Решение № 12696 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Е. Б., Е.-М. Г., Фондация КИКИМОРА и КИКИМОРА , представлявана от Г. Е. Б. и Е.-М. Г., срещу Решение 19697/09.06.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 13003/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Е. Б., Е. - М. Г. и Фондация КИКИМОРА и КИКИМОРА , представлявана от Г. Е. Б. и Е.-М. Г., срещу Решение 364/09.12.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), Пети специализиран заседателен състав по преписка 2/2024 г. В касационната жалба са развити доводи, че съдебното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно се излага фактическата обстановка. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не е налице пряка дискриминация, тъй като не бил анализирал в цялост фактическата обстановка с оглед нейната правна значимост. Иска се отмяна на обжалваното решение и жалбата да бъде уважена. Претендират се разноски по делото. Представена е писмена защита. Касационните жалбоподатели се представляват от адв. Любенова. Ответникът Комисия за защита от дискриминация оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Бешков. Ответникът М. Н. оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът се представлява от адв. Янева и адв. Тачев. Ответникът Национален студентски дом оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът се представлява от адв. Бошнакова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, както и извърши проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Г. Е. Б., Е. - М. Г. и Фондация КИКИМОРА и КИКИМОРА срещу Решение 364/09.12.2024 г. на КЗД, Пети специализиран заседателен състав по преписка 2/2024 г. първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, при липсата на съществени процесуални нарушения при изясняване на обективната истина, съответно при спазени основните принципи на процеса, в съответствие на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 66, т. 5 и чл. 66 ЗЗДискр. Правилно съдът е приел, че при постановяване на решението Комисията не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата регламентирана в ЗЗДискр чл. 54 63. Комисията се е произнесла по допустима жалба, като изрично е съобразила чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. Правилно съдът е приел, че е спазен и материалният закон. Към изводите на първоинстанционния съд настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Не е налице соченото от касатора нарушение на материалния закон. Наведените в касационната жалба доводи са били наведени и пред първоинстанционния съд, но като нарушения допуснати от страна на КЗД, обсъдени са от него и правилно са отхвърлени като неоснователни. В производството пред КЗД е установена релевантната фактическа обстановка, като фактическите установявания не са оборени пред съда и същият не е установил различни факти от тези установени от Комисията. При правилно установени факти и КЗД, и съдът са стигнали до правилния извод за липса на основания за установяване на извършена пряка дискриминация по защитения признак сексуална ориентация . Липсват доказателства подкрепящи твърденията на Г. Е. Б., Е. - М. Г. и Фондация КИКИМОРА и КИКИМОРА за осъществена спрямо тях пряка дискриминация от Националния студентски дом, тормоз и подбуждане към дискриминация от М. Н., по повод отмяната от Националния студентски дом на втория уъркшоп (в периода 07.10-08.10.2023 г.) организиран от фондация КИКИМОРА и КИКИМОРА , заедно с неформалния колектив на К. В.. От жалбоподателите не са изложени факти, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че е налице дискриминация, за да се обърне доказателствената тежест, съгласно чл. 9 ЗЗДискр. Няма категорични и безспорни доказателства, че отмяната на уъркшопа е поради изразеното от М. Н. мнение на фейсбук страницата му относно провеждания уъркшоп и поради кръга участници в мероприятието организирано от Фондация КИКИМОРА и КИКИМОРА . Няма никакви доказателства, че спрямо Г. Е. Б. и Е. - М. Г. са осъществени действия, който могат да се определят като по-неблагоприятно третиране, по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по защитения признак сексуална ориентация по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗДискр. Няма посочено и лице, с което да се направи сравнение. Организатор на събитието е Фондация КИКИМОРА и КИКИМОРА , но няма доказателства, че отмяната на събитието е поради предмета на дейност на фондацията или поради характера на самото събитие. Същото важи и относно заявеното оплакване за осъществен от М. Н. тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., и подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗЗДискр. В обобщение твърдените факти за дискриминационно поведение на Национален студентски дом и М. Н., не сочат извършването на такова спрямо жалбоподателите, на основата на твърдения от тях признак по чл. 4 от ЗЗДискр. сексуална ориентация. Ето защо като е приел, че оспореният административен акт е и материално законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Поради изложеното решението на АССГ, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което следва да бъде определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минималния размер от 200 лева. Основателна е претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА за процесуалния представител на М. Н. адв. Янева. Същото на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се определи в размер на 1500 лв. Основателна е и претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на Националния студентски дом и същото следва да се присъди в доказан по делото размер 1500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 29.02.2024 г., Сметка за възнаграждение 61 от 04.11.2025 г. и Платежно нареждане BORD01074382/07.11.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,