстоятелство неоспорено от жалбоподателя). Въпреки това апартаментът не е освободен в посочения срок, а и след това. Въз основа на докладна записка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с предложение за изземване на апартамента и констатация, че жалбоподателят Владимиров държи жилището на отпаднало основание, министърът на отбраната издава заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 80а ЗДС разпорежда изземване на имота от жалбоподателя. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС орган и предвид приложената заповед за заместване. Същата е в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК - заповедта е писмена и в нея са посочени фактическото и правно основание за изземване имота. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен след предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" до министъра на отбраната за изземване на имота по реда на чл. 80а ЗДС след констатация, че жалбоподателят, бивш наемател на ведомствения апартамент, държи имота на отпаднало основание и отказва да го освободи. Оспорената заповед е издадена и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Съгласно цитирания текст имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая предмет на оспорената заповед е апартамент, частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателя, тъй като договорът, с който имотът е предоставен на Владимиров и семейството му под наем, е прекратен на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22/2010 г., по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), към който препраща чл. 24, ал. 1 ЗДС, а именно - с едномесечно предизвестие, връчено на наемателя на 19.09.2017 г. Тази ред за прекратяване на наемния договор е предвиден и в чл. 24, ал. 1 от цитираната по-горе наредба. Процедурата е изпълнена, но въпреки това жилището не е освободено. След прекратяване на наемния договор жалбоподателят държи имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 80а ЗДС са изпълнени, налице са условията за изземване на имота, предвидени в текста на нормата и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Съображенията на жалбоподателя, свързани с опитите му да купи ведомственото жилище, са ирелевантни за настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани. При постановяване на оспорената заповед е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. Възражението в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, настоящият състав прецени за неоснователно. Закрилата, предоставена от цитирания текст не е абсолютна. Конвенцията допуска ограничаването на защитените в чл. 8 права на основания, предвидени в закона, включително за защита правата и свободите на другите правни субекти. В случая намесата в личния живот и правото на жилище на жалбоподателя е извършена на основание законова разпоредба и е насочена към защита на държавни и обществени интереси. В този смисъл следва да се посочи, че Законът за държавната собственост не създава за държавата задължения за удовлетворяване на жилищните нужди на лица, които не са държавни служители, респ. служители на Министерство на отбраната. Такова задължение имат общините, като за целта заинтересованите лица следва да обявят пред съответната община жилищната си нужда и да бъдат картотекирани. В случая предмет на заповедта е ведомствено държавно жилище, което по силата на закона е предназначено за удовлетворяване жилищните нужди на държавни служители от съответното министерство. Жалбоподателят е обитавал имота през продължителен период, без да отговаря на законовите изисквания за това, като същевременно не се е възползвал от възможността да заяви, че се нуждае от настаняване в общинско жилище по общия ред, въпреки че от отправяне на предизвестието до момента е разполагал с време да предприеме действия за удовлетворяване на жилищната си нужда. Поради изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед - същата е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Воден от горното, настоящият състав намира, че оспорената заповед за изземване на имота се явява законосъобразна, а жалбата – неоснователна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,