Решение № 10099 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8808/2015 г.

Решение № 10099 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8808/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Венко Дамянов Методиев в качеството му на ЕТ "Венко-Венко-Методиев" със седалище в гр. София, против решение № 4243 от 17.04.2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 114/2013 г. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу решение № 307 от 23.11.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което му е отнето разрешителното за ползване на воден обект-акватория от язовир "Тополница" с цел аквакултури и свързаните с тях дейности. В касационната жалба се релевира необоснованост на решението, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. Ответната страна по касация-министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, е изпратил писмено възражение. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него се моли, решението на съда да се остави в сила. Писменото възражение се поддържа и в съдебно заседание. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Прокурорът счита, че съдът е установил правилно фактическата обстановка, послужила като основание за издаването на решението. Според него съдът правилно е приложил и материалния закон, поради което не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд-I колегия намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решението си тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата срещу решение № 307 от 23.11.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 188, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) и писмо вх. № 05-08-6873 от 29.10.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район -гр. Пловдив" е отнел разрешително № 02460001 от 9.03.2007 г. за ползване на воден обект-акватория от язовир "Тополница" с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, издадено на ЕТ "Венко-Венко Методиев", поради нарушаване условията в разрешителното и неупражняване на предоставени права, в определения в него срок. За да постанови този резултат съдът е изследвал фактите по спора, относно издаденото разрешително за ползване на водния обект, предоставеното право в него за изграждане на техническо съоръжение в т. 5 и срокът за това - т. 9, искането на титуляра на разрешителното за ползване до МОСВ с вх. № 26-00-2677 от 24.09.2012 г., изложените факти в писмо с вх. - № 05-08-6873 от 29.10.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район-гр. Пловдив и другите писмени доказателства. От фактическа страна съдът е установил, че Венко Методиев не е изградил в срок техническото съоръжение, подробно индивидуализирано в разрешителното за предоставяне ползването на водния обект. Той е поискал удължаване на срока за изграждането му много след изтичането на крайния срок - 2009 г., а искането е направено през 2012 г. Тези обстоятелства се съдържат в отговора на директора на басейновата дирекция, даден с описаното вече писмо, в изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 188, ал. 1, т. 4 ЗВ, в релевантната му редакция. Това фактическо установяване е прието за нарушаване на чл. 79а, ал. 1, т. 3 - нарушаване на условията на разрешителното и т. 4 - неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения срок, според Закона за водите от страна на министъра, който е издал обжалваното решение. Проверката министърът е извършил по документи според правомощието си визирано в чл. 75, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностните води. Съдът е приел, че решението на министъра на околната среда и водите е в съответствие с изискването на чл. 59 АПК - издадено от компетентен орган, в съответната форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и е в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват допуснати нарушения. Издаденото разрешително е на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, според който разрешително за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности; чл. 52, ал. 1, т. 2 (в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 65/2006 г. ), б. "в" - аа) - от министъра на околната среда и водите за язовирите по приложение № 1 към чл. 13 - а в приложението язовир "Тополница" фигурира в т. 44. В т. 5 на разрешителното за ползването на водния обект е предоставено изграждането на техническо съоръжение, представляващо конструкция на ферма за аквакултури - садкова база, която се състои от 22 броя садки, с подробно описание. Крайният срок за изграждане на съоръжението е 2009 г. Между страните не е имало спор, че техническото съоръжение не е изградено. По повод на искане от титуляра на разрешителното за удължаването на срока за изграждане на съоръжението министърът на околната среда и водите е изискал от директора на басейновата дирекция информация относно изпълнението на условията по разрешителното. В отговор на искането е изпратено писмо с изх. № 05-08-6873 от 29.10.2012 г., в което в пет отделни точки са описани неизпълнение на задълженията по разрешителното от страна на титуляра му - лист 72 от делото. При това установяване и в съответствие с правомощието си по чл. 75, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностните води и чл. 79а, ал. 1, т. 3 и 4 ЗВ министърът на околната среда и водите е отнел разрешителното за ползване. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че министърът на околната среда и водите, който е и орган по чл. 52, ал. 1 ЗВ може да постанови отнемане на разрешителното при установяване на някое от нарушенията, описани в чл. 79а, ал. 1, разписани в 7 точки, като е необходимо установяване само на едно от нарушенията, описани в нормата. В конкретния случай са установени две нарушения. Правилни са и изводите на съда относно това, че административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, което следва от употребения в текста на закона израз "може". В границите на предоставената му оперативна самостоятелност административният орган е взел решението си, след установяване на допуснати нарушения, описани в т. 3 и 4 на ал. 1. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че решението е необосновано. Съдът е изследвал фактите по спора, които е подвел към приложимото материално право и въз основа на тях е извел и правните си изводи. Основната теза в касационната жалба е тази, че на жалбоподателя, който е и титуляр на разрешителното за ползване на водния обект, не била извършена нито една проверка от страна на басейновата дирекция, което било нейно задължение като контролен орган. Едва ли не поради неизвършвани проверки и не даване на предписания е постановено решението за отнемане на разрешителното. Следва да се посочи, че дори и да не е извършена проверка, предмет на спора пред първоинстанционния съд е решението на министъра за отнемане на разрешителното, а не действия, бездействия или акт на басейновата дирекция. Относно неизпълнение на задължението на Венко Методиев по предоставяне на информация, описано в пет точки от писмото на директора на басейнова дирекция, в касационната жалба не се споменава нищо. Неоснователно е и оплакването, че жалбоподателят не е изградил техническото съоръжение според разрешителното за ползване на воден обект поради наличие на обективни причини. Ако обективните причини са били налице до края на 2009 г. не е имало никаква пречка за него да поиска от органа-министъра на околната среда и водите да му измени разрешителното за ползване на водния обект, чрез изменението на срока за изграждане на съоръжението. Такова искане е направено, но едва през 2012 г. или след изтичане на крайния срок - 31.12.2009 г. Не може да се иска продължаване на срок, който е изтекъл. Продължава се срок преди да е изтекъл. Описаните в касационната жалба изградени 4 садки не дават основание решението на министъра да се приеме за незаконосъобразно, тъй като от данните по делото безспорно е установено, че техническото съоръжение не е изградено в срок. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице. В конкретния случай проверката от административния орган е извършена по документи, а не на място, които документи са приложени по делото. Те от своя страна дава възможност на съда да извърши задълбочен контрол за законосъобразност на обжалваното решение. В заключението на вещото лице не се съдържат констатации които да опровергават писмените доказателства и изводите на министъра на околната среда и водите. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно, а жалбата против него е неоснователна и недоказана. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия