Решение № 426 от 19.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 355/2011 г.

Решение № 426 от 19.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 355/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. А. Л. от [населено място], общ. И., срещу решение от 8.09.2010 г., постановено по гр. д. № 330/2010 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която с което е потвърдено решение от 18.01.2010 г. по гр. д. № 256/2009 г. на Ихтимански районен съд за уважаване на предявения от С. И. Гражданска иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД за сумата 4176 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 956 от 29.07.2011 г. поради противоречива практика по въпроса дали ако по време на действието на договор за прехвърляне на недвижим имот върху него са изградени постройки, след развалянето на договора стават собственост на собственика на земята по силата на чл. 92 от ЗС или на този, който ги е построил. С въззивното решение е прието, че в този случай постройките стават собственост на този, който ги е построил. С решение № 420 от 8.07.2005 г. по гр. д. № 98/2005 г. на ВКС, I г. о. е прието, че в този случай постройките стават собственост на собственика на земята по приращение. Настоящият съдебен състав намира за правилно становището, че ако по време на действието на договор за прехвърляне на недвижим имот върху него са изградени постройки, след развалянето на договора стават собственост на собственика на земята по силата на чл. 92 от ЗС и предвид обратното действие на развалянето на придобивното основание прехвърлителят е станал отново собственик на прехвърленото, включително и на построеното от приобретателя. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмена защита. Претендира разноски. Ответникът по жалбата С. И. Гражданска оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. И. Гражданска иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД за сумата 4176 лв. - обезщетение за лишаването й от ползване на притежаваните от нея идеални частни от съсобствени с ответника Ж. А. Л. лятна кухня и движими вещи. Въззивният съд е приел, че лятната кухня е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от страните прекратена с развод, тъй като е изградена от тях по времето, когато са били собственици - преди развалянето на договора за прехвърляне собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Установено е, че с влязло в сила на 27.10.2006 г. решение, постановено по гр. д. № 56/2006 г. на Ихтимански районен съд, е прекратен с развод сключения на 27.11.1983 г. граждански брак между С. И. Гражданска и Ж. А. Л. С влязло в сила на 25.10.2004 г. решение, постановено по гр. д. № 429/2004 г. на Ихтимански районен съд, е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с н. а. № 98/1986 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, между В. А. Л. и А. А. Л. като прехвърлители и Ж. А. Л. като приобретател, какъвто се явява и съпругата му С. И. Л., на дворно място от 1190 кв. м., находящо се в [населено място] и съставляващо п. VI-108 в кв. 29 по плана на селото, ведно с построените в същото дворно място жилищна сграда, стопанска сграда и навес. По време на действие на договора съпрузите-приобретатели са построили в имота процесната постройка. В случаите като настоящия, когато по време на действието на договор за прехвърляне на недвижим имот върху него са изградени постройки, след развалянето на договора стават собственост на собственика на земята по силата на чл. 92 от ЗС - по приращение. Като е приел, че в този случай постройките стават собственост на този, който ги е построил и е присъдил обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС по отношение на такъв имот, въззивният съд е постановил неправилно решение, което в частта за това обезщетение следва да бъде отменено - за сумата 480 лв., в какъвто размер, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на което е определен размера на обезщетението по делото, е определено обезщетението за лишаване на съсобственика от ползването на недвижимия имот за процесния период от 6.10.2006 г. до 6.10.2008 г. Жалбата срещу въззивното решение в частта по отношение на движимите вещи е неоснователна. Доводите на жалбоподателя, че е определено обезщетение за целите вещи, а не за притежаваната от ищцата 1/2 ид. част, не са навеждани в инстанциите по съществото на спора. Още повече - във въззивната си жалба на Ж. Л. изрично сочи, че обезщетението е определено за 1/2 ид. част. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд за ползването на съсобствените на страните движими вещи единствено от него, тъй като са съответни на събраните по делото доказателства. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на решението по отношение на лекия автомобил "Л. ". Оплакването е за необсъждане на представено, но несвоевременно /с писмените бележки в първата инстанция/ на писмено доказателство - опис и на доводите му за постигнато съгласие за разпределяне на ползването на движими вещи, вкл. на процесния автомобил. В случая не се касае до нови факти и обстоятелства, нито има данни пропускът на ответника да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, поради което съдът не следва да ги обсъжда. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение