Решение № 3657 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 883/2015 г.

Решение № 3657 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 883/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - гр. Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Павлина Ставрева против решение № 2715/11.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2738/2014 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив. С посоченото решение съдът е отменил заповед № ДД-С-06-670/6.08.2014 г. на директора на Дирекция "СП" - гр. Пловдив, потвърдена с решение № РД01-172/23.09.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане гр. Пловдив и е върнал делото като преписка на директора "СП" - гр. Пловдив за ново произнасяне при спазване на указанията на съда, дадени с решението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба - Мария Минчева Петкова-Минасян като майка и законен представител на Кристиян Кехам Минасян, чрез пълномощника адв. Васил Цветанов Стефанов, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. Пловдив е отменил заповед № ДД-С-06-670/6.08.2014 г. на директора на Дирекция "СП" - гр. Пловдив, потвърдена с решение № РД01-172/23.09.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане гр. Пловдив. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хора с увреждания /ЗИХУ/ за детето Кристиян Кехам Минасян, тъй като на основание чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ - приложените разходооправдателни документи не доказвали извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. Приел е още, че престоят на детето в хотел "Сънсет бийч", с. Лозенец, организиран от Комплекс за социални услуги "Олга Скобелева", може да се квалифицира като проведено лечение в съответствие с издаденото медицинско направление и с действителния смисъл и дух на закона. Посочил е, че с представените по делото разходооправдателни документи са изпълнени изискванията на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че детето Кристиян Кехам Минасян, има вид и степен на увреждане 100% с чужда помощ с експертно решение № 2572 от заседание 185/6.11.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ Пловдив, с водеща диагноза "ранен детски аутизъм с хиперкинетично поведение, изоставане в психичното развитие. неврофиброматоза", за срок от 3 години, валидно до 1.11.2015 г. Мария Петкова-Минасян като майка и законен представител на детето, е подала заявление-декларация с вх. № ВД-С-06-670/30.06.2014 г. до директора на Дирекция "СП" - гр. Пловдив, с искане за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Към молбата е представено медицинско направление от 12.06.2014 г., издадено от д-р Емилия Заимова - АПИМП - ГП "Капана" ООД - гр. Пловдив, за климато и водолечение на детето. С молбата са представени също фактури за направените разходи на обща стойност 384 лева. Видно от данните по делото към момента на подаване на заявлението - декларация, както и към момента на издаване на оспорената заповед, Кристиян Кехам Минасян е малолетно дете, което отговаря на законоустановените предпоставки да получи поисканата добавка. Не е спорно, че детето е правоимащо лице по смисъла на чл. 42г, във вр. с чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Налице са писмени доказателства, удостоверени с експертно решение на ТЕЛК, вид и степен на увреждане с водеща диагноза "детски аутизъм" и изготвена Социална оценка за потребностите на детето. Безспорно е също обстоятелството, че с медицинско направление, издадено от лекар - специалист, детето се изпраща за санаториално лечение, както и че същото през периода 22.06. - 28.06.2014 г. е пребивавало в "Сънсет бийч" - с. Лозенец, за което са съставени разходооправдателни документи, които в срок са представени пред административния орган. Касаторът развива доводи, че съдът е направил стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗИХУ. Върховният административен съд напълно споделя изложеното в мотивите на атакуваното съдебно решение. Настоящият случай изцяло попада в обхвата на разпоредбата на чл. 42 ЗИХУ, чл. 42г ЗИХУ и чл. 28 ППЗИХУ. В чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а в ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. т. 1-7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. В чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ (в приложимата му редакция - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 5.01.2007 г.), заявлението за изплащане е подадено на 02.07.2014 г., т. е. преди влизане в сила на ПМС № 169/26.06.2014 г., в сила от 4.07.2014 г., а с § 21 ПЗР на същото ПМС е предвидено започнатите процедури по отпускане и ползване на месечната добавка за социална интеграция и на целеви помощи, преди влизане в сила на това постановление, да се довършват по досегашния ред, е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им. В чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. В случая следва да бъдат съобразени легалните определения на понятията "рехабилитация" и "социална рехабилитация". Според определението, дадено в § 1, т. 5 ДР ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост, а според определението, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, "социална рехабилитация" е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. В настоящия случай, климато и водолечението, за които е издадено медицинското направление са в обхвата на балнеолечението, употребено в смисъла на родово понятие за санаториално лечение. Предвид наличните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че при пребиваването на детето по време на летния лагер в хотел "Сънсет Бийч", с. Лозенец, е проведена медицинска рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗИХУ. По време на лагера са осъществени и дейности, насочени към подобряването на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, проведените срещи с лекари - специалисти, специалният хранителен и двигателен режим са подпомогнали създаването у детето на умения за водене на самостоятелен живот чрез предоставяне на социални услуги и психологична помощ, поради което следва да се приеме, че при пребиваването на детето в летния лагер е проведена и социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ, а заплатените разходи за "нощувки, храна, процедури", са били направени за рехабилитационни услуги. Както правилно е посочил решаващият състав, климатолечението като въздействие чрез комплекс от климатични фактори под форма на специални закаляващи и терапевтични климатични процедури (въздушни, слънчеви, водни и др.) е подходящото лечение за детето според неговите индивидуални потребности. То повлиява организма чрез подходящо подбрани метеорологични фактори и особености на климата в дадена област (курорт) при смяна на климата. Едни от видовете климатични процедури са пребиваването на чист въздух, слънчевите и въздушните бани, пешеходните разходки и др. Основният довод в касационната жалба е, че Мария Минчева Петкова-Минасян - майката на детето, не е направила съответния разход за балнеолечение. Както се посочи по-горе, летният лагер е организиран от Комплекс за социални услуги "Олга Скобелева", тъй като деца с подобни заболявания се нуждаят най-вече от подходяща среда за социализиране. Видно от данните по делото, комплексът е помогнал на родителите на децата за организирането и провеждането на лагера, но не го е заплатил. Ето защо фактурата, издадена от "Лозенец-ИН" ООД, не е издадена на името на Комплекс за социални услуги "Олга Скобелева", а на детето Кристиян и законния му представител и придружител - майка му - Мария Минасян. Комплексът за социални услуги "Олга Скобелева" е извършил банковите преводи, тъй като е бил организатор на летния лагер и е договорил по-добри условия за децата и придружителите им като по-голяма група. Разпоредбите, регламентиращи условията за предоставянето на интеграционни добавки, не следва да бъдат тълкувани стеснително, тъй като това би довело до необосновано ограничаване на предоставените по закон права на определена категория лица, които отговарят на изрично предвидените условия. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в настоящето производство разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 14.01.2015 г., заплатено е адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, за която сума следва да се осъди Дирекция "СП" - гр. Пловдив, като възражението за прекомерност съдът счита за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,