Решение № 10473 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6932/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Киров, чрез процесуалния му представител адв. В. Димитрова, против решение 2826/25 април 2023 г., постановено по адм. д. 9633/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Киров против виза за проектиране изх. САГ21-ГР00-1839/4/16 ноември 2021 г. на главния архитект на Столична община, за промяна на предназначението от нежилищно в нежилищно на УПИ VI-1875 за обществено обслужване в УПИ VI-1875 за сграда със смесено предназначение, както и за инвестиционно проектиране на смесена сграда с подземни гаражи с макс. Нкк = 20 м. (7ет.) в УПИ VI-1875 (ПИ с идентификатор 68134.905.1875 по КККР), кв. 74, м. Витоша-ВЕЦ Симеоново, район Лозенец. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че оспорената виза е издадена от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби. Обосновал е извод, че са изпълнени условията на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, посочен като правно основание във визата. По отношение приложението на ЗУЗСО съдът е приел, че действащият ПУП е приет преди влизане в сила на ЗУЗСО, като приема, че съответствието на показателите на визата с тези на устройствената зона, в която попада имота по ОУП, е потвърдено от вещото лице, както и при съпоставка на показателите по устройствена зона Оо и показателите, дадени в самата виза. Изложил е съображения за относимост в случая на разпоредбата на § 2, ал. 5 ПЗР ЗУЗСО. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. По делото е установено, че по искане на Мандерин ООД е издадена оспорената виза по чл. 140, ал. 3 вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ и т. 1, колона 6 от устройствена категория Урбанизирани територии от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, за промяна на предназначението от нежилищно в нежилищно на УПИ VI-1875 за обществено обслужване в УПИ VI-1875 за сграда със смесено предназначение, както и за инвестиционно проектиране на смесена сграда с подземни гаражи с макс. Нкк = 20 м. (7ет.) в УПИ VI-1875 (ПИ с идентификатор 68134.905.1875 по КККР), кв. 74, м. Витоша-ВЕЦ Симеоново, район Лозенец, при влязъл в сила ПУП, одобрен със заповед РД-09-50-422/13 април 2006 г. на гл. архитект на СО. По ОУП на СО/2009 г. УПИ попада в зона за обществено - обслужващи дейности, с устройствени параметри: максимална плътност на застрояване 60%; максимален Кинт 3,0; минимална озеленена площ 30%; максимална кота корниз 20 м. Съгласно чл. 140, ал. 3 ЗУТ издаването на виза в случаите по чл. 134, ал. 6 ЗУТ е задължително. Според чл. 134, ал. 6 ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове, а конкретното застрояване се определя с виза. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че предпоставките за издаване на виза в хипотезите на чл. 140, ал. 3 ЗУТ са осъществени. Мотивираното предложение предвижда ново подземно строителство, предназначено за подземни гаражи, което не може да бъде разрешено с виза за проектиране и по реда на чл. 140, ал. 3 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Според цитираните разпоредби виза за проектиране се издава, когато при прилагане на подробните устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. и при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, но не и начинът и характерът на застрояването, както и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. В случая с представения проект за виза се предвижда ново застрояване на подземни гаражи, които не са предвидени в ПУП, поради което настоящият съдебен състав намира, че административният съд неправилно приема, че предложеният проект попада в хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ и административният орган законосъобразно е издал визата за проектиране. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че предназначението е променено в съгласие с т. 1, колона 6 от устройствена категория Урбанизирани територии от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Точка 1 от колона 6 се прилага само, ако при промяната са спазени санитарно-хигиенните и екологични изисквания, като за тази цел следва да има становище на РИОСВ за липса на отрицателно въздействие от промяната. Такова обаче в настоящия случай не е представено, поради което съдебното решение в тази част е неправилно. Неправилни са и изводите на съда, че промяната в показателите на застрояване била обоснована от § 2, ал. 5 ПЗР ЗУЗСО. Тази норма, в настоящия случай, е неприложима, тъй като изключението на § 2, ал. 5 ПЗР ЗУЗСО се прилага само, ако не се променя предназначението на УПИ и е налице само противоречие при показателите на застрояване между ОУП и ПУП. В случая има промяна в предназначението на УПИ и няма противоречие при показателите на застрояване между ОУП и ПУП, следователно и в тази част решението е неправилно. Обединяването на двете правни норми, т. 1 от колона 6 и § 2, ал. 5 ПЗР ЗУЗСО, във визата за проектиране, прави приложението на чл. 134, ал. 6 ЗУТ невъзможно. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото, на касатора Н. Киров следва да бъдат присъдени направените и за двете инстанции разноски в размер на 3 080 лв., от които 80 лева за заплатена държавна такса за две инстанции и 3 000 лв. за заплатен адвокатски хонорар за две инстанции, своевременно претендирани и доказани с приложен списък по чл. 80, ал. 1 ГПК и договор за правна защита и съдействие, без възражение за прекомерност. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав