Решение № 3305 от 28.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието с адрес в София, на бул. Христо Ботев 55, подадена чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. А. Василева, срещу Решение 5288 от 01.06.2022 г., постановено по адм. дело 1108 по описа на Върховния административен съд за 2021 година. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 175 и сл. АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 6888 от 08.06.2021 г. на Върховния административен съд, постановено по същото дело, като е отменена и нормата на чл.52а от Наредба 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите (Наредба 8/Наредба/та), издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г., изм. и доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г., бр. 72 от 18.09.2015 г., бр. 71 от 01.09.2017 г., изм. и доп., бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение с доводи за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Изразява становище, че в случая, не е налице очевидна техническа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. Счита, че Решение 6888/08.06.2021 г. по адм. дело 1108/2021 г. на Върховния административен съд не съдържа конкретни и ясни мотиви за отмяна на чл. 52а от Наредбата, като неяснотата в съображенията на съда, изложени в акта му, се приравнява на липса на мотиви. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел в Решение 6888/08.06.2021 г., че чл. 52а от Наредба 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите трябва да се отмени по изложените в същото мотиви за отмяна на чл. 34, ал. 2 от тази Наредба. Прави доводи, че мотивите за отмяна на чл. 34, ал. 2 не могат да обосноват наличието на основание за отмяна на чл. 52а, тъй като не са свързани с посочената разпоредба. Твърди, че липсата на ясни и относими към разпоредбата на чл. 52а от Наредбата мотиви на първоинстанционния съд за отмяна на същата, на практика го лишава от възможността да упражни пълноценно правото си на защита. С тези доводи и аргументи иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът Сдружение ВВФ България с адрес в София, на бул. Цар Борис III 19Б, ет. 4, чрез пълномощник адв. А. Коджабашев, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й. Счита, че същата представлява опит за накърняване на стабилността на окончателното касационно решение. Иска оставянето й без уважение. Претендира разноските за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по делото, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: В производство по реда на чл. 185 и сл. АПК Върховният административен съд е разгледал, като първа инстанция, жалба на Сдружение ВВФ България срещу всички оспорени изменения и допълнения на Наредба 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г., изм. и доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г., бр. 72 от 18.09.2015 г., бр. 71 от 01.09.2017 г., обнародвани в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 година, като разпоредбите, които се оспорват са конкретизирани в молба на жалбоподателя, постъпила по делото на 12.02.21 година, както следва; чл. 35, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 изцяло; чл. 35а изцяло; чл. 45, ал. 3 изцяло; чл. 51а изцяло; чл.51б изцяло, чл. 52, ал. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 (без ал. 3) изцяло; чл. 52а изцяло; чл.53, ал. 7 изцяло; чл. 54, чл. 55 и чл. 56 изцяло. С Решение 6888 от 08.06.2021 г., постановено по адм. дело 1108/2021 г., Върховният административен съд е отменил Наредбата в следните й части: чл. 34, ал. 2; чл. 35, ал. 2 в частта или с одобрено план-извлечение по искане от собственика или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии; чл. 35, ал. 4 и ал. 5; чл.35а; чл.45, ал. 3; чл. 51а; чл. 52, ал. 2, 4, 6 и 7. Отхвърлил е жалбата на ВВФ България в останалата й част. Недоволни от така постановеното решение на първоинстанционния съд, Сдружение ВВФ България и Министърът на земеделието са подали касационни жалби срещу него, в съответните неблагоприятни за всеки един от тях части. Образувано е адм. дело 8328/2021 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. С Решение 4795 от 18.05.2022 г., постановено по образуваното дело, касационната инстанция, петчленен състав, отменила Решение 6888/08.06.2021 г. по адм. дело 1108/2021 г. на Върховния административен съд в частта, в която жалбата на Сдружение ВВФ България срещу разпоредбата на чл. 51б и чл. 53, ал. 7 от Наредба 8 е отхвърлена и вместо това постановила отмяна на тези две разпоредби. Оставила е в сила решението в останалата му част. Оставила е без уважение искането на Сдружение ВВФ България за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). Присъдила е разноски, съобразно изхода на спора. Със същото решение, петчленният състав на Върховния административен съд е върнал делото на касационния състав, постановил обжалвания съдебен акт, за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 6888/08.06.2021 г. досежно разпоредбата на чл. 52а от Наредбата. За да формира извод за наличие на хипотезата по чл. 175, ал. 1 АПК, петчленният състав е приел, че първоинстанционният съд е изложил мотиви по съществото на оспорването на въпросната разпоредба, но в диспозитива на съдебния си акт не се е произнесъл в тази част. С Решение 5288 от 01.06.2022 г., постановено по адм. дело 1108/2021 г. на Върховния административен съд, решаващият тричленен състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 6888 от 08.06.2021 г., постановено по същото дело, като е отменил разпоредбата на чл.52а от Наредба 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Приел е, че е налице несъответствие между формираната от него действителна воля и външното й изразяване в писмения текст на решението. Посочил е, че в мотивите на Решение 6888 от 08.06.2021 г. е прието, че нормата на чл.52а от Наредбата е в противоречие с чл. 106 ЗГ, поради което следва да бъде отменена. Констатирал е, че при ясно изразена воля в мотивите на съдебния акт, съдът е пропуснал да посочи въпросната разпоредба на чл. 52а, като подлежаща на отмяна, в диспозитива на решението, в отменителната му част. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема следното: Относно предмета на касационна проверка: Предмет на касационната проверка от настоящия съдебен състав следва да е Решение 6888/08.06.2021г., постановено от Върховния административен съд по адм.д. 1108/2021г., поправено по реда на чл.175 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс с Решение 5288/01.06.2022г., постановено по същото дело, в частта в която е отменен чл.52а от Наредба 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ бр.64 от 19.08.2011г., изм. r доп., бр.63 от 16.07.2013г., в сила от 16.07.2013г., бр.72 от 18.09.2015г., бр.71 от 1.09.2017г., изм. И доп.,бр.84 от 29.09.2020г. в сила от 29.09.2020 година. Това е така, тъй като петчленният съдебен състав, който е констатирал очевидната фактическа грешка в първоинстанционното решение и е върнал делото в тази част за отстраняването й, не се е произнесъл по съществото на касационната жалба на министъра на земеделието в тази част. Налице е подадена в срок касационна жалба от министъра на земеделието срещу Решение 6888/08.06.2021г., постановено от ВАС по адм.д. 1108/21 г. вкл. и в частта му, касаеща чл.52а от Наредбата( в случай, че се отменя) ,както е посочено в касационната жалба. Налице е и подадена в срок касационна жалба срещу решението на тричленния съдебен състав, с която отстранява допусната от него ЯФГ. Следователно, именно настоящият съдебен състав на касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на касационната жалба на министъра в частта й срещу отмяна на чл.52а от Наредбата. По съществото на касационната жалба, настоящият съдебен състав на касационната инстанция я преценява като неоснователна. Решението на първоинстанционния съд, с което чл.52а от Наредбата е отменен, е правилно като краен резултат но по съображения, различаващи се от изложените в него. Чрез метода на препращането, първоинстанционният съд е преценил като незаконосъобразни разпоредбите на чл.52а по мотивите, въз основа на които е преценил като такава и разпоредбата на чл.34, ал.2 от Наредбата. Съдът е приел, че с Наредбата чрез института на план извлечение за промяна на вида на сечта, се допълват и доразвиват норми от Закона за горите (ЗГ), което е нераглементирано допълване на закона. Възраженията на жалбоподателя пред първоинстанционния съд са били, че с подзаконовата разпоредба се допуска план-извлеченията като основание за провеждане на санитарна и принудителна сеч, което противоречи на чл.106 от Закона за горите, предвиждащ специални правила за порвеждане на санитарни и принудителни сечи ( в жалбата до първоинстанционния съд ); чл.52а противоречи на чл.97, ал.2 от Закона за горите, тъй като се допуска с план-извлечение да се променят насоките на стопанисване, методите на стопанисване по чл.88, ал.1 ЗГ ( възражение в молба на жалбоподоталея от 12.02.21г., лист 247-248 и в писмените бележки , лист 268 274 от първоинстанционното дело). Действително, към момента на произнасяне на първоинстанционния съд, чл.106 от Закона за горите е предвиждал, че освен в случаите, предвидени в горскостопанския план или програма, собствениците на гори, както и лицата, на които е предоставено управлението на поземлени имоти в горски територии, провеждат санитарни сечи и когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция. Тоест, план-извлечението не е предвидено измежду документите, въз основа на които може да се извърши такава сеч. Към момента на произнасянето на настоящия съдебен състав на Върховния административен съд Закона за горите е променен и допълнен със Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, обнародван в ДВ, бр.11/23 година, в сила от 2.02.2022 година. С въпросните изменения и допълнения е допълнен чл.101, както и е изменен и допълнен чл.106 от Закона за горите, дадено е и определение на понятието план-извлечение в т.56 от ДР на закона. Съгласно въпросните законови изменения и допълнения с план-извлечението може да се определят насоките на стопанисване, когато няма утвърден горскостопански план, или когато последният е в процес на изработване, с план-извлечението може да се изменя горскостопански план относно насоката на стопанисване при провеждане на санитарна и/или принудителна сеч, план-извлечението може да е основание за провеждане на сечи с изследователска и опитна цел, както и за сечи за целите на изграждане на определени обекти. Видно от от законовото определение на план-извлечението, дадено в т.56 от ДР на ЗГ е, че той има отношение към насоката за стопанисване, като я определя ( когато няма горскостопански план или той е в процес на изработване) или я изменя( когато има такъв, но се налага извършване на санитарна или/или принудителна сеч). По силата на чл. 192а, изречение второ АПК, съдът следва да съобрази съответствието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт с материалния закон към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл, настоящият съдебен състав на касационната инстанция следва да съобрази измененията и допълненията на Закона за горите, направени и влезли в сила след произнасянето от първоинстанционния съд . Въпреки горепосочените промени в ЗГ, регламентиращи план-извлечението като понятие, както и случаите, в които план-извлечението може да се използва, оспореният чл.52а от Наредбата остава несъответен на Закона за горите. В оспорения член, в различните му алинеи се съдържат понятия като "насока на стопанисване", "план-извлечение", "променя на вида на сечта", чието изясняване е необходимо, за правилното разбиране на разпоредбите в оспорения член. Понятието насока на стопанисване не е определено в Закона за горите. В закона обаче, в глава четвърта от него, е дадено (чл.87) определение за стопанисването на горски територии, като обхващащо дейностите по ЗАЛЕСЯВАНЕ; ЗАЩИТА СРЕЩУ ЕРОЗИЯ И ПОРОИ; ПРОВЕЖДАНЕ НА СЕЧИ В ГОРИТЕ. От разпоредбите на чл.91, ал.1 и чл.101 ЗГ следва, че всички тези дейности следва да са предвидени в горскостопанските планове и програми. Според чл.91, ал.3 ЗГ, когато ЗАЛЕСЯВАНЕТО не е предвидено в горскостопанския план или програма, но се налага поради бедствия, пожари и каламитети, то се извършва въз основа на ТЕХНОЛОГИЧЕН ПЛАН ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ. Съгласно чл.92 от същия закон защитата на горските територии срещу ерозия и порои в случаите, когато се осъществява и чрез технически съоръжения, се извършва по утвърдени СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТИ. По аргумент от чл.101, чл.106 и т.56 от ДР на ЗГ следва, че ПЛАН-ИЗВЛЕЧЕНИЕТО е документът, имащ отношение към дейността - СЕЧИТЕ В ГОРИТЕ. Следователно, план-извлечението е документ, чието съдържание се изработва и одобрява единствено и само за дейността - сечи в горите. Както се посочи и по-горе, нито в ЗГ, нито в Наредба 8 за сечите в горите, има определение на понятието насоки на стопанисване за сечите в горите. Тези насоки могат да се изведат по тълкувателен път от разпоредбата на чл.101, ал.1 от Закона за горите, която е повторена в чл.5, ал.1 от Наредба 8 за сечите в горите. Според тази законова разпоредба сечите в горите се провеждат за възобновяване, отглеждане и подобряване състоянието на горите. По аргумент от чл.75, ал.2 и чл.76, ал.1 от Наредба 18/7.10.2015г. за инвентаризация и планиран в горските територии насоките за стопанисване се планират като - ОТГЛЕДНИ, ВЪЗОБНОВИТЕЛНИ, СЕЛЕКЦИОННИ, ТЕХНИЧЕСКИ и СЕЧИ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ. По силата на законовата делегация от чл.101, ал.3, т.1 ЗГ, видовете сечи са предвидени в Глава втора от Наредба 8 за сечите в горите и те са както следва: ОТГЛЕДНИ СЕЧИ ( Раздел I от Наредбата); ВЪЗОБНОВИТЕЛНИ СЕЧИ ( Раздел II от Наредбата); ДРУГИ СЕЧИ ( Раздел III), включващи САНИТАРНИ СЕЧИ, ПРИНУДИТЕЛНИ СЕЧИ И ТЕХНИЧЕСКИ СЕЧИ. Някои от видовете сечи имат и подвидове: Съгласно чл.7 от Наредбата за сечите ОТГЛЕДНИТЕ СЕЧИ са осветления, прочистки, прореждания, пробирки, селекционни сечи и сечи за индивидуално производство на висококачествена дървесина. Съгласно чл.22 от Наредбата за сечите ВЪЗОБНОВИТЕЛНИТЕ СЕЧИ са постепенни, изборни и голи.. От своя страна постепенните сечи са краткосрочно-постепенна; постепенно-котловинна, групово-постепенна и неравномерно-постепенна( чл.22, ал.2 от Наредбата). Изборните сечи са единично-изборнаа и групово-изборна ( чл.29, ал.3 от Наредбата). Голите сечи са с последващо изкуствено и/или издънково възобновяване ( чл.31, ал.1 от Наредбата). В чл.36 от Наредбата, в 8 точки са изброени ( неизчерпателно) случаите, в които могат да се проведат ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЕЧИ. От горепосочената подзаконова нормативна уредба следва, че насоките за стопанисване за дейността сечи в горите терминологично не съвпадат с видовете сечи в горите, а последните имат и подвидове. Липсват разпоредби, които да регламентират връзката на всяка една от насоките за стопанисване за дейността сечи в горите с отделни видовете ( подвидове) сечи. С оглед гореизложеното и предвид съдържанието, вложено от законодателя (с горепосочените изменения и допълнения) в понятието план-извлечение и предназначението му, настоящият съдебен състав преценява изречение първо от чл.52а от Наредбата за сечите като неконкретно и неясно. Изречението е следното: Промяната на вида на сечта се извършва без изготвяне и одобряване на план-извлечение, в случай че се запазва насоката на стопанисване. Приложението на тази норма предполага, че е налице влязъл в сила горскостопански план, който предвижда насока за стопанисване на горската територия, за която планът се отнася. Според настоящия съдебен състав , за точното й приложение следва да е налице регламентация, кои видове сечи с кои насоки на стопанисване се свързват. Не става ясно, каква е ролята на употребеното понятие "план-извлечение" в разпоредбата. Дали, че промяната във вида на сечта може да е само с тези сечи, които могат да се извършат въз основа на план-извлечение, така както те са посочени в определението в т.56 от ДР на ЗГ или, че с план-извлечение могат да се предвиждат промени за всички видове сечи, което би било в явно противоречие с регламентацията в т.56 от ДР на ЗГ. Отделно от това, не е ясно, дали изразът промяната на вида на сечта касае "основните" видове сечи, предвидени в Наредбата и/или и подвидовете им, посочени по-горе. Посочената неяснота е достатъчна за отмяната на тази разпоредба. В изречение второ от ал.1 на чл.52а е употребено понятие дългосрочно постепенна, за което няма определение нито в закона, нито в подзаконовите нормативни актове по приложението му. Редакцията на алинеи 2 -7 на чл.52а създава възможност за по-широко тълкуване на хипотезите, в които с план-извлечение може да се промени насоката за стопанисване и се определи вида на сечта, което не съответства на законодателното предвиждане за приложението на този вид документ, направено в т.56 от ДР на ЗГ. Налице са и терминологични несъответствия в посочените разпоредби, водещи да неяснота относно целения резултат. Алинеи 2-6 регламентират необходимост от промяна в насоката на стопанисване, а в ал.7 се говори за план-извлечение за промяна на вида на сечта. Само за изчерпателност, следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав, мястото на чл.52а предвид съдържанието му, не следва да е в раздела, касаещ условията и реда за издаване на позволителни за сеч. По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав преценява, че чл.52а от Наредбата като цяло не съответстващ на законовите разпоредби, регламентиращи целите и функциите на план -извлеченията и е неясна, поради което първоинстанционното решение, с което този член е отменен в цялост, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на ответника следва да се присъдят разноски в размера, в който са направени и доказани (договор за правна защита и съдействие 0948461/27.09.2022г.; платежно нареждане до ОББ от 29.09.22 г.), а именно 600 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав