Решение № 12704 от 19.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11503/2017 г.

Решение № 12704 от 19.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11503/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Марк 2" ЕООД, гр. София, подадена чрез пълномощник адв. А. Михайлов, срещу решение № 5047 от 27.07.2017 г. по адм. д. № 8089/2016 г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 16-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че разликата между включените в утвърдените цени за достъп разходи за т. нар. "допълнителен резерв" за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. и реално извършените от ECO разходи за същия период, не оказва значение за цената, определена в Раздел V, т. 3 от Решение № Ц-19. Сочи, че съдът не е отчел, че КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв., с която "ECO" ЕАД е свръх компенсирано за периода на действие на Решение № Ц-27, при определяне на цената по Решение № Ц-19 и да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв. Излага, че съдът неправилно е приел, че цената за достъп по раздел V, точка 3 от Решение № Ц-19 не е постановена в нарушение на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2013 г. Твърди, че съдът неправилно не е отчел, че "ECO" реално не е извършило отделни и допълнителни разходи в размер на 51 786 хил. лв. за периода м. 09.2012 г. - м. 04.2015 г. предизвикани от производството на ВИ енергия от вятър и слънце. Излага, че съдът неправилно не е отчел, че некомпресираните разходи, включени в цената за достъп по раздел V, т. 3 представляват определяне на цена за достъп за предходен период в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Излага, че неправилно са отразени ценообразуващите елементи по цената за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от ВИ - вятър и слънце. Твърди, че първоинстанционният съд е пропуснал да анализира или е анализирал неправилно редица основания за нищожност и/или отмяна, наведени в жалбата и в хода на откритото съдебно заседание, като всяко едно от тях е достатъчно самостоятелно основание да бъде уважена жалбата срещу Решение № Ц-19. В съдебно заседание и с допълнителни писмени бележки чрез пълномощник адв. Миков излага доводи за неправилност на решението на АССГ. Иска, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде обявено за нищожно или отменено Решение № Ц-19 на КЕВР в обжалваната част по раздел V, т. 3, както и претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София, чрез процесуалния си представител юрист Бельова, в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да бъде оставено в сила решението и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно, като съдът е изследвал извършените действия от административния орган, свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение за съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия. Излага, че в периода на действие на Решение № Ц-27/2015 г. е налице разлика между отчетените от "ЕСО" ЕАД разходи за периода 1.08.2015 г. - 30.06.2016 г. и утвърдените предвидени разходи за т. нар. "допълнителен резерв", която разлика възлиза на 2 704 770 лева, поради което правилно първоинстанционния съд правилно е приел, че не може да има ефект върху цените по Решение № Ц-19, т. V. 3, предвид на това, че чл. 27, ал. 1 НРЦЕЕ предвижда, че цената за достъп се определя на базата на прогнозни необходими годишни приходи, които включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Сочи, че цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разход. Смята, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 5047 от 27.07.2017 г. по адм. д. № 8089/2016 г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 16-ти състав, е отхвърлено оспорването по жалбата на "Марк 2" ЕООД срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3., с която считано от 01.07.2016 г. на "ЕСО" ЕАД, е утвърдена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв. /MWh. Съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение е в съответствие със Закона за енергетиката и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като е изложил мотиви по възраженията на жалбоподателя по отделните ценообразуващи елементи. Обективно е установено от фактическа страна, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от "ЕСО" ЕАД с вх. № Е -13-41-25/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп до и пренос през електропреносната мрежа и с вх. № Е-13-41-24/31.03.2016 г. с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени за регулаторен период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Към заявлението са представени справки и информация приложени по административната преписка, въз основа на които заявителят е обосновал искането за утвърждаване на процесните цени. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение. Установено е, че със заповед № З-Е-73/ 10.05.2016 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, и въз основа на него да извърши регулаторен преглед на дружествата-заявители и съответно да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 26.05.2016 г. е разгледан на закрито заседание на КЕВР, с който е предложена цена за достъп до електропреносната мрежа за производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, в размер на 7, 02 лв. /МВТч. С решение от 27.05.2016 г. е приет доклада и е насрочено открито заседание на 02.06.2016 г., като докладът и датата на открито заседание са публикувани на страницата на КЕВР. На 02.06.2016 г. е проведено открито заседание на КЕВР с участието на заявителите, на което е разгледан докладът на работната група и е насрочено закрито заседание на 06.06.2016 г. за приемане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор "Енергетика" и за насрочване на обществено обсъждане. На 06.06.2016 г. в закрито заседание на КЕВР е приет проект на решение относно утвърждаване на цени в сектор "Енергетика" и е насрочено обществено обсъждане на проекта на 09.06.2016 г. от 14: 30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица към адм. преписка. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, като от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цените. По протокол № 144 от 30.06.2016 г. е прието Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на КЕВР, като в частта по раздел V, т. 3, е утвърдена цена на "ЕСО" ЕАД за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв. /MWh, при следните ценообразуващи елементи, считано от 01.07.2016 г.: - необходими годишни приходи 19 836 хил. лв.; - количества електрическа енергия - 2 826 900 MWh. Решението е оспорено от жалбоподателя пред Административен съд София град, в производството по което е прието обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - икономическа експертиза, като заключението е обсъдил в мотивите. Решението на административния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с съдопроизводствените правила. Неоснователни са и възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд. Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа в съответствие със ЗЕ, НРЦЕЕ и ПТЕЕ. Съобразени са Решение Ц-33/2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп - отменено от ВАС, както и решения № Ц-6/13.03.2014 г. и № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, жалбите срещу които са отхвърлени с влезли в сила решения на ВАС / напр. решение от 25.11.2016 г. по адм. д. № 7207/2016 г. на ВАС, решение от 20.12.2016 г. по адм. д. № 14402/2015 г. на ВАС, решение от 20.12.2016 г. по адм. д. № 3917/2016 г. на ВАС и др. /. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е приел, че разликата между включените в утвърдените цени за достъп разходи за т. нар. "допълнителен резерв" за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. и реално извършените от "ECO" разходи за същия период, не оказва значение за цената, определена в Решение № Ц-19, Раздел V, т. 3, както и че КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв., с която "ECO" е свръх компенсирано за периода на действие на Решение № Ц-27, при определяне на цената по Решение № Ц-19 и е следвало да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв., поради което е нарушен чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ. Обективно е установено от съда, че при утвърждаване на процесните цени КЕВР е съобразила нормативните изисквания и ценообразуващите елементи, като е посочен размер на необходими приходи общо 19 836 хил. лв, размер на възвращаемост 36 хил. лв, разходи за компенсация в размер на 11 039 хил. лв., разходи за осигуряване на допълнителен резерв в размер на 8 760 хил. лв. и прогнозно количество електрическа енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 2 826 900 MWh, като е определена цена за достъп 7, 02 лв. /MWh. Административният съд обосновано е установил, че КЕВР е приела посочените стойности по ценообразуващите елементи след анализ и преценка на предложените от "ЕСО" ЕАД данни и информация, като в доклада на работната група и в мотивите на решението, е предвидено коригирането на част от показателите, като е увеличен размерът на предложения от енергийното предприятие показател "разходи за компенсация", в резултат на което съответно е променена и сумата на предвидените необходими приходи. Съобразено е от съда въз основа заключението на СИЕ, че за периода на действие на Решение № Ц-27/2015 г. е налице разлика между отчетените от "ЕСО" ЕАД разходи за периода 01.08.2015 г. -30.06.2016 г. и утвърдените предвидени разходи за т. нар. "допълнителен резерв" 24 048 000 лв., която разлика възлиза на 2 704 770 лева. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че тази разлика, не може да има ефект върху цените по Решение № Ц-19, т. V. 3, предвид на това, че чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ предвижда, че цената за достъп се определя на базата на прогнозни необходими годишни приходи, които включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Именно прогнозният характер на приходите, респ. прогнозният характер на обоснованите разходи, обуславя извода, че изчисляването на пределната стойност на разходите за следващия регулаторен период не се извършва на база на извършените такива през предходния, а се извършва преценка на последните. Правилно съдът е съобразил, че изчисленията на вещото лице са за 11-месечен период, т. е. за непълен регулаторен период, тъй като с решение Ц-23/2015 г. регулаторният период е бил удължен до 31.07.2015 г., който не отчита разходите на "ЕСО" ЕАД във връзка с енергия от ВИ за м. юли 2015 г. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 10, ал. 5 от НРЦЕЕ при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, като съгласно чл. 9 от НРЦЕЕ необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Съгласно чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, като съгласно ал. 4 цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Предвид посочената уредба цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи. В тази връзка доводите на касатора, че цената за достъп следва да бъде намалена със сумата на т. нар. "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв. е неоснователен. По този начин би се стигнало при всеки нов регулаторен период да се обосновава утвърждаване на цени само въз основа предходен период, без да се отчитат останалите ценообразуващи показатели, както и прогнозни и непредвидени разходи, които влияят на крайната цена. Следва в тази връзка да се отчете, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т. 5, цената на достъп е определена на 7, 14 лв. /MWh, а с Решение № Ц-19, т. V. 3 - 7, 02 лв. /MWh. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно не е отчел, че "ECO" реално не е извършило отделни и допълнителни разходи в размер на 51 786 хил. лв. за периода м. 09.2012 г. - м. 04.2015 г. предизвикани от производството на ВИ енергия от вятър и слънце, посочени в Решение № Ц-27, както и че некомпресираните разходи, включени в цената за достъп представляват определяне на цена за достъп за предходен период в противоречие с влязло в сила съдебно решение Правилно е прието от съда, че "ЕСО" ЕАД е заявило за утвърждаване на цени за достъп въз основа на утвърдената цена с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, и въз основа на извършени анализ и оценка на основните фактори влияещи на размера й, като компенсаторния механизъм, съгласно Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на ново възникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от "ЕСО" ЕАД приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв., поради което средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв., което обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв. Следва да се отбележи, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т. 5 размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на ЕСО ЕАД приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който "ЕСО" не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Решението е влязло в сила и определения механизъм за компенсиране следва се съобразява в следващите регулаторни периода, поради което са неоснователни доводите, че с Решение № Ц-19 КЕВР отново следва да се разглеждат тези разходи и дали те са реално извършени, както и е неоснователно твърдението, че не са доказани с оглед заключението на СИЕ. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът неправилно не е отчел, че некомпресираните разходи, включени в цената за достъп представляват определяне на цена за достъп за предходен период в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Административният съд е съобразил, че с множество решения на Върховния административен съд е потвърдена законосъобразността на Решение № Ц-27 на КЕВР, в частта по раздел IV, т. 5, като Решение № Ц-19, т. V. 3 на КЕВР не е постановено в противоречие с влязлото в сила решение и не обуславя нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК. Напротив с процесното Решение № Ц-19, т. V. 3 на КЕВР са спазени правилата за ценово регулиране при съобразяване на утвърдения подход за компенсиране на разходите по Решение № Ц-27. Неоснователни са доводите на касатора относно изводите на съда, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че са спазени чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а КЕВР е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации, които са представили становища. Съдът е обсъдил приложението на чл. 26 от АПК, както и че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 06.06.2016 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 09.06.2016 г. от 14: 30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане видно от представения протокол, а от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цени. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателя да участват в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп в размер на 7, 02 лева/МВтч. Законосъобразни са изводите на съда за изпълнението на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36а ЗЕ. Съгласно чл. 36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. В хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-19 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, като всяко засегнато енергийно предприятие е имало възможността да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства във връзка с предложените за обсъждане цени за достъп. Касаторът като предприятие производител на ел. енергия от ВЕИ, е могъл да заяви и да участва в общественото обсъждане на етапа, когато КЕВР е обявила публично обсъждане на заявените от "ЕСО" цени за достъп, поради и което липсата на данни и доказателства за изпълнение на изискването на чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ, не обуславя незаконосъобразност или съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Решение № Ц-19, в който смисъл се е произнесъл първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил, че с оспореното решение на КЕВР и определения размер на цената за достъп, се изземват приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към "ЕСО" ЕАД. Следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователно е възражението на касатора, че като не е присъединен към електропреносната мрежа, не следва да дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД. Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. цената за достъп до електропреносната мрежа подлежи на ценово регулиране. Съгласно чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ (в приложимата редакция), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, въпреки че е присъединен към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп със съответното електроразпределително предприятие. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм., но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат осъден жалбоподателя да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение