Решение № 16716 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2019 г.

Решение № 16716 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Белоградчик, подадена чрез процесуалния представител адв. Н. Стойнов, против решение № 144/22.11.2018 г., постановено по адм. д. № 170/2018 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена като неоснователна неговата жалба срещу решение изх. № 01-0800/2237 от 12.03.2018 г., издадено от Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", за определяне на финансова корекция в размер на 8788. 49 лева и 1757. 70 лева ДДС, получени по договор № 05/223/00233/18.07.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Релевирани са две касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на националното и европейско законодателство, предвид липса на основания за налагане на финансова корекция, като се оспорва въобще факта на извършена нередност и доказано нанасяне на вреда на общия бюджет на ЕС, и необоснованост, с оглед неправилна преценка на обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила. По тези съображения моли ВАС да отмени решението и да постанови друго, с което жалбата да бъде изцяло уважена. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, не изпраща процесуален представител. В отговор на касационната жалба, чрез юрк. М. Стойчева, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното решение, предвид събраните доказателства. Счита, че въз основа на извършения анализ съдът е формирал правилен извод, че е налице неспазване разпоредбата на 4. 20 от договор № 05/223/00233/18.07.2013 г., съгласно която ползвателят се задължава писмено да уведоми Фонда- незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на договора, какъвто е настоящия случай. Това счита, че представлява и нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредба № 22/7.07.2008 г. за условията и реда, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Първоначално залесяване на неземеделски земи". Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Видин е сезиран с жалба на кмета на община Белоградчик, срещу Решение изх. № 01-0800/2237 от 12.03.2018 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на основание чл. 20а, ал. 2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/7.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и § 4, ал. 3 от ДР ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ и т. 4. 20 от договор № 05/223/00233/18.07.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, е определена финансова корекция в размер на 8788. 49 лева, ведно със сумата от 1757. 70 лева ДДС, представляващи субсидия за залесяване и субсидия за отглеждане и попълване на имот № 027028, съставляващ нива с площ от 22. 085 дка, находяща се в землището на с. Салаш, общ. Белоградчик, обл. Видин. Съдът приел оспореното решение за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като управляващ орган, одобрил проекта и в предвидената от закона писмена форма. От правна страна съдът приел и, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното решение, нито нарушение на материалния закон, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че между Община Белоградчик и Държавен фонд "Земеделие" е сключен договор № 05/223/00233/18.07.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по който е изплатена помощ в размер на 224343. 60 лева. Установил още, че при извършена проверка в периода от 14 до 28.12.2016 г., ответникът констатирал, че имот № 027028, представляващ нива с площ от 22. 085 дка, находяща се в землището на с. Салаш, общ. Белоградчик, обл. Видин, е възстановена на трети лица с решение № 502/31.03.2014 г. на Общинска служба "Земеделие"-Белоградчик, влязло в сила на 15.04.2014 г., като този имот е бил включен от Община Белоградчик в подадени заявления за окончателно плащане към посочения по-горе договор № 05/223/00233/18.07.2013 г., съответно със заявки за залесяване № 05/223/00233/3/01 от 21.08.2014 г. и № 05/223/00233/3/02 от 12.01.2015 г. Установил още, че жалбоподателят през 2015 г, по негово признание е узнал за това решение, но не спазил клаузата на 4. 20 от договор № 05/223/00233/18.07.2013 г., съгласно която ползвателят се задължава писмено да уведоми ДФЗ незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на договора, нито нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредба № 22/7.07.2008 г., забраняваща преустановяване на подпомогнатата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство. По съществото на спора съдът взел предвид разпоредбата на т. 4. 20 от договор № 05/223/00233/18.07.2013 г. с посоченото по-горе съдържание, като в случая уведомяването е осъществено повече от година след узнаването на обстоятелството, че е настъпила промяна в собствеността на имот № 027028, както и факта, че след узнаване на промяната на собствеността върху процесния имот /№ 027028/, оспорващият е преустановил дейността по отглеждане и попълване на земеделските култури в него. По основния за спора въпрос съобразил чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Приел за спазена нормата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/7.07.2008 г., че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ до 5 години след сключване на договора за отпускане на помощта, РА да може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви върху тях. Приел за нарушена нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредба № 22/7.07.2008 г., забраняваща преустановяване на подпомогнатата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство. Съобразил дефиницията по чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 за нередност. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно и възражението за ненанесена вреда на средствата на общия бюджет на ЕС, с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, че всяко от посочените в нея основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. Така извел решаващ извод, че е налице основанието на чл. 20а, ал. 2 от Закон за подпомагане на земеделските производители, чл. 34, ал. 1 от Наредба № 22/7.07.2008 г. във вр. с § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ и чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ за наложените корекции в размера на субсидията за залесяване и субсидията за отглеждане и попълване на процесния имот № 027028. Допълнил съображенията като посочил, че счита за правилен и начинът на определяне на финансовата корекция по описаните в решението нарушения и нейния точен размер и основание. На тази база приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон и отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Неоснователен е доводът на касатора, че решението за налагане на финансова корекция е издадено без да е допуснал нарушение по чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредба № 22/7.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от ПРСР 2007-2013, тъй като несъмнено е нарушил изискването да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство, като преустановил подпомогнатата дейност поради възстановяването на имот № 027028, представляващ нива с площ от 22. 085 дка, находяща се в землището на с. Салаш, общ. Белоградчик, обл. Видин на трети лица с решение № 502/31.03.2014 г. на Общинска служба "Земеделие"-Белоградчик, влязло в сила на 15.04.2014 г. Освен това, нарушил и т. 4. 20 от договор № 05/223/00233/18.07.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 223 от ПРСР 2007-2013 г., защото като ползвател се е задължил писмено да уведоми ДФЗ незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на този договор, а в случая уведомяването е осъществил повече от година след узнаването на обстоятелството за настъпила промяна в собствеността на имот № 027028, а и защото след като узнал факта за промяната, преустановил дейността по отглеждане и попълване на земеделските култури в имота. Неоснователен е и доводът на касатора, че дори да е нарушил договорното си задължение, то не е нанесъл вреда на бюджета на ЕС, т. е. няма финансово отражение върху средствата от ЕСИФ. Горният извод следва от легалната дефиниция на понятието за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, че такава е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Община Белоградчик има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от ЕСИФ и в националното законодателство основанията за налагане на финансова корекция са установени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ нередности, като въз основа на тези основания финансовата подкрепа със средствата от ЕСИФ може да бъде отменена. Иначе казано, всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане. Затова и възражението за "превратно тълкуване" на горната норма е неоснователно. По възражението за "ненастъпила за бюджета вреда" следва да се посочи, че вредата е настъпила, доколкото установената с решението за финансова корекция сума не е била ефективно разходвана. Затова е неоснователно и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. В настоящия случай несъмнено е налице нарушение на националното законодателство (приложимата наредба и клаузите на договора), които са изчерпателно посочени от административния орган. Противно на твърдяното в настоящата жалба, налице е нередност. Така и в решение № 4550 от 27.03.2019 г. по адм. д. № 5434/2018 г. на ІV отд. на ВАС. На следващо място, по твърденията на касатора за "формалност на мотивите на съда" настоящият съдебен състав счита, че съдът е осъществил правилна оценка на доказателствения материал, в която връзка следва да се имат предвид неоспорените писмени доказателства за извършени проверки, ползващи се с доказателствена сила на официален документ. Верни са и изводите, че жалбоподателят не е доказал съобразно доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК своята теза и не е опровергал множеството писмени доказателства, с които фактите са установени от административния орган. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС- Видин е съобразено с материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение