Решение № 337 от 23.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 495/2026 г.

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на защитника на подс. А. В. Б. срещу присъда № 44 от 02.12.2025г. по внохд № 708/2025г. по описа на Окръжен съд - Плевен. В касационната жалба се релевират всички касационни основания. Изтъкват се съображения за необоснованост на въззивната присъда – недоказаност на обвинението, в резултат на което съдът е достигнал до погрешни изводи за авторството и съставомерността на деянието. Възразява се и по справедливостта на наложеното наказание като се твърди, че същото е отмерено при липса на съобразяване на всички налични многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. Алтернативно – претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане или изменяване на въззивната присъда с намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му поддържа касационната жалба. Претендира пороци в аналитичната дейност на решаващия съд, довела до неправилни заключения по фактическите положения и до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа и оплакването за несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли въззивният съдебен акт да бъде потвърден. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда № 5/28.05.2025 г. по нохд № 229/2023г., РС - Никопол е признал подсъдимия А. В. Б. за невинен в това, че на 22.06.2023г. в гр. Гулянци, обл. Плевен се заканил на К. Б. Ч. с убийство (казал му, че ще го гръмне и ще го зарови на „българските Малдиви), като заканата възбудила основателен страх за осъществяването й, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. С атакуваната пред ВКС присъда № 44/02.12.2025г. по внохд № 708/25г., Окръжен съд - гр. Плевен отменил постановената оправдателна присъда и вместо нея постановил нова присъда, с която подсъдимият Б. бил признат за виновен по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК. При условията на чл. 54 от НК на подсъдимия е наложено наказание 8 (осем) месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години. На осн. чл. 67, ал. 3 от НК съдът постановил през изпитателния срок спрямо подсъдимия Б. да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК "Задължителни периодични срещи с пробационен служител". Възложил на подсъдимия направените по делото разноски. Жалбата на подс. Б. е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 2 НПК – нова присъда на въззивната инстанция, с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода”. Депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от постановяване на присъдата и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Преди всичко следва да се отбележи, че основна част от доводите, с които се оспорва правилността на новата присъда, са насочени към оспорване на изводите за авторството на деянието, като се свеждат до оплакване за несъответствие между доказателствения материал и приетата от съда фактическа обстановка. Следователно се твърди наличие на фактическа необоснованост, която не е включена в лимитативно очертания в чл. 348, ал. 1 от НПК кръг от касационни основания и не подлежи на разглеждане в процедура по глава двадесет и трета от НПК. Съдържанието на жалбата, доразвито макар и с общо формулирани съображения в съдебно заседание на касационния съд, позволява да се извлече оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила при проверката, анализа и оценката на събраните доказателствени източници. То е допустимо, но не намира подкрепа в данните по делото. Въззивната инстанция е спазила произтичащите от чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК задължения за постигане на обективната истина. Основните факти в подкрепа на обвинението - вербалната заплаха "..ако още един път направиш така, ще те гръмна и ще те закарам на българските Малдиви“, последвалото обръщане към пострадалия с въпроса „Нали знаеш къде са българските Малдиви“ са установени не само от преките показания на св. Ч., но и от показанията на св. Н. и св. С.. Посочените гласни доказателствени източници са били съпоставени със съдържащите се по делото писмени доказателства, както и със заключението на съдебно – психиатричните експертизи. Съдът е отделил внимание и на обясненията на подсъдимия, в които той е отричал факта на деянието, като е проследил хронологията на събитията и правилно е достигнал заключение, че посочената от него защитна версия (че по време на деянието е водел детето си на детска градина) не изключва и посещението му пред сервиза, пред който се е развила инкриминираната между него среща със св. Ч., включваща и комуникация с отправената закана за убийство. Не са останали без коментар и данните за личностовите характеристика на подсъдимия и св. Ч., както и характера на техните взаимоотношения, които са били сериозно влошени поради съседството им в продължителен период от време. Изложените съображения мотивират настоящия състав да отхвърли оплакванията на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на закона. Конкретни аргументи, в негова подкрепа не се съдържат в касационната жалба, като нарушението на материалния закон се обосновава единствено като последица от неправилната дейност на контролирания съд по установяване на релевантната за отговорността на дееца фактология. Достатъчно е да отбележи, че в рамките на правилно установените факти окръжният съд с основание е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд в мотивите на атакуваната присъда (л. 66 - 67 от внохд № 708/25г.) напълно се споделят от настоящия състав и към тях няма какво допълнително да се добави. Не е налице и основанието по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Няма съмнение, че справедливо е това наказание, което е съразмерно/съответно на извършеното престъпление. Необходимо условие за справедливост на наказанието е определянето на конкретното съотношение между генералната и специалната превенция по чл. 36 от НК. В настоящия случай, санкцията на чл. 144, ал.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до 6 (шест) години лишаване от свобода. Окръжният съд е определил наказание от 8 (осем) месеца лишаване от свобода, като подробно е посочил смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства - чисто съдебно минало, семейното и социалното му положение и очевидно е отмерил наказанието именно при техният превес. За конкретния размер на наказанието лишаване от свобода значими са били и данните за последващото поведение на подсъдимия, насочено срещу собствеността на св.Ч., за което е било образувано различно досъдебно производство. Констатираните от съда смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК, така че да се приложи хипотезата на чл. 55, ал.1, т. 2, б.“б“ от НК и на подсъдимия да бъде определено по-леко по вид наказание - пробация. Друг е въпросът, че в касационната жалба не се сочат и допълнителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да са останали игнорирани от съда. При така изтъкнатото, ВКС счете, че наложеното наказание не е явно несправедливо. Известно е, че не всяка, а само явната несправедливост на наказанието, е основание за изменяване на присъдата. Явната несправедливост на наказанието е налице тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца е толкова очевидно, че обуславя по необходимост намаляване или увеличаване на наказанието, въпреки че то е определено в рамките на закона. В настоящия случай, с налагането на наказание 8 (осем) месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66, ал.1 от НК при минималния изпитателен срок от 3 (три) години на подсъдимия е наложено справедливо наказание. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационните основания, обуславящи необходимост от упражняване на правомощията по отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, нито такива за намаляване на наложеното наказание. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,