Решение № 854 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2008 г.

Решение № 854 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2008 г., IV г. о., докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на "О"Е. /в ликвидация/, град П., подадена от пълномощника му адвокат И, срещу въззивно решение № 990 от 30.05.2007 г. по гр. д. № 3275/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че има грешка в плана към 1990 г., тъй като тогава процесният имот е бил държавен, а ЗВСОНИ е влязъл в сила през 1992 г. С влязлото в сила решение между страните по делото по иск с правно основание чл. 108 ЗС е установено правото на собственост на ищците към момента на подаване на исковата молба - 1997 г., но не и към 1990 г. Ответниците по касационната жалба А. Б. Т., с. Ц., област П. и Р. Б. Т., град П., оспорват жалбата. Ответниците по касационната жалба "М"Е., А., община Р. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, не са заявили становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Пловдивският окръжен съд е отменил решения № 9/8.04.2005 г. и № 5/1.11.2006 г. по гр. дело № 2881/1998 г. на Пловдивския районен съд и е признал за установено по отношение на "О"Е. /в ликвидация/, "М"Е., А., община Р. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, че А. Б. Т. и Р. Б. Т. са собственици на дворно място с площ от 4 427 кв. м., представляващо имот пл. № 1363 в кв. 137 по плана на с. Ц. от 1963 г., което не е било заснето самостоятелно в кадастралната основа на плана от 1990 г., а е включено в имот пл. 1715 в кв. 140, парцел **** - НПК М. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение ищците са признати за собственици на процесния имот и същият не отразен в плана от 1990 г. Правилно въззивният съд е приел, че искът е основателен. Съдът е бил сезиран с иск установяване право на собственост върху недвижим имот към минал момент - 1963 г., който имот впоследствие поради грешка не е заснет в плана от 1990 г. За основателността на този иск е без значение какви промени в регулационния статут на имотите са се извършвали след посочения минал момент. В случая е установено по безспорен начин, че наследодателят на ищците Б е бил собственик на процесния имот към 1963 г. и собствеността му е възстановена по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Ето защо трябва да се приеме, че няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба А. Б. Т. и Р. Б. Т. трябва да бъдат присъдени 300 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.