Решение № 2908 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2012 г.

Решение № 2908 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началкина на отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора, представляван от старши експерт В. Захариев срещу решение № 176 от 19.07.2012 г. по адм. дело № 176/2012 г. на Старозагорския административен съд, като са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Ответникът по касационната жалба Мариян Петров Младенов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на първоинстанционния съд е отменен по жалбата на Мариян Младенов акт за установяване на задължение по декларация № 9806 от 15.02.2012 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора потвърден с Решение № 9806 от 10.04.2012 г. на Началник отдел "Приходи" при Община Стара Загора, с която са му определени следните задължения данък върху превозно средство /ПС/ за 2004 г. в размер на 24, 60 лв. и лихва за просрочие в размер на 23,47 лв., данък върху ПС за 2005 г. в размер на 24,60 лв. и лихва в размер на 20,41 лв., данък върху ПС за 2006 г. в размер на 24,71 лв. и лихва в размер на 17,44 лв., данък върху ПС за 2007 г. в размер на 24,71 лв. и лихва -14,10 лв., данък в размер от 24, 71 лв. за ПС за 2011 г. и лихва за забава в размер на 1, 17 лв. В останалата част актът, акт за установяване на задължение по декларация № 9806 от 15.02.2012 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора потвърден с Решение № 9806 от 10.04.2012 г. на Началник отдел "Приходи" при Община Стара Загора е оставен в сила. В диспозитива на решението на първоинстанционния съд е допусната очевидна фактическа грешка, като вместо решение № 9806 от 10.04.2012 г. на началника на отдел "Приходи при община Стара Загора е записано погрешно Решение № 3647/01.12.2009 г., която грешка съдът следва да поправи по свой почин съгласно чл. 175 от АПК. За да постанови съдебния си акт съдът е обсъдил относимите за спора доказателства и правилно е приложил съответните норми от ДОПК. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ДПК, /отм. в сила за процесния период/ и съответно на тази разпоредба е наложен извода на съда за погасяването на публичните задължения, каквито по своето естество са настоящите, с изтичането на 5-годишен давностен период за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. Правилно е съобразен и наличният момент от който започва да тече срока за давността за вземането на данък на ПС и акцесорното задължение за лихва, обстоятелства по които не се спори между страните. Видно от протокола на проведеното на 17.07.2012 г. съдебно заседание на първоинстанционния административен съд, представени са с молба на Мариян Младенов вх. № 1714 от 03.07.2012 г., 2 броя банкови бордера за платен от същия данък за 2007 г. и 2008 г. и лихви за забава за лек автомобил "Опел Вектра", които са приети като доказателства и не са оспорени от ответната страна, а неин представител или пълномощник не се е явил на това съдебно заседание. Не са представени и писмени бележки от ответната страна. Сочените доказателства, като неоспорени са обсъдени от съда, като анализа на фактическите и правни обстоятелства в тази посока се възприемат от настоящата инстанция. С вносна бележка от 04.02.2011 г. М. Младенов е изплатил дължимия данък за 2011 г., като платежният документ също не е оспорен от ответната страна. Тъй като във вносната бележка длъжникът е заявил кои точно задължения към общината погасява и това обстоятелство не е оспорено от ответника, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК. При контрола за законосъобразност на съдебния акт, настоящият състав на Върховния административен съд не установи неправилно прилагане на разпоредбите на ДОПК в конкретния случай, както и не установи допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, в каквато посока неоснователно се излагат доводи в касационната жалба. Изводите на съда не са опровергани от касатора пред настоящата инстанция и обжалваното решение е правилно. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което