Решение № 1634 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4783/2019 г.

Решение № 1634 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4783/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев и С. Георгиева, против решение № 703 от 07.02.2019 г., постановено по адм. дело № 10175/2017 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РА-20-51/03.07.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община (СО). В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община (СО), чрез юрк. Георгиева, оспорва жалбата. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни – адресати на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Г. Георгиев и С. Георгиева, против заповед № РА-20-51/03.07.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" – СО, издадена на основание чл. 195, ал. 6, във вр. с ал. 1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, с която е наредено на Л. Александрова, наследниците на Д. Иванов – А. Иванова и Е. Иванов, Б. Иванов, Л. Свиридовска, М. Иванова, М. Иванова, В. Тръпчева, С. Георгиева, А. Иванова, Е. Иванов и Г. Георгиев, като собственици по смисъла на чл. 195, ал. 1 ЗУТ на строежи: "Двуетажна сграда с пристройка" с административен адрес: [улица], "Двуетажна сграда" с административен адрес: [улица], [населено място] и "Обект на допълващо застрояване – склад", разположен във вътрешния двор, находящи се в УПИ І – 20, кв. 120 В, м. [местност], по плана на [населено място], да премахнат строежите, които не могат да се поправят и заздравят. За да постанови оспореното решение Административен съд София – град е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен административен орган, в съответната форма, при правилно приложение на материалния закон и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че е спазена процедурата по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, като са съставени надлежно констативни протоколи, в които е отразено състоянието на обекта и начина, по който е разположен, като същите са съставени от комисия, назначена по предвидения за това ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, на което основание е издадена оспорената в настоящото производство заповед, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Нормата определя, че адресати на заповедта са собствениците на строежа. В случая е установено, че процесната сграда е в лошо експлоатационно състояние и за да станат всички обекти в сградата годни за екплоатация по предназначение, то е възможно да бъдат възстановени при условията на основен ремонт, като предвижданията на ПУП I-20, кв. 120 В, м. [местност] по плана на [населено място], предвижданията са за изграждане на едноетажна сграда и една пет етажна, както правилно е прието с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,